11
РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ 60061
гр. София, 27.07.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА И.
при участието на секретаря Лилия Златкова
като изслуша докладваното от съдия Галина И. т.д. № 232 по описа за 2020 година.
Производството е по чл. 290 от ГПК.
„Ликата България“ ООД, в качеството си на правоприемник, на основание чл. 227 от ГПК на „Ликата бг“ ООД обжалва решение № 304 от 28.10.2019 г. по т.д. 523/19 г., Апелативен съд – Пловдив, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК за установяване наличие на задължение, произтичащо от запис на заповед, издаден на 23.1.2018 г. с падеж 19.06.2018 г. ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 11.09.2018 г. по ч.гр.д. 314/2018 г. на РС – Мадан.
Излага съображения за нарушение на закона – основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, конкретно нарушение на чл. 535 от ТЗ. Счита, че когато е издаден запис на заповед и същият е редовен от външна страна, съобразно изискванията на чл. 535 от ТЗ, било налице удостоверяване поемане на задължение. При разкрито каузално правоотношение, по което нямало спор, обезпечено с издадения запис на заповед, нямало разумна причина да се отрече възможността за реализиране на правата по абстрактната сделка от страна на поемателя, кредитор по каузално правоотношение. Счита, че следва да се възприемат разясненията в трайната практика на ВКС като решение № 71 от 3.7.2012 г. по т.д. 444/11 г., 2 ТО, решение № 92 от 6.7.2017 г. по т.д. 569/16 г. 1 ТО, според която не е налице забранен от закона правен резултат, издател на записа на заповед, да бъде друго физическо лице, което по логиката на съществуващи вътрешни отношения между него и длъжника, подписва менителничен ефект, за да гарантира задължението по каузално правоотношение. Да се отрече този резултат означавало да се отрече абстрактния характер на менителнично задължение.
В конкретния казус при съвпадане на фигурата на кредитор по каузалното правоотношение с поемателя по менителничния ефект и установената иманентна връзка между двете сделки, при която записът на заповед е издаден, като обезпечение на договора за продажба на строителни материали и погасяване на задължението по ценната книга щяло има за последица удовлетворяване на дълга по основната сделка. Прави извод, че е налице връзка, при която погасяването на задълженията по едното правоотношение има за последица погасяване на задълженията и по другото правоотношение. Обстоятелството по повод какви вътрешни отношения издателят на ценната книга е поел задължение за обезпечаване задълженията на друго лице не било релевантен факт. Моли да се отмени решението.
Ответникът М. М. И. оспорва касационната жалба. Счита, че е неоснователна и иска да се отхвърли. Подчертава, че липсва идентичност между страните по менителничното и каузалното правоотношение. Поради липса на задължение за нея, не можело да се приеме, че има задължение по менителничен ефект. Фигурата на гаранта можела да възникне единствено на база последващо каузално правоотношение, каквото било поръчителството или друга аналогична фигура чл. 99, чл. 101 и чл. 102 от ЗЗД. Въпреки твърденията на представителя на касатора за наличие на договор за поръчителство в хода на съдебното следствие не било установен да е изготвен договор, нито бил представен писмен договор съгласно чл. 138 от ЗЗД. Неспазването на изискуемата от закона форма за сключване на договор за поръчителство обуславяло недействителност на каузалната сделка (поето от ответницата поръчителство да отговаря за изпълнение на задълженията на трето лице), което препятствало възникването само на пряко свързаните със съдържанието й права и задължения, за изплащане на предявената сума.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
За да постанови посоченото решение, въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от М. М. И.- ответник по иска с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на 11.09.2018 г., на основание запис на заповед, на основание чл. 417, т. 10 от ГПК (редакция ДВ бр. 102/2017 г.).
Въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ТЗ за установяване подлежащо на изпълнение вземане в хипотезата на издаден заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 от ГПК (ДВ бр. 102/2017 г.), въз основа на запис на заповед, редовен от външна страна. Въпреки направения извод за редовен запис на заповед, съдът е приел, че не се установява наличие на каузално правоотношение между издателя и поемателя или друго гаранционно правоотношение, от което може да възникне задължение за издателя. Позовавайки се на решение № 127 от 12.07.2013 г., постановено по т.д. 274/12 г. II ТО на ВКС е приел, че само при връзка между менителничното и каузалното правоотношение, при което погасяване на задълженията по едното правоотношение, има за последица, погасяване и на другото задължение, по другото правоотношение, може да се приеме, че е налице гаранционно–обезпечителна функция, като чрез реализиране на вземането се постига погасителен ефект и по отношение на обезпеченото вземане. При липса на идентичност между страните по двете сделки, погасяването на задължението по едното, било правно ирелевантно за вземането по другото правоотношение. Прието е, че въпреки издадения запис на заповед, неустановяването на гаранционно обезпечителна сделка, нямало за последица надлежно възникнало задължение по запис на заповед. Така е обусловен извод, несъвпадащ с извода на първата инстанция и след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска за установяване на вземането на основание чл. 422 от ГПК, като неоснователен.
Касационното обжалване е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по следния правен въпрос: Когато поемателят по менителничното задължение и кредиторът по каузалното отношение съвпадат, необходима ли е идентичност на издателя на записа на заповед и длъжника по каузалното правоотношение, за да се приеме, че е налице валидно възникнало задължение по записа на заповед ?
По определение на закона – чл. 535 от ТЗ, запис на заповед, който съдържа реквизитите, посочени в тази норма, удостоверява наличие на възникнало задължение на основание именно едностранно издадения документ.
В теорията се приема, че законодателят не е въвел изискване за включване на основанието, с оглед на което се създава задължението. Записът на заповед е абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. Този абстрактен характер не изключва възможността да се направи възражение за липса на основание за плащане по документа. Правоотношението по запис на заповед се поражда единствено от абстрактната сделка, но винаги е свързано с определено каузално правоотношение, за чиято цел е създадено.
В задължителната практиката на ВКС - т. 17 от Тълкувателно решение 4 от 2013 г. по тълк.д. 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че предметът на делото при иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, се определя от въведеното твърдение в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 417, т. 9 от ГПК, (впоследствие изменена чл. 417, т. 10 от ГПК ДВ бр. 102/2017 г.). При твърдение за издадена заповед за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 417 т. 10 от ГПК, въз основа на представен писмен документ – запис на заповед, предмет на делото е вземане, възникнало на основание редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и представлява доказателство за вземането.
При предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, с посочения предмет, ищецът доказва наличието на редовен запис на заповед, удостоверяващ наличие на изискуемо и подлежащо на изпълнение задължение. При общо оспорване на записа на заповед от ответника – издател на записа на заповед, ищецът не е длъжен да сочи основанието, на което е поето задължение по записа на заповед и да доказва възникване и съществуване на задължение, основано на каузално правоотношение между него като поемател и длъжника, по повод на което е бил издаден записа на заповед. При въвеждане на твърдения или възражение от издателя или поемателя на записа на заповед, за наличието на каузално правоотношение по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В този случай, на изследване подлежат възраженията, основани на това правоотношение, доколкото с тях може да се установи плащане по каузалното правоотношение, което би имало за последица погасяване на вземането по издадения запис на заповед.
Възможно е поради абстрактния характер на менителничния документ, запис на заповед, да бъде издаден от длъжник, който не е страна по каузално правоотношение. При доказана връзка между каузалното правоотношение и записа на заповед, поетото задължение от издателя на записа на заповед е валидно. Това е така дори да не са налице поети задължения на основание каузалното правоотношение от издателя на записа на заповед или да не е поето от него задължение по гаранционно-обезпечителна сделка във връзка с каузалното правоотношение. Редовният запис на заповед установява наличие на валидно възникнало вземане за поемателя. В този случай, когато е установена връзка между записа на заповед и валидно възникнало каузално правоотношение, между поемателя по записа на заповед и трето за правоотношението по абстрактната сделка лице – длъжник по каузалното правоотношение, и приета между издателя на записа на заповед и поемателя обезпечителна връзка между записа на заповед и каузалното правоотношение (със страни поемателя на запис на заповед и трето лице-длъжник по каузалното правоотношение), то погасяването на задължението по каузалното правоотношение може да има ефект върху погасяване на задължението, основано на запис на заповед. Наличието на вземане на поемателя на записа на заповед е обусловено от наличието на негово вземане в качеството му на кредитор по каузалното правоотношение. Поради това връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение е правно значима, тъй като погасяването на задължението по абстрактния документ, може да доведе до погасяване на задължението по каузалното правоотношение, и обратно. В подобен смисъл е и решение № 71 от 03.07.2012 г. по т.д. 444/11 г., ВКС, II ТО, съгласно което при издаден редовен запис на заповед, поетото солидарно задължение от физическо лице, действащо лично, поражда задължение към посочения в записа на заповед поемател. Валутните отношения между издателя по записа на заповед и длъжника по каузалното правоотношение са извън предмета на доказване в производството по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Отговорът на поставения правен въпрос е: запис на заповед, който отговаря на формата и реквизитите, предвидени в чл. 535 вр. чл. 536 от ТЗ, представлява източник на вземане по абстрактна менителнична сделка и не е недействителен в хипотезата когато издателят му не е задължено лице по каузално правоотношение, в чиято връзка е издаден или не е поел гаранционно-обезпечителна отговорност по отношение на каузалното правоотношение.
С оглед на така дадения отговор на правен въпрос, в настоящия случай, следва да се има предвид, че въззивният съд е признал наличието на редовен от формална страна, на основание чл. 535, вр. чл. 536 от ТЗ документ, издаден от М. М. И.. Налице е менителнична правоспособност на издателя да се задължава. С документа е поето безусловно задължение на основание този запис на заповед за заплащане на сумата от 36 500 лв. на поемателя „Ликата бг“ ООД и падеж на задължението. Предвид настъпилото правоприемство, на основание чл. 227 от ГПК, в хода на процеса чрез вливане, на основание чл. 262 от ТЗ, на поемателя „Ликата бг“ ОД в „Ликата Бълария“ ЕООД, следва да се признае право на последния, че притежава вземане, на основание посочения запис на заповед. Възприетият извод от въззивния съд е в нарушение на чл. 535 от ТЗ, което обуславя извод за допуснато нарушение на материалния закон – основание за отмяна съгласно чл. 281, т.3, пр. 1 от ГПК. Съдебната практика, на която се е позовал въззивният съд, разглежда различна хипотеза на разлика в субектите в двете правоотношения и липса на установена връзка между правоотношението по записа на заповед и каузалното правоотношение, което е обусловило извод за недействителност на запис на заповед. Въззивният съд неправилно е възприел тълкуването на закона и е достигнал до извод, постановен в противоречие на чл. 535 от ТЗ.
По отношение направените възражения за наличие на заплаха, на основание чл. 27, пр. 5 вр. чл. 30 от ЗЗД, изразена в причиняване на вреда на бащата на издателя на записа на заповед, настоящият съдебен състав намира, че е недоказано. Не може да се установи от свидетелските показания на бащата на М. М. И., М. Е. И., че е налице заплаха, отправена към дъщеря му М. И.. Нормата на чл. 30 от ЗЗД, така както е разтълкувана в практиката на ВКС, изразена в решение № 222/7.12.2017 г. по гр.д. 4594/16 г., ВКС, 4 ГО, решение № 195 от 12.07.2013 г. по т.д. 910/12 г. ВКС, 2 ТО, решение № 268 от 4.5.2010 г. по гр.д. 5265/08 г., ВКС, 1 ГО, решение № 525 от 10.6.2009 г. по гр.д. 1502/08 г., 3 ГО, решение № 38 от 12.2.2009 г. по гр.д. 532/08, 2 ГО, предпоставя доказване съществуването на следните факти, в случаите на едностранни сделки - действие на ползващото се от сделката лице, или трето лице, да се възбуди основателен страх в автора на едностранната сделка, който да деформира процеса на формиране на волята. Заплашващите действия трябва да са извършени обективно и да са годни да формират основателен страх. Но критерият дали е предизвикан такъв, следва да е конкретен, субективен и доколкото се преценява поведението на конкретно лице, да се обоснове или изключи възможността точно у това лице и при конкретна обстановка да се формират страхови представи и дали лицето, без тези действия би извършило сделката.
В конкретния случай, от свидетелските показания на свидетеля И., баща на длъжника М. М. И., чийто показания се преценяват наред с всички доказателства по делото, се установява, че е управител на „ММ 68 Строй инженеринг“ ЕООД. Имало среща между него и човек, с прякор Ликата, като представител на дружеството-кредитор. След разговор на свидетеля с лицата П., Ж.-Г. и М. от дружеството-кредитор, му било предложено да се качи в тяхната кола, излезнали извън София и го „сплашили“, ако не иска да има по-сериозни последствия за здравето му, да се срещнат с дъщеря му. Свидетелят се обадил на дъщеря си и тя разбрала от телефонния разговор, че той е притеснен и веднага отишла на казаната й среща. Ликата бил казал на дъщеря му, че ако иска баща й да е „добре и да не бъде обезпокояван“, трябва да подпише запис на заповед, като те няма да имат претенции към нея, а това ще осигури по-голям срок за изпълнение на задълженията на фирмата на бащата. Така описаните от свидетеля факти не установяват конкретните действия, извършени по отношение на дъщеря му, обективно да са годни да формират страхови представи. В свидетелските показания е извършена само квалификация за сплашване, без изобщо да са изнесени думи или изрази, от които може да се прецени обективно могат да събудят основателен страх в М. И., за нейния живот и здраве, или за здравето и живота на баща й. Всички описани страни в правоотношенията са били наясно с наличието на задължения на дружеството „ММ 68 Строй инженеринг“ ЕООД. От изнесените данни от свидетеля, може да се заключи че записът на заповед ще гарантира изпълнение на задълженията на дружеството, като на последното се осигури по-дълъг срок за плащане на задълженията за заплащане на цената на осъществени доставки на стоки. Поради това, съобразно посочения критерий, в случая не е установено обективирано поведение, което да формира страхови представи в М. И. и да е повлияло на волята й да издаде запис на заповед за задълженията на дружеството „ММ 68 стройинженеринг“ ЕООД. По изложените съображения възражението на И. за подписване на записа на заповед поради заплаха, на основание чл. 30 от ЗЗД, следва да се приеме за неоснователно.
От друга страна, представите на М. И., че няма да бъде реализирана нейната отговорност при издаване на записа на заповед, не могат да се приемат като действие на измама, така както е регламентирана в чл. 29 от ЗЗД. Тя е подписала запис на заповед, изразила е воля, не може да се приеме, че не е искала да изрази тази воля, тъй като не е очаквала да бъдат реализирани правата по записа на заповед. Този извод следва с оглед наличието на знание у всяко лице, което е дееспособно, за това какви задължения се пораждат и могат да бъдат реализирани правата на правоимащото лице при издаване на запис на заповед. Обещанието да не се реализират правата по записа на заповед, възприето от М. И., не може да се квалифицира като измама. Не може да се приеме, че е създадено невярно заблуждение у нея с изявлението, че записът на заповед се издава, без намерение да се предяви за плащане. Липсва създаване на невярна представа у издателя на запис на заповед, защото издаването на ценната книга само по себе си поражда задължение.
Изложеното възражение за злоупотреба с право, също е неоснователно. Посочено, бе , че е налице правнозначима връзка между каузалното правоотношение и записа на заповед. Упражняването на правата по записа на заповед не могат да се квалифицират като действия на увреждане.
По изложените съображения не може да се приеме, че е опорочена волята на издателя на записа на заповед М. И.. Валидно е възникнало задължение за плащане. Записът на заповед е с определен падеж на задължението и удостоверява подлежащо на изпълнение парично задължение.
С оглед отговора на правния въпрос по настоящето дело, следва да се приеме, че погасяването на задължението по каузалното правоотношение, може да установи погасяване на задължението по издадения запис на заповед.
Установена е в процеса връзката между издадения запис на заповед от М. И. и каузалното правоотношение, съществуващо между поемателя по записа на заповед „Ликата бг“ ООД, чийто правоприемник е „Ликата България“ ООД, и „ММ 68 стройинженеринг“ ЕООД, за доставка на стоки. Но липсват данни за изпълнение на задължението, възникнало на основание договори за продажба на строителни материали, така както са обективирани в представените по делото фактури. Видно е от издадената от издадените фактури в периода от 24.4.2017 г. до 26.5.2017 г., че стоките са получавани от представител на „ММ 68 Строй инженеринг“ ООД. Преминаването на собствеността на стоката е удостоверено и следователно, на основание чл. 327 от ТЗ е възникнало задължение за заплащане на цената, посочена във всяка от фактурите. Представеното преводно нареждане за сумата от 20 000 лв, за доставка на материали по фактура , не удостоверява заплащане на пълната стойност на представените фактури. Общата стойност, сбор от цените на доставените стоки е 54 480, 20 лв. При платени 20 000 лв. Налице е разлика, която не е платена. Следователно не е налице погасяване на задължение, което да установява погасяване и на задължението по издадения запис на заповед. Предвид установената в процеса връзка между издадения запис на заповед и каузално правоотношение, следва да се приеме, че е установено наличие на вземане на „Ликата + Греутол“ ООД (впоследствие с променена фирма - „Ликата бг“ ООД и впоследствие, поради вливане в „Ликата България“ ООД) към „ММ 68 строй инженеринг“ ООД. От представените по делото фактури, получени от представител на „ММ 68 строй инженеринг“ ЕООД, е установено предаването на стоки – строителни материали, както и постигнатото съгласие за заплащане на цената на тези материали с включен ДДС. Няма данни за погасяване на задължението и няма установен в процеса друг факт, който да изключва, задължението на основание издадения запис на заповед от М. М. И. на сумата от 36 500 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 293 от ГПК следва да се отмени решението на въззивния съд и вместо него да се признае за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането на „Ликата България“ ООД съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 417, т. 10 от ГПК.
При този изход на спора и съобразно искането на касатора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да му се присъдят направените разноски съгласно представените доказателства за заповедно производство 1 830 лв. , за първа инстанция 2 380 лв и 2 460 лв за настоящето производство. Общо 6 670 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 304 от 28.10.2019 г. по т.д. 523/19 г., Апелативен съд – Пловдив и вместо него постановява
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, по предявения от „Ликата България“ ООД, ЕИК [ЕГН] в качеството на правоприемник на „Ликата бг“ ООД, че има вземане към М. М. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 6 в размер на сумата от 36 500 лв, на основание запис на заповед, издаден на 23.01.2018 г. с падеж 19.06.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 164 от 11.09.2018 г. по ч.гр.д. 314/18 г. по описа на Районен съд – [населено място], въз основа на документ по чл. 417, т. 10 от ГПК (в редакцията ЗИД ГПК, ДВ, бр. 102 от 2017 г.).
ОСЪЖДА М. М. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. А, ет. 2, ап. 6 да заплати на „Ликата България“ ООД, ЕИК [ЕГН] сумата от 6 670 лв, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски за производството по делото.
Решението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: