Р Е Ш Е Н И Е № 140 гр.София, 04.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: 1. Елена Авдева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 194 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г. С. В. и жалба на частните обвинители В. С. И., К. С. И. и Т. Я. П., чрез поверениците, против решение № 194 от 13.12.2011 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 531/2011 г. В жалбата на защитника са изложени доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъкват се смекчаващите отговорността обстоятелства и възможността за приложение на чл. 55 от НК. Направено е искане за намаляване на наказанието лишаване от свобода и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, на основание чл. 343г НК. В жалбата на частните обвинители е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Счита се, че наказанието на подсъдимия не отговаря на съвкупността от отегчаващите отговорността обстоятелства и целите по чл. 36 от НК. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание поверениците (адв. О. и адв. О.), както и защитникът (адв. Е.) поддържат жалбата си. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура твърди, че жалбата на защитника на подсъдимия е неоснователна, а тази на частните обвинители - основателна, тъй като са били игнорирани отегчаващи отговорността обстоятелства. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбите, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 96 от 4.10.2011 г. по н. о. х. д. № 1387/2011 г. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Г. С. В. за виновен в това да е извършил престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б”, пр. 2 вр. ал. 1, б. „в” вр. ал. 4, пр. 1, алт. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 НК е наложил наказание от шест години лишаване от свобода, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип и първоначален общ режим н съответствие с чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия от правото да управлява моторно превозно средство за срок от осем години. Осъдил е Г. С. В. да заплати на Г. С. В. и Р. Н. В. обезщетение от по сто хиляди лева за причинени неимуществени вреди, както и сумата от три хиляди лева за имуществени вреди. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е оставил разноските, направени по делото. С решение № 194 от 13.12.2011 г. по в. н. о. х. д. № 531/2011 г. на Пловдивския апелативен съд присъдата е потвърдена. Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ. При индивидуализация на наказанието въззивният съд е съобразил поредицата от смекчаващи отговорността обстоятелства, разкриващи личността на подсъдимия В. - добри характеристични данни, млада възраст, чисто съдебно минало, ярко изразено разкаяние и критичност към собственото поведение, съдействие за разкриване на обективната истина. Тези обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях има изключителен характер, поради което и липсват предпоставките за приложение на чл. 55 НК. Частните обвинители основателно възразяват, че знанието на пострадалите за употребата на алкохол от подсъдимия не обуславя смекчаване на наказанието, при условие че пътниците в автомобила не са имали каквото и да било отношение към допуснатите от водача нарушения на правилата за движение. Следователно, въззивният съд не е могъл въз основа на приетите за установени по делото факти да съобразява и да отчита съпричиняване на тези лица за настъпване на резултата от пътнотранспортното произшествие. Неприемливи са обаче доводите, че Пловдивският апелативен съд е пренебрегнал конкретни отегчаващи отговорността обстоятелства. Избраната от подсъдимия скорост на движение (100 км/ч.), вследствие на която той е загубил контрол над управляваното моторното превозно средство, не е превишавала значително максимално разрешената (90 км/ч.). Съдът адекватно е отчел нивото на изражение на квалифициращия признак „пияно състояние” в извършеното престъпление предвид фактически установеното, че подсъдимият В. е управлявал автомобила с висока концентрация на алкохол в кръвта (2,01 промила на хиляда). Наказанието лишаване от свобода, определено съобразно разпоредбите на чл. 54 НК на девет години и редуцирано с една трета според изискванията на чл. 58а НК не е явно несправедливо, тъй като липсва очевидно несъответствие със степента на обществената опасност на деянието и на дееца. Срокът на наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство отговаря на значимите обстоятелства, включително на данните за предходни нарушения, за които подсъдимият е бил санкциониран по административен ред и държи сметка за необходимостта от по-стриктна дисциплина на Г. С. В. като участник при движението по пътищата. Съвкупно определената санкция в достатъчна степен може да постигне целите по чл. 36 от НК. Затова от гледна точка на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК жалбите са неоснователни и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 194 от 13.12.2011 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 531/2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: