Р Е Ш Е Н И Е   №  200   София,  18 май  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                            БИЛЯНА ЧОЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 183/ 2009 година Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия А. М. З. против въззивно решение № 21 от 06.02.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 19/2009г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1 ,т.1 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебно заседание. Прави се искане подсъдимият да бъде признат за невинен в това, че е извършил деянието в пияно състояние, както и да се намали размера на наложеното наказание и приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК. Частните обвинители намират жалбата за неоснователна и правят искане решението да се остави в сила. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура даде заключение, че не са налице нарушения, които да налагат изменение на решението и то следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери решението в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:   Пазарджишкият окръжен съд с присъда № 89 от 20.11.2008г. по н.о.х.д. № 808/2008г. е признал подсъдимия А. М. З. за виновен в това, че на 31.08.2008г. при управление на моторно превозно средство в нарушение на правилата за движение по непредпазливост причинил смъртта на З. Б. Н. , като деянието е извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и. На основание чл.343, ал3 предл.1 и 6, б.”б” във вр. чл.55,ал.1, т.1 НК го осъдил на две години и десет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „ общ” режим. Подсъдимият е лишен на основание чл.343Г НК от правото да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. Пловдивският апелативен съд с решение № 21 от 06.02.2009г. по в.н.о.х.д. № 19/2009г. е потвърдил изцяло присъдата. Съображенията, изложени в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, се свеждат до неправилен извод на съдебните инстанции, че деянието е извършено при наличието на квалифициращия признак „ пияно състояние”. След като на подсъдимия не била извършена проверка и установено по надлежния ред каква е концентрацията на алкохол в кръвта по време на произшествието, то и „ пияното състояние” не било установено и съдът бил длъжен да го признае за невинен по това обвинение. Възраженията са неоснователни. Съдебното производство по искане на подсъдимия е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, който при предварителното изслушване е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд, след като констатирал, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, приел че са налице предпоставките по чл.371, т.2 НПК , разгледал делото и постановил присъдата си, в която приел за установени изцяло фактите, така както са били приети с обвинителния акт и признати от подсъдимия. Настоящият състав намира, че реда, по който е разгледано делото не позволява вече да се оспорват фактите, признати от подсъдимия , тъй като признанието им е една от задължителните предпоставки при вземането на решение от съда делото да се проведе по предвидената в НПК диференцирана процедура. Твърдението, че с признаването на фактите, по същество подсъдимият не признавал наличието на квалифициращия признак „ пияно състояние” тъй като в обвинителния акт никъде не била посочена концентрацията на алкохол в кръвта, от която да е установено, дали е налице поначало такова състояние, настоящият състав намира, че е относимо към правилната квалификация на деянието. Дали деецът е бил в пияно състояние или не може да се установява не само чрез вземане на кръвна проба и анализ на кръвта, но и чрез всички други доказателствени средства. По делото в какво състояние се е намирал подсъдимият е установено по несъмнен начин от показанията на свидетели и факти, по този въпрос се съдържат в обвинителния акт. Ако подсъдимият е считал, че този съществен въпрос ,така както е описан в обвинителния акт не е в негов интерес, то той е имал възможност да се откаже от разглеждане на делото по диференцираната процедура и в един състезателен процес, да поиска събиране на доказателства, в подкрепа на защитната си теза. След като обаче той доброволно и съзнателно се е лишил от процесуалната възможност да релевира обстоятелства, оспорващи фактическото обвинение, отказал се е от провеждането на съдебен процес със събиране и проверка на доказателствата, в резултат на което е постигнал по- благоприятното си материално правно третиране, чрез определяне на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, недопустимо е пред последващите инстанции да се възразява и по същество правят искания за приемане на факти, различни от приетите и признати от подсъдимия. А възраженията на подсъдимия, както пред въззивния съд, така и пред касационната инстанция представляват именно това- оспорване на съставомерните факти по обвинителния акт, за които прокуратурата ,респ.съдът при предварителното изслушване, е преценявал въпроса за възможността делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.   Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието, поради отказа на съда да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК.   При решаване на въпроса за наказанието, както и за начина на изтърпяване , и двете съдебно инстанции са преценили всички обстоятелства от значение за индивидуализацията и с оглед изискванията на чл.35 и 36 НК, обосновано са приели, че не са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК. Тежестта на допуснатите нарушения, недобрите характеристични данни, начина на извършване на деянието и поведението на подсъдимия след това го очертават като личност, за чието поправяне се налага ефективно изтърпяване на определеното наказание, което не е очевидно несъответно по смисъла на чл.348, ал.5 НПК.   Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при разглеждане на делото не са допуснати сочените касационни основания и решението следва да се остави в сила.   Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 21 от 06.02.2009г. постановено по в.н.о.х.д№ 19/2009г. на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: