2 Р Е Ш Е Н И Е № 161 София, 04 април 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 39 по описа за 2011 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Х. А. Х. против решение № 77 от 13.12.2010 г., постановено по внохд № 74/10 г. на Военно-апелативния съд. Възразява се, че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е довело до неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се оправдаване. Пред ВКС жалбата се поддържа. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за изменение или отмяна на оспореното съдебно решение. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи: С цитираното въззивно решение е потвърдена присъда № 168 от 27.09.2010 г. по нохд № 168/10 г. на Софийския военен съд, с която подс.Х., за деяние, извършено на 18.06.2008 г., е осъден на основание чл.289, във връзка с чл.54 НК на четири месеца лишаване от свобода, като по реда на чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. Жалбата е неоснователна. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила от кръга на тези по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Въззивният съд не е нарушил чл.339, ал.2 НПК. Мотивите на оспореното решение сочат, че при извършване на проверката, съответно на изискванията на чл.313 и 314 НПК, ВАС не е установил основания за критичност към дейността на първата инстанция по събирането, проверката и оценката на доказателствата. Тази проверка е осъществена свързано с въззивната жалба на подс.Х.. Тук е мястото да се посочи, че възраженията, поставени на вниманието на ВКС, в тяхната детайлност, с изключение на това по чл.339, ал.2 НПК, са правени от подсъдимия и пред двете предходни инстанции. Същите възражения са получили обстоен отговор още от С., който е утвърден от ВАС, като не е било наложително, нито пък необходимо, преповтарянето на едни или други съображения, предопределили извода за неоснователност на оплакванията. ВКС не установи причини за друг извод. За изясняване на обстоятелствата от кръга по чл.102 НПК са събрани възможните, относими и достатъчни доказателства, които в своята цялост са позволили достигането до обективната истина. Не се установява показанията на св.М. и М. да са игнорирани от съда по същество. Нещо повече, няма основание за придаване на някаква особена тежест на показанията на тези свидетели – поемни лица при извършване на оглед на местопроизшествие, които са заявили обстоятелства, лично възприети от тях. Показанията на свидетелите У., Г. и Т. не са „огледални”, тъй като внимателният им прочит не дава основание за това. Изводите по фактите не се основават на дейност по доказателствата, несъответна на процесуалните изисквания, поради което за настоящата инстанция са задължителна рамка за проверката относно правилното приложение на закона. Същите факти очертават наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав, поради което и правилно е била ангажирана отговорността на подсъдимия. Наложеното наказание не е явно несправедливо. Определено в размер близък до законовия минимум на наказанието лишаване от свобода, то не е несъответно по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК. Данните по делото не сочат наличието на условия за приложението на чл.55 НК, тъй като не се установяват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Правилно изпълнението на наказанието е отложено по реда на чл.66 НК, щом съдът е установил, че за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективно да го изтърпи. Водим от горното като не установи основания за изменение или отмяна на обжалваното въззивно решение на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77 от 13.12.2010 г., постановено по внохд № 74/10 г. на Военно-апелативния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: