Р Е Ш Е Н И Е № 165 гр.София , 14 януари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №664/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от защитника на подсъдимата В. Д. У. и от частните обвинители С. П. – лично и като законен представител на С. П. и А. П., чрез техния повереник – адв. И. Д. И., срещу решение № 78 от 13.05.2019г. по внохд № 137/2019г. по описа на Апелативен съд – гр. Пловдив. Двете жалби съдържат доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата наказание. С присъда № 1 от 10.01.2019г., постановена по нохд № 2202/2018г. на Пловдивски окръжен съд, подсъдимата В. Д. У. е призната за виновна в това, че на 24.01.2018г. в [населено място], на [улица], при управляване на МПС - лек автомобил „марка“ с ДК [рег.номер на МПС] е нарушила правилата за движение по чл. 119, ал. 1 и ал. 4 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предложение последно, б. “б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от две години, като е призната за невиновна да е нарушила и разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, чл. 120, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимата наказание лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в законна сила. На основание чл.343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимата В. Д. У. е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. Съдът се е произнесъл по възлагане на направените разноски и по разпореждането с веществените доказателства. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалби от подсъдимата В. У. и от частните обвинители С. Б., П. П., Г. П., В. П.. С решение № 78 от 13.05.2019г. по внохд № 137/2019г. по описа на Пловдивски апелативен съд, е била изменена, като е намален срока на наложеното на подс. У. наказание лишаване от право да управлява МПС на три години, като в останалата част е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от защитника на подс. У. – адв. З. Т., се заявява недоволство от решението в частта, с която е потвърдено наложеното от първия съд наказание и изпитателния срок, както и в частта, с която е намален срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС. Аргументира се касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, като се прави оплакване за липса на цялостна оценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подсъдимата. Акцентира се върху доводите за несправедлива завишеност на наказанието лишаване от права, поради несъобразяване с установените смекчаващи вината обстоятелства и с това, че лишаването от право да управлява МПС ще доведе до невъзможност подсъдимата да упражнява професията си. Прави се искане за изменение на въззивното решение, като бъдат определени по-леки по размер наказания на подс. У.. В касационната жалба от частните обвинители С. В. П. – лично и като законен представител на С. А. П. и А. С. П., чрез техния повереник – адв. И. Д. И., се оспорва въззивното решение в частта, с която е намален срока на наложеното на подсъдимата наказание лишаване от право да управлява МПС на три години. Излагат се доводи за несправедливо занижен размер на това наказание, свързани както с обществената опасност на деянието, така и с обстоятелствата на наложените на подсъдимата административни наказания за нарушаване на правилата на движение. Твърди се несъответност на намаленото наказание с целите както на специалната, така и на генералната превенция. Прави се искане за отмяна на решението в атакуваната част и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд с оглед завишаване на размера на наказанието. От частните обвинители С. В. П. – лично и като законен представител на С. А. П. и А. С. П., чрез техния повереник – адв. И. Д. И., е постъпил отговор на касационната жалба, подадена от подс. У.. Излагат се съображения за нейната неоснователност. От частните обвинители С. Б., П. П., Г. П., В. П., чрез повереника им – адв. Р. М., е постъпило възражение срещу касационната жалба от подсъдимата. Изразява се становище за задълбоченост и правилна оценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подс. У. и за съответност на наложените наказания с изискването за справедливост. Моли се обжалвания съдебен акт да бъде потвърден. В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на частните обвинители С. В. П. – лично и като законен представител на С. А. П. и А. С. П. – адв. И., поддържа подадената от тези страни касационна жалба и направеното в нея искане. Частните обвинители не участват лично в производството. По делото са постъпили писмени бележки от частния обвинител С. В. П. – лично и като законен представител на С. А. П.. Заявява се искане за увеличаване на размера на наказанието лишаване от права и за оставяне без уважение жалбата на подсъдимата. Адв. Т. като защитник на подс. У. пледира за уважаване на касационната жалба от името на подсъдимата. Излага подробно доводи в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложените на У. наказания, акцентирайки върху лишаването от права. Моли жалбата на частните обвинители да бъде оставена без уважение. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба от подсъдимата. Намира, че наложеното наказание е справедливо. Подс. В. У. изразява съжаление за произшествието, завършило със смъртта на пострадалата. Моли да бъде намалено наказанието лишаване от право да управлява МПС, като акцентира, че изтърпяването на това наказание ще доведе до загуба на работата й и до невъзможност да заплати разноските по делото. Моли за снизхождение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира разглежданите касационни жалби за процесуално допустими, но по същество НЕОСНОВАТЕЛНИ. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимата У. е признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Като последица от приложената диференцирана процедура, съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието на подс. У. законосъобразно е определено по правилата на чл. 58а от НК. Спорът пред касационната инстанция е дали определеното наказание за извършеното престъпление е в съответствие с обществената опасност на деянието, със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и с целите на наказанието. В касационната жалба от защитника на подсъдимата се претендира определяне на по-леко като размер наказание лишаване от свобода и по-малък изпитателен срок. Тази претенция настоящата инстанция намира за неоснователна. За да потвърди първоинстанционната присъда по отношение на отмерения размер на наказанието лишаване от свобода, въззивният съд, освен че се е съгласил с дейността по индивидуализация на наказанието, извършена от първия съд, също така е направил собствена оценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на В. У. за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 3, пред. последно, б. “б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Касационната проверка сочи, че тези обстоятелства са изяснени в пълнота, като не се констатира подценяване или надценяване на едни за сметка на други. Наказанието е определено на предвидения в санкционната част на нормата специален минимум – три години, като е отчетен значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства. Законосъобразно е приложена редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, като на подс. У. е наложено наказание две години лишаване от свобода. Въззивният съд е изложил аргументирано съображенията си за това, че не са налице предпоставките за реализиране на наказателната отговорност на подс. У. в хипотезата на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 от НК. Касационната инстанция се съгласява напълно с доводите в атакуваното решение, че установените смекчаващи отговорността обстоятелства нямат характер нито на многобройни, нито са изключителни такива, че да предпоставят определяне на наказание под предвидения минимум. Също така, макар и да е направен извод за ниска степен на обществена опасност на подсъдимата, то този извод, съпоставен с преценката на конкретната степен на обществена опасност на деянието, правилно са довели до заключение за липса на основания да се приеме, че и най-лекото наказание би се явило несъразмерно тежко за извършеното престъпление. Липсата на предпоставките по чл. 55 от НК сочи, че не може да бъде удовлетворено искането на касатора за намаляване на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като впрочем в касационната жалба не се и съдържат съображения за приложимост на института на чл. 55 от НК, а само е заявена претенция за „по-леко“ наказание. С жалбата на подсъдимата се претендира облекчаване на положението й във връзка с размера на изпитателния срок по чл. 66 от НК. Условното осъждане на подс. У. е законосъобразно, като контролираният съд е извършил и преценка на срока, в който да бъде отложено изтърпяването на наказанието. Настоящата инстанция не намира основания за намеса, защото определеният изпитателен срок от четири години правилно е бил преценен като адекватен на личните качества на подсъдимата, на конкретната обществена опасност на престъплението. Въпреки положителните характеристични данни за подс. У., не са без значение данните от досието й като водач на МПС, а също и обществената опасност на деянието. Постигането на поправителния и превъзпитателен ефект спрямо подсъдимата и на целите на генералната превенция може да се постигне в случая чрез определения размер на изпитателния срок от четири години. Основните възражения на страните са концентрирани по отношение на намаления от въззивната инстанция размер на наказанието „лишаване от право“ за управление на МПС, определен с решението за срок от три години. Касаторът счита така индивидуализираното наказание за завишено, докато в касационната жалба от частните обвинители се претендира негова необоснована заниженост. Касационната инстанция намира, че въззивният съд законосъобразно и в съответствие с правилна преценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността, е отмерил размера на това допълнително наказание. Контролираният съд е отчел установените смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства – добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, трудовата ангажираност, изразеното осъзнато съжаление за причинения тежък резултат. Съобразил е, че не следва да се отдава приоритет на преходни нарушения на правилата за движение, за които подс. У. е санкционирана по административен ред, като се имат предвид положителните данни за личността на подсъдимата, както и е отчел трудовата й ангажираност, като упражняването на служебните й задължения би било невъзможно без възможността да управлява МПС. Съвкупната преценка на посочените обстоятелства е предпоставила решаващият съд да определи размера на допълнителното наказание по чл. 343г от НК в размер, съответстващ на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подс. У. и адекватен на целите за нейното поправяне и превъзпитание, а също и на тези на генералната превенция. В този смисъл не могат да бъдат възприети доводите в касационните жалби както от подсъдимата, така и от частните обвинители, за явно несъответствие на наложеното на подсъдимата допълнително наказание на степента на обществена опасност на деянието, на дееца и на целите по чл. 36 от НК. Не могат да бъдат възприети като основателни доводите в касационната жалба от защитника на подс. У. за явна несправедливост на наложеното наказание по чл. 343г от НК. Всички обстоятелства, сочени в жалбата, са били обсъдени от въззивния съд, като именно данните за личността на подсъдимата, на които акцентира защитникът, са обосновали намаляване на размера на наказанието лишаване от права. Обстоятелствата, свързани с конкретиката на пътно-транспортното произшествие, не могат да обосноват извод за по-ниска степен на обществена опасност на деянието от възприетата от съдилищата. Невъзможността подсъдимата да упражнява професията си при постановеното лишаване от право да управлява МПС също е съобразена от въззивния съд и това обстоятелство не може да аргументира допълнително намаляване на размера на това наказание, защото то би било проява на необоснован либерализъм. Настоящата инстанция не възприема като основателни и доводите в жалбата на частните обвинители, обосноваващи искането за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд с оглед увеличаване на размера на наказанието лишаване от права. Сочените в касационната жалба съображения за тежестта на обществена опасност на деянието с оглед на причинения резултат – смъртта на пострадалата Х. и предвид факта, че подсъдимата е блъснала с автомобила си пострадалата на пешеходна пътека, са такива, каквито са взети предвид при определяне на състава и по-тежката квалификация на престъплението, поради които не могат да бъдат отчитани при определяне на наказанието. Доводите, свързани с наличие на многократно предходно санкциониране на подс. У. за нарушения на правилата за движение също не обосновават преценка за явна несправедливост на наложеното допълнително наказание. Тези нарушения са отчетени от решаващия съд, като следва допълнително да се отбележи, че немалка част от тях са с голяма давност, така че не следва да бъдат отчитани в тежест на подсъдимата. В тази връзка, на предхождащите престъпното деяние административни нарушения на подсъдимата не може да се отдаде тежестта, претендирана от частните обвинители. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че оплакванията и в двете жалби, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, са неоснователни и атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 78 от 13.05.2019г., постановено по внохд № 137/2019г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.