Р Е Ш Е Н И Е № 204 гр.София, 03.06.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Юлия Георгиева и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2309/ 2013 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молби на С. И. М., подадени на 03.01.2012 г. и на 03.02.2012 г., за отмяна на влезлите в сила решения на Горнооряховски районен съд по гр.д.№ 146/ 2008 г. и на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., по гр.д.№ 942/ 2011 г. С първото от тези решения (в сила от 30.07.2009 г.) са отхвърлени предявените от молителката против *** „Г. И.”, [населено място], искове за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 440/ 17.12.2007 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „начален учител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 337,56 лв. С второто (в сила от 03.11.2011 г.) е отхвърлена предходна молба на С. И. М. по чл.303 и сл. ГПК, за отмяна на влязлото в сила решение на Горнооряховски районен съд. В молба вх.№ 191 от 03.01.2012 г. молителката се позовава на писмо изх.№ ПД 05 2207/ 03.10.2011 г. на директора на Регионалния инспекторат по образование (Р.) – Велико Т., в което е удостоверен фактът, че продължава провеждането на курсове по „безопасност за движението” за начални учители на територията на региона. Счита, че това доказателство е от съществено значение за делото за отмяна на незаконно уволнение, тъй като от него става ясно, че директорът на ответното училище трябвало преди да прекрати правоотношението й поради липса на квалификация, да й осигури възможност да вземе участие в тези курсове. Излага също и доводи, че директорът не е имал право да променя длъжностната характеристика за длъжността „начален учител”, поставяйки изисквания за нова квалификация, поради което уволнението й е незаконно. На тези основания моли да се отмени влязлото в сила решение на районния съд, с което са отхвърлени исковете й по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ. С молба вх.№ 4385 от 03.02.2012 г. се атакуват както влязлото в сила решение по съществото на спора, така и решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 942/ 2011 г., отхвърлящо предходна молба за отмяна. Според молителката решението на ВКС подлежи на отмяна, тъй като е постановено преди да изтече срока, в който е било допустимо да се поиска изменения в протокола, съставен за проведеното по делото заседание. Претендирано е отмяната и на влязлото в сила решение на районния съд, поради това, че е потвърдено от състав на въззивния съд, в който е участвал съдия, по отношение на когото са били налице основания за отвод. Позовава се допълнително на писма на министъра на образованието относно организацията на курсове по Б. и възлагането й на училищните директори, като поддържа, че директорът на ответното учебно заведение умишлено не е уведомил съда за съдържанието на тези документи. Ответникът по молбите за отмяна - *** „Г. И.”, [населено място] – ги оспорва като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Върховният касационен съд намира молбите за допустими, но за неоснователни. По молба вх.№ 191 от 03.01.2012 г. Поддържаното основание за отмяна е писмо изх.№ ПД 05 2207/ 03.10.2011 г., което според молителката установява продължаващото провеждане на курсове по „безопасност за движението” за начални учители на територията на регион В. Т. към момента на издаване на писмото. Този документ не съставлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК. Разпоредбата има предвид съществували към датата на устните състезания правнорелевантни факти и доказателства за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора и които, ако са били известни на съда, биха променили крайните му изводи. Тези предпоставки не са налице. С решението, чиято отмяна се иска, е прието за законосъобразно уволнението на молителката, защото към датата на извършването му не е притежавала нужната за изпълнение на длъжността квалификация. За този извод на съда е без всякакво значение дали впоследствие молителката би могла да придобие нужната квалификация. Що се касае до доводите, че преди да прекрати правоотношението с молителката, директорът на ответното училище трябвало да й осигури възможност да вземе участие в курсове за придобиване на квалификация и че същият не е имал право да променя длъжностната характеристика за длъжността „начален учител”, те не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Касае се за твърдения, свързани с правилността на влязлото в сила решение, които могат да бъдат заявявани само в редовното производство. След изчерпването на възможностите за инстанционен контрол, не е допустимо да се обсъжда дали влязлото в сила решение е издадено в правилно приложение на материалния закон. По молба вх.№ 4385/ 03.02.2012 г. Отмяната на влязлото в сила решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 942/ 2011 г. се претендира с доводи, че същото е постановено преди да изтече срока, в който е било допустимо да се поиска изменения в протокола, съставен за проведеното по делото заседание. Това обстоятелство не попада в нито една от хипотезите на т.1-7 на ал.1 на чл.303 ГПК. Отмяната на влязло в сила решение се допуска само в изчерпателно посочените в кодекса предпоставки, а соченото от молителката не е сред тях. В същата молба е претендирана отмяната и на влязлото в сила решение на първата инстанция поради това, че е постановено от състав на въззивния съд, в който е участвал съдия, по отношение на когото са били налице основания за отвод. И за този довод важи изложеното по-горе – дори твърденията на молителката да са верни, това не е предвидено като основание за отмяна на влязло в сила решение. В случая молителката е релевирала същите твърдения и в молбата за отмяна, по която е постановено решението на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. по гр.д.№ 942/ 2011 г. и е получила идентичен отговор, поради което повече съображения по този довод не следва да бъдат излагани. Неоснователно е и допълнителното позоваване на писма на министъра на образованието относно организацията на курсовете по Б.. По изложените по-горе съображения, те нямат значението на нови писмени доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Соченият от молителката факт е ирелевантен по отношение на обстоятелствата, въз основа на които съдът е изградил изводите си за законност на уволнението, а дали директорът на ответното училище е действал правомерно, е извън обхвата на проверката, която може да бъде направена в производството по чл.303 и сл. от ГПК. Поради това и двете молби за отмяна се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни са и доводите на молителката, че неправилно с влезлите в сила решения е осъдена да заплати разноски на ответника, както и до искането й да не бъде осъждана да заплаща разноски в настоящето производство. Разпоредбата на чл.83 ГПК освобождава някои категории ищци от задълженията, които имат към държавата. Тези ищци не заплащат разноските, които са необходими за осъществяване на съдопроизводството, доколкото законодателят е намерил, че е в интерес на правосъдието тези разноски да бъдат посрещнати от държавата. Освобождаването от задължението важи само в отношенията между ищеца и държавата, не и отношенията между ищеца и ответника. Разноските на последния, ако искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено, се дължат на общо основание. По изложените съображения Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените от С. И. М. молби вх.№ 191 от 03.01.2012 г. и вх.№ 4385/ 03.02.2012 г. за отмяна на влезлите в сила решения на Горнооряховски районен съд по гр.д.№ 146/ 2008 г. и на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., по гр.д.№ 942/ 2011 г. ОСЪЖДА С. И. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.4, ап.1, да заплати на *** „Г. И.”, [населено място], [улица], сумата 200 лв (двеста лева) разноски по настоящето производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: