РЕШЕНИЕ N 76/12 г. София, 26.04.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на тринадесети февруари , две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Даниела Стоянова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 1017 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Х. Б. Г. е подал молба за отмяна на отмяна на решение от 11.08.2003 г. по гр.д. № 16439 от 1981 г. на Софийския районен съд, 37 състав, което е изменено с решение от 12.07.2007 г. по гр.д. № 63 от 2005 г. на СГС и с решение № 370 /10 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 1703по описа за 2009 г. на ВКС , Второ отделение е оставен в сила съдебният акт и прекратено производството по касационната жалба на Х. Г.. В молбата за отмяна се навеждат общи оплаквания за неправилност на съдебните решения в частта, с която е определена квотата на М. П. Т. от делбения имот: апартамент в [населено място], бл.75 , ап.1, ж.к. М. ведно със прилежащите складови помещения и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място . Х. Б. подържа тезата, че М. Т. , която не е наследник на П. Р. Т., а на съпруга си Х. Г. Т. , който се е отказал от наследството на П. Р. не е съсобственик и неправилно в тази насока е постановеното решение по първата фаза на делбата от СГС , с което й е определена квота от 1/2 идеална част. Това решение е потвърдено от ВКС. Х. Б. Г. е подал молба за отмяна на решението в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК посочвайки, че се е снабдил с нови доказателства и представя молба изходяща от Х. Г. Т./ съпруг на М. П. / с посочена дата върху нея 20.03.1981 г. за отказ от наследството на покойния П. Р. Т. – починал на 23.10.1974 г. Ответницата М. П. Т. е изразила становище по молбата сочейки, че тя е недопустима и ако това възражение не бъде прието , че е неоснователна и недоказана. Излага съображения за недопустимост на молбата- изтекъл преклузивен тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК , неоснователност – недовършен фактически състав на отказа поради което същият е неотносим към формирането на квотите и изводите на съда в тази насока. Ответниците И. Н. А. /М. /, Б. Г. П. , Г. В. Г. , Гълъб Д. Т., Д. Г. Т., З. Х. И., И. Д. Т., И. Д. Т., М. В. Г., М. Б. И., П. Х. Г., П. Г. Т., Т. Д. В., Т. Д. В. , Х. Д. В. и И. Г. не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени наведените оплаквания по чл.303, ал.1 , т.1 ГПК, доводите на страните и данните по делото приема следното : Молбата е допустима, защото е подадена от надлежна страна, срещу влязло в сила решение , което е неблагоприятно за нея, в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК , която допуска отмяна на влязъл в сила съдебен акт и в законният срок. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Не е налице основанието на чл.303, ал.1, т.1 ГПК защото представеното доказателство дори да се намираше в кориците на делото не би променило извода на съдилищата относно несъществуващият отказ от наследство. Допустимостта на молбата за отмяна се определя от наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, т.е. съдебно решение , което се ползва със силата на пресъдено нещо , от спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и от точното и коректно формулиране на основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Отмяната по чл. 303 от ГПК /аналогична разпоредба на чл. 231 от отменения ГПК/ е способ за извънинстанционен контрол само по отношение на актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Съгласно т.2 от Постановление № 2/29.09.1977 г. по гр. д. № 1/1977 г. на Пленума на ВС “На отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на присъдено нещо, т. е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани”. От казаното става ясно , че оплакванията във връзка с неправилните изводи на съдилищата при редовното инстанционно разглеждане на делата не могат да бъдат разглеждани в производството по отмяна. С това производство се цели поправянето на конкретни пропуски при постановяването на влезлите в сила съдебни актове , които са изведени като конкретни хипотези на текста на чл.303 ГПК. Такава хипотеза е т.1 на чл.303 , ал.1 ГПК , т.е. намиране на ново доказателство , което да е от съществено значение за спора, което не е било известно на страната, която макар да е положила грижа за добро водене на процеса не е могла да се снабди с него. В случая представената в копие молба , оригинал може само да установи, че наследодателя на М. Т. може би е имал намерение да се откаже от наследството на чичо си. Фактическият състав на отказа обаче не е довършен, тъй като молбата не е заверена нотариално и отказа не е вписан в специалните книги на съда. Следователно отказ не е налице. Тази молба дори да беше съществувала по делото не би променила крайния резултат по спора.. Настоящия състав намира, че доказателството не е относимо към установяването на спорното материално право за съсобственост поради което и подадената молба за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение молбата на Х. Б. за отмяна на решение от 11.08.2003 г. по гр.д. № 16439 от 1981 г. на Софийския районен съд, 37 състав, което е изменено с решение от 12.07.2007 г. по гр.д. № 63 от 2005 г. на СГС и с решение № 370 /10 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 1703 по описа за 2009 г. на ВКС , Второ отделение е оставено в сила като НЕОСНОВАТЕЛНА. РЕШЕНИЕТО е окончателно. . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: