Р Е Ш Е Н И Е № 178 София, 09 април 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Николай Любенов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 410/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.419 и сл. от НПК.Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на вчнд № 1202/11г. по описа на ОС-Стара Загора и нчд № 496/11г. на РС-Казанлък, и отмяна на постановените по тях актове, с които съдилищата са групирали наказанията на осъдения Р.А., след което делото да се върне на първата инстанция за цялостно и правилно кумулиране. В искането на Главния прокурор се изтъква касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което е сред основанията за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на закона при определяне на съвкупностите по чл.25, вр. чл.23 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП поддържа искането на Главния прокурор, по съображенията изложени в него и моли същото да бъде уважено. Адвокат А., назначена в качеството на служебен защитник на осъдения изразява становище за основателност на искането за възобновяване по отношение правилността на групиране на наказанията, но оспорва същото в частта, касателно приложението на чл.24 от НК. Осъденият А., редовно призован за съдебното заседание пред касационната инстанция, не се явява. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо.Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК.Постановеното първоинстанционно определение е влязло в сила, след като е било потвърдено от въззивния съд и не е било проверявано по касационен ред.Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.1 от НПК. Разгледано по същество искането е основателно. С определение от 26.05.2011г., постановено по чнд №496/11г., РС-Казанлък е извършил кумулиране на наказанията, наложени на Р. А. А. със съответните влезли в сила присъди, както следва: -на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23 от НК е групирал наказанията, наложени по нохд № 419/10г., нохд № 794/10г., нохд №769/10г., нохд № 1203/10г., нохд № 414/10г., нохд №1221/10г., нохд № 839/10г. и нохд № 1097/10г., всичките по описа на РС-Казанлък, като е определил едно общо и най-тежко наказание от единадесет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор от закрит тип; -на основание чл.25, вр. чл.23 от НК е определена и втора съвкупност, включваща наказанията по нохд №1463/10г., нохд №1098/10г., нохд № 419/10г., нохд № 794/10г., нохд № 1111/10г., нохд №483/10г., нохд № 769/10г., нохд № 1203/10г., нохд № 414/10г., нохд № 656/10г., нохд № 1221/10г., нохд № 839/10г. и нохд № 1329/10г., всички по описа на РС-Казанлък, като е определил едно общо и най-тежко наказание от две години и четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е увеличено с една втора до размер от три години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор от закрит тип. С решение № 195 от 12.10.2011г., постановено по внчд №1202/11г., ОС- Стара Загора е потвърдил изцяло определението на първата инстанция. По предложение на РП-Казанлък, първоинстанционният съд се е произнесъл в процедура по чл.414, ал.1, т.1 от НПК, като е постановил определение от 07.12.2011г., с което е тълкувал волята си, изразена в горепосоченото определението от 26.05.2011г..Тълкуването е в насока, че първата съвкупност включва наказанията по нохд №419/10г., нохд № 794/10г., нохд № 1203/10г., нохд № 414/10г., нохд № 1221/10г., нохд № 839/10г. и нохд № 1097/10г., а втората тези по нохд № 1463/10г., нохд № 1098/10, нохд № 1111/10г., нохд № 483/10г., нохд № 656/10г. и нохд № 1329/10г. В рамките на първоинстанционното производство, решаващият съд е бил изправен пред една усложнена форма на множество престъпления, при която някои от деянията се намират в условия на съвкупност, а други на рецидив, поради което не е било възможно единно групиране на наказанията по всички осъждания.Това е налагало прецизно да се изследва въпросът за наличието на предпоставките по чл.25, вр. чл.23 от НК, в контекста и на установената трайна съдебна практика по тези въпроси, след което да се избере и приложи най-благоприятният за осъдения вариант на кумулиране.Това принципно разбиране е било възприето от съда в неговия акт, но независимо от това практически не е било реализирано. От гореизложеното е видно, че при извършеното кумулиране, първоинстанционният съд при групирането е дублирал наказанията по седем от делата и в двете съвкупности, а именното тези по нохд № № 419/10г., 794/10г., 769/10г., 1203/10г., 414/10г., 1221/10г. и 839/10г., което е недопустимо и е в разрез с материалните предпоставки, визирани в чл.23 от НК.Тези нарушения не са били констатирани и отстранени от въззвиния съд, а едва след влизане на определението в сила е предприето отстраняване им по пътя на тълкуването.Това от своя страна е довело до нови нарушение на процесуалните правила и материалния закон.Дейността на съда в процедурата по чл.414, ал.1, т.1 от НПК е свързана с преодоляване по пътя на тълкуването на всички затруднения и съмнения, касателно волята на съда при изпълнението на влезли в сила присъди и определения.Абсолютно незаконосъобразно е този ред да бъде използван за изменение, допълнение или други произнасяния по същество на влезлите в сила съдебни актове, при това от съда, който ги е постановил.Неслучайно и систематичното място на нормата на чл.414 от НПК е в Глава шеста, част тридесет и втора на НПК-“Привеждане в изпълнение на влезлите в сила актове на съда”. Затрудненията при изпълнението на определението за кумулация са произтичали от незаконосъобразното определяне на съвкупностите, а не от неяснота във волята на съда.С действията си по тълкуване, съдът е допуснал нарушения на процесуални нарушения.При опита си да направи правилно групиране на наказанията на осъдения А., в рамките на извършеното тълкуване, районният съд отново е допуснал нарушение на материалния закон. Във втората съвкупност е включено наказанието по нохд № 483/10г., престъплението по което се намира в условията на рецидив с деянията по нохд № 1329/10г. и нохд №1463/10г., които са в същата съвкупност.Престъпленията по последните две дела са извършени съответно на 12.08.2010г. и 11.08.2010г. и са в тригодишният изпитателния срок на наказанието по нохд № 483/10г., присъдата по което е влязла в сила на 20.05.2010г. Също така, съдът е бил длъжен да обсъди всички присъди, за които има данни по делото, а не да приеме, че е налице предходно групиране на наказанията по нохд № 721/08г. и по нохд № 1098/10г./за каквото данни по делото няма/, поради което е безпредметно обсъждането им в рамките на последното кумулиране. Същевременно в определението за тълкуване във втората група е включено наказанието по нохд № 1098/10г. Всичко това дава основание на настоящият съдебен състав да приеме, че първата инстанция е допуснала нарушение на материалния закон, като не се е съобразила и с практиката на ВКС- ПП № 4 от 28.06.1965г. и ТР № 3 от 16.11.2009г., а именно да извърши групиране на наказанията при отчитане на данните за цялостната престъпна дейност на осъденото лице във възможно най-благоприятния за А. вариант. При гореизложеното, касационната инстанция, намира, че са налице основанията на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради което производството следва да бъде възобновено и делото върнато за РС-Казанлък за ново разглеждане от друг съдебен състав. В рамките на което производство, съдът следва да приложи правилно закона, като установи всички възможни варианти за групиране на наказанията, наложени на осъдения А. със съответните актове и приложи най-благоприятния за него. Водим от горното и на основание чл.425 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването решение № 195 от 12.10.2012г., постановено по внчд № 1202/11г. по описа на ОС-Стара Загора и определение от 26.05.2011г., постановено по чнд № 496/11г. по описа на РС-Казанлък. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на РС-Казанлък, от друг състав на този съд , от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: