Р Е Ш Е Н И Е № 175 София, 16.01.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 19.11.2019 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Л.Златкова като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 2100 /2019 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК във вр. с чл.303, ал.1,т.4 ГПК. Образувано е по молбата на ТД“ИМОТИ ТРЪСТ“ЕООД, със седалище [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд № 45 4620 от 20.07.2018 г., по гр.д.№ 79836/2017 г., потвърдено с решение на Софийски градски съд № 2273 от 28.03.2019 г., по в.т.д.№ 15984/2018 г., с което са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, гр. София срещу молителя обективно съединени положителни установителни искове по чл.124, ал.1, във вр.с чл.422 ГПК за следните суми: 46.37 лв.-потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.06.2014 г.- м. 04. 2016 г.; 110.38 лв.- лихва за забава за периода 30.07.2014 г.-27.06.2017 г.; 58.74 лв.- неплатена услуга дялово разпределение и 14.57 лв.- лихви върху главницата на дълга за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тази по сума, начиная от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК -05.07.2017 г. до окончателното й изплащане. Молителят обосновава искането си за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК с наличие на влезли в сила предходни решения между същите страни, за същото искане и на същото основание - от 01.03.2018 г., по гр.д.№ 70 626/2017г.; от 10.07.2018 г., по гр.д.№ 70 666/17 г. и от 04.02.2019 г., по гр. д. № 68 423/2017 г., които противоречат на решението, чиято отмяна се иска. Насрещната страна по молбата за отмяна в срока по чл.306, ал.3 ГПК възразява по основателността й, като поддържа теза, че в случая предметът на отделните цитирани от молителя дела не е идентичен, тъй като всеки от предявените установителни искове, въз основа на които са образувани , е за съответно неиздължено вземане за доставена и консумирана топлинна енергия от различни отопляеми обекти, отразени с различни абонатни номера, поради което е и ирелевантно, че всичките собственост на молителя са находящи се на един и същ административен адрес в [населено място], [жк]и са включени в единен код на платеца. В проведеното по делото открито съдебно заседание „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД , чрез процесуалния си представител ю.к. К., не изразява допълнително становище, а препраща изцяло към вече изразеното в молба – отговор, с вх. на СРС № 5140191 / 27. 08. 2019 г. Третото лице помагач на ищеца в инстанционното производство –„БРУНАТА БЪЛГАРИЯ“ООД не заявява становище. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи , във вр. с въведеното отменително основание, намира: С определение на ВКС,ТК, постановено по реда на чл.307, ал.1 ГПК № 279 от 30.09.2019 г. молбата за отмяна е приета за процесуално допустима и допусната до разглеждане. Същата следва да се остави без уважение, като неоснователна., поради следното: Съгласно задължителните постановки в т.5 на ТР № 7 от 31.07.17 г., по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и разясненията в т.7- т.9 ППВС № 2/ 77 г., отмяната по чл.303, ал.1, т.4 ГПК( която разпоредба е аналогична на чл. 231, б.”г” ГПК отм.) е допустима само, когато между едни и същи страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения, т.е. когато двете противоречиви решения разрешават въпросите по даден спор със сила на присъдено нещо между едни и същи страни. Изрично разяснено е в мотивите на цитираното Тълкувателно решение, че противоречие между две влезли в сила съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, а различието, с което го установяват е относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право, отразено в диспозитивите, но не и в мотивите на двете дела. Поради това и разглежданият фактически състав ще е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин онези правни въпроси, които са включени в предмета на делото, по който се формира силата на пресъдено нещо. Правноирелевантно за приложението на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК е, обаче, дали по второто дело е бил направен отвод за пресъдено нещо, основан на първото решение, който е бил погрешно отречен от съда в инстанционното производство или не. Достатъчен е обективният факт на съществуващи две или повече влезли в сила съдебни решения при пълно обективно и субективно тъждество на разгледаните гражданскоправните спорове, които в диспозитивите си са противоречиви, като краен правен резултат. В случая такъв идентитет в спорния предмет, по трите белега, които го индивидуализират – страни, основание и петитум, липсва. С цитираното и приложено по делото в заверено от страната ксероксно копие, влязло в сила решение № 35 3138 по гр.д.№ 70 626 /17 г. на СРС са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу “ИМОТИ ТРЪСТ“ЕООД обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване съществуването на парично вземане в полза на ищеца, формирано от незаплатена част от стойността на доставена и потребена топлинна енергия за периода м. 06.2014 г. – м.04.2016 г. в имот, собственост на ответното ЮЛ, с код на платеца П006768 и абонатен № 42 9585, представляващ магазин № 8, находящ се в [населено място][жк], бл.460А; вх.4. С второто влязло в сила решение по гр.д.№ 70 666/2017 г. на СРС, на което молителят се позовава, също са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, гр.София срещу ТД “ИМОТИ ТРЪСТ“ ЕООД, гр.София обективно съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за парично вземане - незаплатена част от стойността на доставена и потребена топлинна енергия за стопански нужди в периода м.06.2014 г. – м.04.2016 г. в топлоснабден имот, собственост на дружеството – ответник и представляващ апартамент № 8, находящ се в [населено място],[жк], бл.460 А; вх.3, с абонатен № Т 42 9271( отразен като код на платеца), за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ 47 066/2017 г. на СРС. Не се спори по делото също, че с цитираното в молбата влязло в сила решение на Софийски районен съд № 1-31 от 04.02.2019 г., по гр.д.№ 68 423/17 г., са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, гр.София обективно съединени искове по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за вземане, произхождащо от неплатена стойност на доставена топлинна енергия до имот собственост на ответника “ИМОТИ ТРЪСТ“ЕООД,представляващ апартамент № 13, находящ се на административен адрес в гр. София,[жк], бл.460А; вх.3 , с абонатен № Т 42 9270 ( отразен като код на платеца), което е предмет на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д.№ 44 816/2016 г. на СРС. Съпоставени данните по посочените от молителя дела с тези по гр. д.№ 79836 /2017 г. на СРС, имащо за предмет влязлото в сила решение, което потвърдено с решение на Софийски градски съд № 2273 от 28. 03. 2019 г., по в.т.д.№ 15984/2018 г. е предмет на исканата отмяна, налагат да се приеме, че условията за допускане отмяна на основание чл.303, ал., т.4 ГПК не са осъществени. Независимо, че процесното решение е между същите страни – „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, гр. София и ТД “ИМОТИ ТРЪСТ“ ЕООД и формално постановените от съда в инстанционното производство влезли в сила решения да са с различен краен правен резултат, то доколко последният е обусловен от съществуващото различие във въведени спорни предмети – в случая - парично вземане за доставена и незаплатена топлинна енергия за същия визиран и в останалите дела исков период, за услуга за дялово разпределение и за лихви за забава, но за различен имот , собственост на ответното ЮЛ - апартамент № 17, находящ се в бл..460А; вх.3 в[жк], [населено място] и съответно с различен от отопляемите имоти по разгледаните дела абонатен - № Т 42 9280(отразен като код на платеца), изискуемото се от чл.303, ал.1, т.4 ГПК обективно тъждество отсъства. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и изричното уточнение направено в съдебно заседание пред ВКС на 19.11.2019 г. от процесуалния представител на молителя, в присъствие на управителя на търговското дружество - Золев, според което отделните имоти, цитирани в отговора на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД по посочените граждански дела, с един и същ код на платеца, са с различни абонатни номера за отделните апартаменти. Липсата на две или повече влезли в сила съдебни решения, които, при пълно обективно и субективно тъждество на разгледаните в инстанционното производство гражданскоправни спорове, да са противоречиви изключва и основателността на молбата за отмяна на заявеното от молителя отменително основание по чл.303, ал.1 т.4 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, е претендирал деловодни разноски. С оглед изхода на делото в извънинстанционното производство по чл.307, ал.2 във вр. с чл.303, ал.1 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК същите му се следват в размер на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ. Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ без уважение, като неоснователна, молбата на ТД“ИМОТИ ТРЪСТ“ ЕООД, със седалище [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд № 454620 от 20.07.2018т., постановено по гр.д.№ 79836 /2017 г., потвърдено с решение на Софийски градски съд № 2273 от 28.03.2019 г., по в.т.д.№ 15984/2018 г. ОСЪЖДА ТД“ИМОТИ ТРЪСТ“ЕООД, със седалище [населено място] да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД,гр.София сумата 100 лв.( сто лева), деловодни разноски за извънредното производство по отмяна. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: