Р Е Ш Е Н И Е № 257 София, 16 май 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети май 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретаря ............Л. Гаврилова........................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........Ст. БУМБАЛОВА................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 756/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Р. Б. И. за възобновяване на наказателно дело № 1007/2011 г. по описа на Районен съд – гр.Асеновград, по което е одобрено споразумение с определение № 210 от 19.12.2011 г., с което молителят се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3,4 и 7 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 28 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, за което е приел да бъде наказан с лишаване от свобода за срок от осем месеца, които да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим. В искането се изтъква довод за наличие на основанието по чл. 422 ал.1 т.5 във вр. чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, като се иска изменение на определението по реда на възобновяването и намаляване на размера на наказанието „лишаване от свобода”, което се обосновава с обстоятелството, че осъденият е в тежко социално положение и е сирак, не са отчетени смекчаващите обстоятелства - болестно състояние, че е съдействал на органите на досъдебното производство, че е изразил разкаяние по отношение на престъплението. Назначеният служебен защитник на осъдения И. поддържа искането с изложените в него съображения. Сочи, че съдът е имал данни за здравословното състояние на осъдения, което не му позволява престой в арест и затвор, с което не се е съобразил, както и че осъденият вече е семеен и желае да започне нов живот. Прокурорът от ВКП намира искането за неоснователно, поради което предлага да бъде оставено без уважение. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на материалите по делото, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено в законоустановения по чл. 421 ал.1 от НПК срок и е насочено срещу съдебен акт, който по принцип не подлежи на касационен контрол. Разгледано по същество, то е неоснователно. По същество в него се твърди наличие на допуснато съществено нарушение по смисъла та чл. 348 ал.1 т.3 от НПК – явна несправедливост на наказанието, каквото ВКС не констатира. По естеството си решаването на едно дело със споразумение / Глава 29 от НПК/ представлява една от диференцираните процедури, предвидени в процесуалния закон, по силата на които се съкращава доказателствения процес или въобще не се провежда съдебна фаза на същия. В настоящия случай споразумение е било сключено между прокурора и служебен защитник на обвиняемия след приключване на разследването срещу последния. Предложено на съда, то е предопределяло правните и фактически рамки на обвинението срещу И., в които съдът е следвало да упражни правомощието си по чл. 382 ал.7 от НПК, след установяване на наличие на положителни отговори от обвиняемия на въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 382 ал.4 от НПК. Няма данни по делото върху волята на осъдения да е повлияло каквото и да е обстоятелство, принудило го към нежелано от него процесуално поведение, а именно – съгласие за подписване на споразумение, с което е приел да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца, което той намира за несправедливо. Съдът, разгледал и одобрил споразумението, като е приел за справедлив и непротиворечащ на закона и морала такъв размер на наказанието „лишаване от свобода”, за което страните по него, включително и обвиняемият са се съгласили, не е допуснал соченото в искането нарушение. Проверката на доказателствата по делото не констатира да са били нарушени правилата на Глава Пета на НК относно индивидуализацията на наказанието. Не се установяват сочените от осъдения и от защитата му обстоятелства, които да са игнорирани и да не са били взети предвид при отмерване на санкцията и които да биха могли да повлияят върху справедливостта на наказанието, налагащо неговото изменение. Осъденият Р. И. е бил призован за извършване на процесуално-следствени действия непосредствено след деянието, но предвид внезапно настъпило влошаване на здравето му тези действия са били отложени. Впоследствие е търсен на известните за него адреси, не е бил намерен, което е наложило двукратното спиране на производството и обявяването му за общодържавно издирване. Именно укриването на осъдения и непрекъснатата смяна на адресите му е било пречка и за неговото медицинско освидетелстване и изготвяне на експертиза за здравословното му състояние. По делото не е представена никаква медицинска документация, която да удостоверява вида и характера на заболяването на И., нито дали то позволява и в какъв порядък изтърпяване на наказание лишаване от свобода. За тези доказателствени празноти не може да бъда упрекнат нито съда, нито органите на досъдебното производство, тъй като те са резултат от укоримото процесуално поведение на осъдения И.. По делото не са представени доказателства за тежко социално положение, нито за усложнен граждански статус на осъдения. От протоколите за неговите разпити като обвиняем не се установява той да е съдействал на органите на дознанието за разкриване на обективната истина, дори напротив – направил е всичко възможно да затрудни този процес. Не се констатират каквито и да е смекчаващи отговорността на И. обстоятелства, които да не са били отчетени от споразумяващите се страни и от съда, одобрил споразумението между тях. Наказанието на И. е индивидуализирано при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК в размер на осем месеца лишаване от свобода, т.е. с четири месеца под минимално предвидения законов размер на наказанието, за което той се е признал за виновен. Престъплението е било осъществено при три квалифициращи обстоятелства, чрез две отделни деяния при условията на продължавана престъпна дейност, осъществени в изключително кратък интервал от време – през три дни. То е извършено само три месеца след влизането в сила на предходна присъда на И., касаеща същото по вид престъпление. При тези обстоятелства не може да се приеме, че одобреният размер на наказанието лишаване от свобода не съответства на степента на обществена опасност на И. и на осъщественото престъпление. Не се налага каквато и да е намеса в посока неговото намаляване, тъй като това бил противоречало на целите на чл. 36 от НК. По изложените съображения ВКС намери, че не е налице основанието за възобновяване по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.3 от НПК на наказателното производство, поради което искането не следва да бъде уважено. Предвид горното и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. Б. И. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1007/2011 г. по описа на Районен съд – гр.Асеновград.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: