Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2 c1019_17_dec_290gpc_partage_I_219_zgpc.doc Р Е Ш Е Н И Е № 28 София, 07.03.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1019 /2017 г.: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 533 от 16.11.2017 г. по касационна жалба на Д. А. Д. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 480 от 01.12.2016 г. по гр.д. № 840 /2016 г. на Окръжен съд Велико Търново, г.о., на основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по процесуалния въпрос: налице ли са предпоставките за конституиране на трети лица – помагачи на страната на ответника по иска за делба, ако ответникът е оспорил иска с възражение, че идеалната част от имота, която е притежавал ищецът, е придобита по давност от трети за спора лица, които (ответникът) иска да бъдат конституирани като негови (на ответника) помагачи? Насрещната страна А. К. Д. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Д. Д. Д. и М. Д. Д. - трети лица - помагачи на А. К. Д. в писмен отговор оспорват основателността на касационната жалба. В това производство се разглежда и частната жаба на Д. А. Д. срещу определение от 20.12.2016 г. по гр.д. № 840 /2016 г. на Окръжен съд Велико Търново, с правно основание чл.248 ГПК, която е присъединена на основание чл.213 ГПК с определение № 220 от 16.11.2017 г.. на настоящия състав. С определението въззивното решение е допълнено в частта за разноските, като Д. А. Д. е осъден да заплати на А. К. Д. сумата 830 лева, представляващи заплатени от нея разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. А. К. Д. не е подала отговор на частната жалба. По правния въпрос настоящият състав намира следното: Той е по приложението на чл.219 ГПК. Когато срещу предявения иск за делба ответникът възрази, че идеалната част от имота, която е притежавал ищецът, е придобита по давност от трети за спора лица и поиска те да бъдат конституирани като негови помагачи, предпоставките на чл.219 ГПК не са налице. Правен интерес от конституиране на трети лица помагачи на ответника липсва, тъй като решението по иска за делба не разпростира задължително действие (сила на пресъдено нещо) по отношение на третите лица и от решението в първата фаза на делбата не възниква регресно вземане на ответника срещу третите лица (което да е предмет на обратен иск по чл.219,ал.3 ГПК). По съдържанието на въззивното решение: Искът е за делба на недвижим имот – апартамент, за който ищецът твърди, че е придобит в съпружеска имуществена общност по време на брак с ответницата (бивша съпруга), който по-късно е прекратен. С отговора на исковата молба ответникът е оспорила основателността на иска с твърдения, че идеалната част на ищеца е придобита по давност от пълнолетните деца на страните и е поискала те да бъдат конституирани като трети лица – помагачи на нейна страна. Искането е уважено от първоинстанционния съд. Третите лица – помагачи в писмено становище са направили същите твърдения като ответника (тяхна майка), че ищецът (техният баща) не е съсобственик на имота, тъй като те (третите лица – помагачи на ответника) са придобили неговият дял чрез давностно владение. За да потвърди първоинстанционното решение № 550 от 05.08.2016 г. по гр.д. № 209 /2016 г. на РС Велико Търново, с което искът за делба е отхвърлен, въззивният съд, както и първоинстанционният, е приел за основателно възражение на ответника (бивша съпруга на ищеца), че третите лица (деца на страните) са придобили дела на ищеца от прекратената съпружеска имуществена общност. По основателността на касационната жалба и на основание чл.290 и сл. ГПК: При дадения отговор на правния въпрос доводът на жалбоподателя Д. А. Д., че въззивният съд неправилно не е уважил оплакване във въззивната жалба за процесуално нарушение, допуснато при конституиране на пълнолетните деца на страните като трети лица помагачи без наличие на предпоставките за това, е основателен. Въззивният съд е бил длъжен служебно да следи за процесуалните предпоставки за привличане на трети лица – помагачи (чл.219 ГПК), които са условия за допустимост на акцесорното процесуално правоотношение. Въззивният съд има правомощия и в случая е следвало да отмени определението на първоинстанционния съд, с което е допуснато привличането на третите лица – помагачи. Като не е уважил довода и не е отменил определението по допускане на участието, въззивният съд е постановил решение, което е недопустимо в частта, в която е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника (както и първоинстанционното). Но въззивният съд, както и първоинстанционният, е следвало да вземат предвид, че (във връзка с привличането им като трети лица – помагачи) конституираните като трети лица са заявили самостоятелни права върху имота, чиято делба се иска, отрекли са правата на ищеца и са поискали отхвърлянето на иска за делба. За да бъде валидна делбата, съдът в делбеното производство следи служебно за правилното конституиране на страните в делбеното производство – за участието на всички лица, за които по делото има данни, че притежават права върху имота, предмет на делбата, които имат качеството на задължителни необходими другари. При заявените от третите лица самостоятелни права върху имота първоинстанционният съд е следвало да извърши необходимите за това процесуални действия: да даде указания на ищеца да поиска конституирането им като страни по делото, като му укаже, че при неизпълнение на това задължение ще върне исковата молба. Постановените от двете съдебни инстанции съдебни решения по първа фаза на делбата без участие на задължителни другари са недопустими. С оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293,ал.4 ГПК двете решения следва да бъдат обезсилени, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, който да започне разглеждането му след като извърши необходимите процесуални действия за конституирането на Д. Д. Д. и М. Д. Д. като главни страни (обсъдени по-горе), на които, ако бъдат конституирани по искане на ищеца, следва да изпрати преписи от исковата молба и приложенията, като им укаже да подадат писмен отговор, задължителното съдържание на отговора и по-конкретно да заявят дали искат искът за делба да бъде отхвърлен или да бъде допусната делба между тях и ответника (тяхната майка) и при какви делбени части и като им укаже последиците от неподаване на отговор. При разглеждане на възражение на Д. Д. Д. и М. Д. Д. за придобивна давност съдът следва да съобрази обстоятелството, че преди да навършат пълнолетие те са живели в имота като деца на ищеца и ответника (които са имали задължение да ги обезпечат с жилище) – първоначално с двамата си родители, а след прекратяване на брака на основание постановеното в бракоразводното решение относно упражняването на родителските права (от майка им) и предоставяне на ползването на процесното семейно жилище (на майка им). И че това основание за ползване е отпаднало с навършването на пълнолетие за всеки един от двамата. При подаден отговор на исковата молба от новоконституираните главни страни съдът следва да извърши доклад по делото, в който да укаже как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), включително за твърдените от новоконституираните страни релевантни за спора факти. При извършването на доклада и по същество на спора съдът следва да съобрази как държането от ползватели на идеалните части на един от съсобствениците върху предоставена за ползване вещ (недвижим имот) се превръща във владение, като има предвид приетото с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по т.д. № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС. Като последица от обезсилването на въззивното решение като недопустимо следва да се обезсили и обжалваното определение от 20.12.2016 г. по гр.д. № 840 /2016 г. на Окръжен съд Велико Търново, с правно основание чл.248 ГПК, тъй като не са били налице предпоставките за постановяването му. При новото разглеждане на делото съдът на основание чл.294,ал.2 ГПК следва да се произнесе и по разноските за воденето на делото във Върховния касационен съд. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 480 от 01.12.2016 г. по гр.д. № 840 /2016 г. на Окръжен съд Велико Търново и потвърденото с него решение № 550 от 05.08.2016 г. по гр.д. № 209 /2016 г. на РС Велико Търново. Обезсилва определение от 20.12.2016 г. по гр.д. № 840 /2016 г. на Окръжен съд Велико Търново, с правно основание чл.248 ГПК. Връща делото за ново разглеждане на друг състав от Районен съд Велико Търново съобразно дадените указания. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.