ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 144 гр. София, 10 декември 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ХРИСТИНА МИХОВА при секретар…………при становището на прокурора Атанас Гебрев от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1119 по описа за 2019г. Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е съдебно производство - ЧНД № 2213/2019г., по описа на Районен съд – Русе, образувано по молба за реабилитация от Т. Х. Б.. Делото е изпратено на РС-Русе, вследствие и по силата на определение № 194/04.09.2019г. по ЧНД № 291/2019г. на съдия – докладчик от РС – Левски, с което делото е изпратено на РС- Враца. С определение от 31.10.2019г. по ЧНД № 896/2019г. на Районен съд – Враца производството е прекратено и изпратено на РС. Русе по подсъдност. Доводите, които са изтъкнати, съдържат в себе си позоваване на обстоятелството, че с определение по ЧНД № 2517/2007г. на РС- Русе е извършено групиране на наложени наказания, по което е определено общо най-тежко наказание от пет години и шест месеца лишаване от свобода. С определение 1394/12.11.2019г. по ЧНД № 2213/2019г. на РС-Русе съдебното производство е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност с РС-Враца, като изтъкнатите съображения са основават на довод, че производството по групиране на променя изводите, заложени в нормата на чл.433, ал.2 от НПК, а те са, че компетентен е съдът, който е индивидуализирал наказанието. Становището на прокурора от ВКП е, че възприема доводите на съдията-докладчик, прекратил съдебното производство и повдигнал спор за подсъдност и че неговите съображения са правилни. Според държавният обвинител съобразно чл.433, ал.2 от НПК компетентен да разгледа подадената молба за реабилитация е РС- Враца. Съставът на ВКС, 1-во н.о. счита, че при произнасянето си следва да отчете наличните по делото обстоятелства: В свидетелството за съдимост, представено по делото има шестнадесет поредни отбелязвания във връзка със съдимостта на молите. Под № 5 е вписано осъждане по НОХД № 1099/82г., в сила от 28.12.1982г. на РС-Русе в размер на 5 години лишаване от свобода. Под № 6 е вписано осъждане по НОХД № 537/86г., в сила от 30.09.1986г. в размер на пет години лишаване от свобода на Рс-Враца. Под № 11 е вписано осъждане по НОХД № 2597/2002г. на РС-Русе, в сила от 22.04.2003г. на 4 години лишаване от свобода. Тук е налице вписване и на определение от 03.10.2003г. за прилагане на чл.25 от НК,със съпътстващо налагане на наказания при условията на чл.24 от НК в размер на 6 години, като наказанието от 4 години лишаване от свобода е увеличено с две години. Посочено е дело под № 2071/2001г. на Русенски РС, по което е наложено наказанието от 4 години лишаване от свобода. Под № 9 е посочено осъждане в размер именно на 4 години лишаване от свобода на Русенски РС, но по НОХД № 207/2001г. , за деяние, извършено на същата дата. Под № 12 е посочено ново групиране на наказания, включително и по НОХД № 2071/2001г., като е постановено то да се изтърпи поотделно, тъй като е при условията на опасен рецидив заедно с наказанието по НОХД № 2022/98г, но не повече от 15 години. Под № 16, дело № 2517/2007, определение № 186/18.10.2007г., в сила от 21.12.2007г., е посочено групиране на наказания, като в т.3 е постановено наказанието по присъди по НОХД № 2071/2001г. на Русенски РС и по НОХД № 2022/1998г. също на Русенски РС да се изтърпи, както е общо определено, в размер на 5 години и пет месеца. По последното отбелязване трябва да се има предвид, че наказанието по тези присъди е както следва: По НОХД № 2071/2001г. е в размер на 4 години, по НОХД № 2022/1998г. е в размер на една година и пет месеца. Макар в приложеното свидетелство за съдимост да липсват съответните и прилежащи бюлетини за осъжданията на лицето, може да се заключи, че при вписването под № 16 съдът при групиране на наказанието в т.3-та е приложил чл.24 от НК и е увеличил общото наказание с една година и пет месеца, тоест в рамките на законово допустимото увеличение с цел да не се наруши забраната общото наказание да надмине сбора от двете отделни наказания. Изтъкнатите доводи от повдигналият спор за подсъдност съдия-докладчик се основават на виждането, че „дейността на съда по осъждане на едно лице касае както произнасянето по въпроса за вината, така и за налагането на наказание, в смисъл на неговата индивидуализация с оглед фактите по делото и характеристиката на дееца“. Поради това се приема, че законодателят е имал предвид в чл.433, ал.2 от НПК компетентен да бъде съдът, който е наложил това наказание. Това е така, защото се смята че доколкото не се индивидуализира наказанието, а само определя „общо наказание“ по правилата на съвкупност, съдът по групиране на отделните наказания не се занимава и не изследва въпросите, свързани с личността на дееца, което съставлява обстоятелство от кръга на очертаните в чл.87 от НК. Настоящият съдебен състав счита обаче, че в случая приложението на чл.24 от НК, представлява в своята същност индивидуализиране на наказанието. Нещо повече, дори и простото групиране на наказанието се занимава с изследване на вида и начина на извършване на деянията, както и с техния брой, а също и с личността на дееца. Приложението на чл.25, ал.4 от НК е показателен пример, че съдът по групирането се занимава задълбочено с въпроса за ефективното или отложено изпълнение на наказанието, като се анализират и подлагат на преценка всички обстоятелства, свързани с налагане на наказанието. Дори и да липсва такъв елемент при групирането - чл.64 или 66 от НК, самото обсъждане на въпроса дали да се приложи или не чл.24 от НК, по същество съставлява дължима преценка на посочените обстоятелства, свързани с наказанието. И когато се премине към обсъждане на личността на дееца и на вида, начина и броя извършени престъпления, съдът може да достигне до извод за необходимост от приложение на чл.24 от НК или пък не, и в резултат на това може самостоятелно да увеличи най-тежкото измежду определените вече с влезли в сила присъди наказания. Това е дейност на съда по определяне на наказание, както впрочем и предходните хипотези, несвързани с прилагане на чл.24 от НК, като се изследват всички значими факти относно деянието/-ята и личността на дееца, вземат се предвид смекчаващите и отегчаващите вината и отговорността обстоятелства. В конкретният казус, след като съдът, прилагайки чл.24 от НК, по необходимост дава оценка на личността на дееца, на извършеното от него, и след като увеличи общо определеното наказание, то по този начин става по-тежко, Юридическия стабилитет на определението по чл.306 , ал.1, т.1 от НПК диференцирано е по-различен от този на присъдата ( с .т.н. относителна стабилност), но юридическите последици от прилагането на чл.25 от НК за съдимостта, съответно наказването на дееца, са абсолютно едни и същи. Не е за пренебрегване факта, че групирането може да се извърши и със самата присъда, ако са известни всички необходими обстоятелства относно съдимостта на лицето. Това е аргумент в полза на еднаквостта и юридическата сила на актовете, при които се прилага групирането на отделните наказания. В заключение, за настоящият съдебен състав няма съмнение, че с определението по чл.306, ал.1, т.1 от НПК се решават въпросите, които са приоритет и задължение на съда при постановяване на присъда, то по своето естество е част от този съдебен акт и приложението му е дейност по индивидуализация и налагане на наказание, независимо дали ревизира пропуск или отчита нововъзникнало обстоятелство относно осъжданията на дееца при условията на съвкупност. Отделен е въпросът, че юридическите последици на осъждането, свързани с неговото изтърпяване, не могат да настъпят и не могат да предхождат влизането в сила на последната по ред присъда. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че наложеното наказание (само според молителя обаче) фактически е изтърпяно преди постановяване на окончателния съдебен акт по делото чрез приложението на чл.59 от НК и съответното зачитане. Изводът е, че реабилитация може да бъде поискана само след изтичане на три години от изтърпяване на последното наложено наказание, а това изтърпяване не може да предхожда влизането в сила на този последен съдебен акт. В случая изтърпяването , посочено в бюлетина за съдимост на лицето, е в рамките на посочения срок. Това обаче е въпрос по същество и компетентен по това дали да прекрати производството по реабилитацията или не, е съдът, който следва да разгледа искането. Водим от изложеното и на основание чл.44, ал.1 от НПК Върховният касационен съд ОПРЕДЕЛИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за промяна на подсъдността по повдигнатия спор за това от Русенски РС по ЧНД № 2213/2019г. ИЗПРАЩА делото да се разгледа от Русенски районен съд. КОПИЕ от определението да се изпрати на Врачански районен съд за сведение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: 1. 2.