Р Е Ш Е Н И Е № 123 София, 18.07. 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА ………………и с участието на прокурора ...………....................................….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 310 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е било по молбата с вх. № 75260/21.ХІІ.2017 г. на варненското [фирма] за отмяна на влязлото в сила определение № 6224 на Варненския районен съд, ГК, от 20.V.2015 г, постановено по гр. дело № 9759/2014 г., с което: 1./ Било е прекратено - на основание чл. 233 ГПК – производството по гр. дело № 9759/2014 г.; 2./ Било е било обезсилено постановеното по това дело първоинстанционно решение № 1731 от 9.ІV.2015 г. Твърденията в настоящата молба за отмяна са, че от страна на вписания в Търговския регистър нов управител на [фирма] К. Д. е бил извършен пред първата инстанция отказ от предявения срещу ответното [фирма] осъдителен кондикционен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и така, на основание чл. 233 ГПК, е било постановено горното прекратително определение, чиято отмяна е предмет на настоящето извънинстанционно производство. Поддържа се в тази връзка от молителя, че с влязло в сила на 28.ІХ.2017 г. решение № 764 от 25.Х.2016 г. по т.д. № 762/2015 г. на ОС-Варна /потвърдено с решението по т.д. № 722/2016 г. на Варненския апелативен съд/ е било прието за установено – по реда и на основание чл. 365, т. 3ГПК-във вр. чл. 29 ЗТР – че вписването на К. Д. като управител на дружеството настоящ молител представлява несъществуващо обстоятелство. Оттам тезата на молителя е, че в периода 15 май 2015 г. – 12.Х.2017 г. [фирма] не е било надлежно процесуално представлявано от К. Д., поради което извършения от нея отказ от кондикционния иск пред първостепенния съд /след постановяване на неговото решение по спора/ не е могъл да произведе присъщото му правно действие. Въз основа на тези факти се поддържа искането за отмяна на постановеното по реда на чл. 233 ГПК прекратително определение, като се релевира основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК – открити нови обстоятелства, установяващи ненадлежно представителство на търговеца и материализиращото го доказателство: влязлото в сила решение, постановено по т. д. № 762/2015 г. по описа на ОС-Варна. Допълнително релевирано от молителя е и основанието по т. 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК, поради това, че въпросното прекратително определение се основавало на недействително вписване в ТР, което е било отменено /прогласено за недействително/. В хода на настоящето извънинстанционно производство пред ВКС молителят поддържа искането си за отмяна, заявено в молбата му под условието на евентуалност, а именно това по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК /поради установено престъпно действие на представител на страната/. Становището на ответното по молбата за отмяна [фирма]-гр. Варна, изразено в депозирания писмен отговор по реда и в срока на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК и поддържан от законния му представител в съдебно заседание пред ВКС е, че искането за отмяната на горепосоченото влязло в сила прекратително определение е неоснователно: предвид липса на предпоставките, визирани от текста на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, понеже нямало нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които да обуславят отмяната на влезлия в сила съдебен акт на ОС-Варна. Поддържа се също, че релевираното в молбата обстоятелство, а именно установяване по надлежния съдебен ред на недействителността на вписването в ТР се явява новонастъпило, а материализиращото го доказателство – новосъздадено, а също и че не са налице факти, твърдяни в рамките на правния спор, които страната по обективни причини да не е могла да докаже. Позовавайки се на задължителните постановки на ППВС № 2/1977 г., както и на тези в ТР № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС, ответното по молбата за отмяна търговско дружество изгражда защитната си теза върху схващането, че „за съда, като трето добросъвестно лице, отказът от иска е породил правно действие и постановеното по реда на чл. 65, т. 3 ГПК-във вр. чл. 29 ЗТР решение има действие занапред”. Инвокират се и доводи по приложението на чл. 141, ал. 6 ТЗ. В проведеното открито съдебно заседание по настоящето извънинстанционно производство пред ВКС процесуалният представител на ответното по молбата за отмяна [фирма] поддържа, че даденото разрешение в т. 3 на ТР № /6.ХІІ.2002 г. на ОСГК, а именно, че несъществуващото обстоятелство, дори и да е вписано в ТР, няма действие по отношение на дружеството, имало предвид единствено съдружниците. На второ място, че ако действията на мнимия управител не обвързват дружеството, това означава, че цялото производство е било нередовно поради липса на представителна власт. На трето място, че в такъв случай отказът от иска изхожда от нелегитимно лице и затова определението за прекратяване на производството е недопустимо, а не неправилно, т.е. порокът не се обхваща от лимитативно установените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Изразява се от страна на ответника по молбата за отмяна и становище, че ако заличеният впоследствие управител е извършил действия, сключил е сделки с трети лица, а после новият управител, изхождайки от възприетото, че предишният не е притежавал валидна представителна власт и действията му не обвързват дружеството, предприеме оспорване и разваляне на сключени сделки, ще е налице колизия с правилото на чл. 141, ал. 6 ТЗ. Настоящата молба за отмяна на варненското [фирма] е постъпила на 20.ХІІ.2017 г. и затова се преценява като процесуално допустима, след като е депозирана в пределите на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от постановяване на определение № 530/29.ІХ.2017 г. по ч. т. дело № 2052/2017 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, за потвърждаване на Разпореждане № 820 на Варненския апелативен съд по т. д. № 722/2016 г. с предмет връщане на подадената от [фирма] касационна жалба срещу решението по т.д. № 722/2016 г. на АС-Варна (потвърждаващо решението на ОС-варна по т.д. № 762/2015 г.). Съгласно т. 6 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 7/31.VІІ.2017 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 7/2014 г., предмет на отмяна по чл. 307 ГПК може да бъде и определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по заявените от молителя основания за отмяна на влязлото в сила определение по чл. 233 ГПК, приема следното: Произнасянето по въпроса дали попадат в приложното поле на основанието за отмяна по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК твърденията на молителя, базирани на влязлото в сила решение по т. д. № 762/2015 г. по описа на Варненския ОС, предпоставя преценка и анализ на правното значение на новото обстоятелство, обуславящо искането за отмяна: установената в спорно съдебно производство недействителност на вписано в Търговския регистър обстоятелство относно представителството на [фирма] в производството по същинския спор и материализиращото го доказателство, каквото представлява влязлото в сила на 28.ІХ.2017 г. решение № 764 от 25.Х.2016 г. по т. д. № 762/2015 г. на ОС-Варна. С последното – по реда и на основание чл. 365, т. 3 ГПК, във вр. чл. 29 ЗТР – е било прието за установено, че вписването на К. Д. като управител на [фирма] представлява несъществуващо обстоятелство. По такъв начин е била установена липсата на надлежно учредена представителна власт на К. Д. по отношение на дружеството настоящ молител за релевантния за настоящия процес период 15 май 2015 г. – 12.Х.2017 г., обхващащ вписването на К. Д. като управител, депозирането от нея на молба за отказ от иска и съответно влизане в сила на съдебното решение по чл. 365, т. 3 ГПК, във вр. чл. 29 ЗТР, обуславящо последицата по чл. 604 ГПК: заличаването на това вписване. От това съдебно решение произтича извод, че в хода на въззивното производство по спора между [фирма] и ответното [фирма], ищецът не е бил надлежно представляван и затова депозираната от К. Д. молба за отказ от иска не материализира волята на този търговец /молителят/ и няма обвързващо значение за него. По необходимост се налага и изводът, че процесуалната представителна власт на К. Д. не е валидно възникнала за представлявания и не го обвързва, както това следва от постановката по т. 3 на ТР № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС, където изрично се приема, че несъществуващото обстоятелство, дори да е вписано в ТР, няма действие по отношение на дружеството. В процесния случай това означава, че изявлението за отказ от иска не е изхождало от ищеца е и не го обвързва. На тази плоскост като неоснователна ще следва да се преценява защитната теза на ответника по молбата за отмяна, че [фирма] е извън кръга на субектите, спрямо които вписването на несъществуващо обстоятелство не поражда правно действие. В хипотезата на действия на мним управител, при която порокът в представителната власт може да бъде установен само в отделно исково производство, именно самото дружество /т.е. настоящият молител/ се явява субектът, който инициира производството по установяване несъществуването на вписаното в ТР обстоятелство. Неоснователно се явява и позоваването на ответното [фирма] на постановеното по веда на чл. 290 ГПК решение по гр. дело № 5124/2014 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС, щом като проверката за валидността на извършени процесуални действия е допустима и в извънинстанционното производство по чл. 303 ГПК. Точно поради невъзможността последиците на порочни/невалидни действия да бъдат автоматично незачетени, обосновава интереса от атакуване по реда на извънредния способ за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на постановените в тези случаи съдебни актове. От друга страна, разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ не е в колизия с производството за отмяна, което съставлява „процес относно процеса”, приключил с акт, създава сила на пресъдено нещо и именно в това извънредно производство е допустимо да се установява дали изявлението за отказ от иска реално изхожда от ищеца. Молбата за отмяна е основателна. Ненадлежно учредената представителна власт за К. Д., изключваща на свой ред валидното възникване на право за процесуално представителство на [фирма] пред съда, е новото обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Същото обаче няма естеството на новонастъпило, защото е съществувало по време на висящността на спора пред инстанцията по същество, вкл. към меродавния момент на отказа от иска и ведно с последиците по чл. 233, изр. 3-то ГПК. Не е бил обаче налице процесуален способ за установяването му в рамките на този процес, доколкото законът /чл. 365, т. 3 ГПК и чл. 604 ГПК/ предвижда исков ред за установяване на порок на вписването на законно представителство. В случая представителството на К. Д. е било и процесуално такова – по чл. 30, ал. 1 ГПК, поради което е ирелевантно дали преди или след отказа от иска заличеният управител К. е уведомил решаващия съд за порока. Въпросното уведомяване не би могло да произведе правно действие - както поради това, че то изхожда от процесуално нелегитимирано лице, но също и поради предвидения самостоятелен исков ред по чл. 365, т. 3 ГПК. В това се проявява и разликата с т 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК: в тази хипотеза порокът на представителната власт може да бъде въведен и разгледан в самото извънинстанционно производство за отмяна. Следователно релевантното за процесуалното представителство на страните по същинския спор обстоятелство може да бъде установено единствено в друг спорен исков процес, както това е станало по силата на решение № 764 от 25.Х.2016 г. на ОС-Варна, постановено по т. д. № 762/2015 г., имащо на свой ред характера на ново доказателство за липсата на надлежно учредена представителна власт на лицето К. Д.. Следва да се констатира също така и че новото обстоятелство е от съществено значение за делото, тъй като е обусловило прекратяване на спора със съдебен акт, приравнен по правни последици на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение. Като неоснователен ще следва да се преценява инвокирания от ответното по молбата за отмяна [фирма] довод, базиран върху разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ и действието на вписването по отношение на третите добросъвестни лица. В случая хипотезата на чл. 141, ал. 6 ТЗ, а и тази на чл. 599, ал. 2-във вр. ал. 1 ГПК /която ТЗ до голяма степен всъщност възпроизвежда/, нямат отношение към преценката на съда в производството по отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Към момента на отправяне на изявлението на К. Д. за отказ от иска, тя е била вписана в ТР като управител и въз основа на това вписване РС-Варна е приел, че изявлението изхожда от законния представител /по смисъла на чл. 30, ал. 1 ГПК/ на ищцовото [фирма], прекратявайки производството, образувано по този иск. Тези процесуални действия не са обект на проверка в настоящето извънинстанционно производство, доколкото в него не е било въведено основанието по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК и по-конкретно онази негова хипотеза, предвиждаща нарушаването на съответните процесуални правила да е било извършено от решаващия съд. Дали съдът в същинското исково производство е бил трето добросъвестно лице по отношение на мандатното правоотношение между страната и нейния представител е ирелевантно. В процесния случай изявлението на К. Д. за отказ от иска, съставлява ненуждаещо се от приемане /или неприемане/ от насрещната страна процесуално действие и последното не е обвързвало търговеца настоящ молител. Неоснователно е и възражението на ответното по молбата за отмяна [фирма] за недопустимост на прекратителното определение по кондикционния иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, чието отмяна се претендира: като постановено по искане на лице, непритежаващо представителна власт и затова неподлежащо на отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Същността на изявлението по чл. 233, изр. 1-во ГПК е в това, че то десезира съда със спора и преклудира правото на [фирма] да предяви същия иск /срещу същия ответник, за същото вземане и на същото основание - арг. чл. 299, ал. 1 ГПК/. Обстоятелството, че последицата от определението по чл. 233 ГПК е идентична на влязло в сила решение /принадлежност на имущественото право, предмет на осъдителния кондикционен иск/, е относимо към правилността на прекратителното определение, а не към неговата евентуална недопустимост. Характерът на това определение, чиято отмяна е предмет на настоящето дело, обуславя единствено допустимостта на извънинстанционното производство по чл. 303, ал. 1 ГПК. Предвид формирания извод за наличието на основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд не дължи произнасяне досежно евентуалното наличие на другото релевирано от молителя основание – това по т. 3 на същия законов текст. В заключение, с оглед гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на ВКС счита, че прекратителното определение по чл. 233 ГПК, постановено по молба на К. Д., ще следва да бъде отменено - на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като в резултат делото бъде върнато на същия състав на РС-Варна: за по-нататъшни процесуални действия по исковата молба на [фирма] с вх. № 20035/28.VІІ.2014 г. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила определение № 6224 на Варненския районен съд, ГК, от 20.V.2015 г., постановено по гр. д. № 9759/2014 г., НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 303, АЛ. 1, Т. 1 ГПК. В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба на [фирма] с вх. № 20035/28.VІІ.2014 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2