Р Е Ш Е Н И Е № 425 гр. София, 06 декември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и в присъствието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело №1522/2012 година. Производството е образувано по касационна жалба на А. Я. М. от гр.Я. против Решение №167 от 28.06.2012 г., постановено по в.н.ч.х.д. №1123/2012 г. на Старозагорски окръжен съд. Жалбата е подадена в срока по чл.350, ал.2 НПК. Поддържа се довод за отменителното основание по чл. 348, ал.1, т.2 вр. ал.3, т.1 НПК. По същество се мотивира искане за отмяна на решението, понеже не са били налице условията за прекратяване на производството по предявения граждански иск за неимуществени вреди. В срока по чл. 351, ал.3 НПК от подс. С. Д. С. възражение против жалбата не е постъпило. Прокурорът даде заключение, че производството, образувано по тъжба на пострадалия, правилно е било прекратено в наказателната и гражданска част, поради което не се налага отмяна на решението. Върховният касационен съд разгледа жалбата, провери определението с оглед на поддържаното отменително основание и за да се произнесе, съобрази следното: С въззивното решение, предмет на касационна проверка, е отменена изцяло присъда №3 от 14.01.2011 г., постановена по н.ч.х.д. №54/2009 г. по описа на Елховския районен съд, с която подс. С. Д. С. е бил признат за невинен в това: -през м.юни 2008г. в писмо до министъра на земеделието и храните и с копия до държавни ведомства, комисии и вестници, изчерпателно посочени в диспозитива на присъдата, да е разпространил позорни за честта и достойнството на тъжителя А. М. обстоятелства, като му и предписал престъпления, рекет или изнудване, измама и участие в организирана престъпна група, поради което го оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2, предл.2 вр. чл.147 НК, а производството, както в наказателната, така и в гражданската част, прекратено на основание чл.289, ал.1 вр. чл.21, ал.1, т.3 и чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 НК, поради изтичане на срока на абсолютната давност за наказателно преследване срещу подс. С.. При установените по делото фактически обстоятелства и правни положения, касационният състав приема, че съображенията на въззивната инстанция за невъзможност да се реализира наказателната отговорност на подс. С. за действията, квалифицирани по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 предл.2 вр. чл.147 НК, поради изтичане на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК са законосъобразни. Прието е от фактическа страна, че деянието е извършено през месец юни 2008 г. В хода на съдебното производство по в.н.ч.х.д. №1123/2012г. на Старозагорски окръжен съд, образувано по тъжба на пострадалия - касатор в настоящото производство, в съдебно заседание на 20.06.2012 г. съдът е направил констатация, че предвиденият срок по чл. 81, ал. 3 вр. 80, ал.1, т.5 НК е изтекъл. След като по несъмнен начин е установено обстоятелството на изтеклата абсолютната давност, съдът е бил длъжен да прекрати образуваното наказателно производство, което е сторил според изискването на чл.289, ал.1 вр. чл.21, ал.1, т.3 НПК за прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание. Затова настоящият състав приема, че нарушения, свързани с основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК, не са допуснати. На следващо място следва да се посочи, че в съобразителната част на жалбата са развити пространни съображения за допуснати от въззивната инстанция нарушения, свързани с отказа да се произнесат по предявения граждански иск за неимуществени вреди. Решаващата част от възраженията в тази част се свеждат до претендирано нарушение на чл.307 НПК, като се поддържа, че независимо от прекратяване на наказателното производство поради изтекла давност, производството в гражданската част следвало да продължи и да завърши с постановяване на осъдителна присъда. Мотивира се тезата, че в конкуренцията с процесуалното изискване по чл.88, ал.3 НПК, следва да се даде приоритет на правилото по чл.307 НПК, задължаващо съда да разгледа и се произнесе по същество по гр.иск. В подкрепа на това становище се цитирани и части от решения на отделни състави на Върховния касационен съд. Настоящият състав приема, че искането производството да продължи само по предявения гр. иск за неимуществени вреди също е лишено от правно основание. Това е така, защото в наказателния процес гр.иск е функция на обвинението и следва неговата съдба. Основанието на иска е претендираното от тъжителя/пострадал престъпление, с което са му причинени неимуществени вреди. Щом като наказателното производство по обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2 предл.2 вр. чл.147 НК е прекратено поради изтекла давност, съдът е лишен от процесуално основание да продължи самостоятелното разглеждане на гр.иск. В тази насока въззивната инстанция е изтъкнала ясни и убедителни съображения, основани на действуващите процесуални норми, към момента на постановяване на съдебните актове. Освен това следва да се отбележи и следното. Основанието на гражданския иск е претендираното с тъжбата престъпление за което частния тъжител поддържа, че е извършено от подсъдимият. Фактът на извършеното престъпление при неимуществената отговорност се явява и елемент от фактическия състав на гражданския деликт. С прекратяване на наказателното производство, поради изтекла давност, първоинстанционният съд е лишен от възможността да продължи производството в наказателната част, за да се произнесе по въпросите за авторството и вината на подсъдимия, като основни предпоставки за наказателната, респективно гражданската отговорност на лицето, сочено с тъжбата като извършител на инкриминираното деяние. Като изключение от това правило е разпоредбата на чл.289, ал.2 НПК, според която в случаите на чл.21, ал.1, т.т.2 и 3 НПК, ако подсъдимият направи искане производството да продължи, тогава съдът е длъжен да се поизнесе с присъда по въпросите за вината и неговата отговорност, без да му налага наказание. Нещо повече, в тези случаи съдът е длъжен да разгледа и се произнесе и по основателността на предявения граждански иск за причинените с престъплението вреди. Такава е и хипотезата по чл.307 НПК, при която съдът би могъл да се произнесе само по гр.иск. В тази част въззивният състав е направил законосъобразния извод, че съдът се произнася по гр.иск, когато признае, че наказателната отговорност е погасена, но само когато погасяването на наказателната отговорност не е довело до прекратяване на наказателното производство, каквато хипотеза в случая не е налице. Освен това условията за приложението на чл.289, ал.2 НПК също не са били налице, защото подсъдимият лично или чрез своя защитник не е направил искане производството да продължи, за да бъдат решени по същество въпросите за основателността на обвинението и обусловената от него гражданска отговорност. По друг процесуален ред и с друг акт, освен с присъда, съдът не може да решава въпросите по същество, относно вината и отговорността на подсъдимия, арг. от чл.32, ал.1, т.1 НПК. Ето защо настоящият състав приема, че в случая отсъствува и претендираното нарушение на чл.307 НПК, тъй като условията за постановяване на присъда по настоящето дело, с която да се решат въпросите за вината и отговорността на подсъдимия не са били налице. В тази връзка следва да се отбележи, че в неколкократното цитираните в писмената защита отменителни решения на състави на ВКС, става дума за случаи, при които се прави неправилна интерпретация на условията за основанието по чл.307 НПК за произнасяне на съда. Тезата на касатора не може да се основава и на разбирането, че неразглеждането на гр.иск е възможно само при прекратяване на съдебното производство. В тази част съпоставянето на разпоредбите на чл.88, ал.3 НПК с нормата на чл.307 НПК налага извода, че по аргумент за по-силното основание, щом като гражданският иск не се разглежда при хипотезата на прекратяване на съдебното производство, то при случаите на прекратяване на наказателното производство и отсъствие на възможност за постановяване на присъда е недопустимо да се продължи самостоятелното разглеждане и произнасяне по предявения граждански иск. В случая с прекратяване на производството в гражданската част правата на частния тъжител, като страна/гр. ищец не са ограничени, защото разполага с други средства за защита, каквито му гарантира разглеждането на иска за неимуществени вреди по общия исков ред, където ще има възможност да установи и факта на инкриминираното деяние. По изложените съображения и като съобрази, че не са налице претендираните с касационната жалба отменителни основания, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховния касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: Оставя в сила Решение №167 от 28.06.2012г., постановено по в.н.ч.х.д. №1123/2012 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменена изцяло присъда №3 от 14.01.2011 г., постановена по н.ч.х.д. №54/2009 г. по описа на Елховския районен съд, и производството по делото прекратено в наказателната и гражданската му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.