Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  20                                      София  12.04.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети януари  през две хиляди и десета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                  ЧЛЕНОВЕ:    МАРИЯ ИВАНОВА          ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Анжела Богданова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 3514 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от „Ч. Р. България” АД гр. С.,представлявано от членовете на Управителния съвет К. и Д. , чрез процесуалния си представител-юрисконсулт И. против въззивно решение от 27.05.2008г.по в.гр.д. № 312 по описа за 2007г.на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 17.04.2003г.по гр.д. № 13837/2002г.на Районен съд София,40 състав и е постановено друго,с което е осъден „Ч. Р. България” АД,на основание чл.109 от ЗС по иска на А. Н. Н. ,при участието на „П. Възраждане”ЕАД София като трето лице помагач на ответника, да премахнат за своя сметка от сградата на ул.”Стефан Стамболов” № 37поставените от тях електроразпределителен шкаф и електромерно табло и са присъдени следващите се разноски. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и за решаване на спора по същество като бъде отхъврлен предявения иск. Претендира всички направени по делото разноски. С определение № 221 от 5.03.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставените въпроси - за приложението на чл.60 ал.2 т.1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност/ЗЕЕЕ- отм./,във връзка с предвидените сервитутни зони около съществуващите енергийни обекти, за правното значение на установената по делото липса на изискуемите се по чл.22-25 от ППЗЕ/отм./документи и на незаконността на строителството при преценката за основателността на негаторен иск и за това доколко притежателите на правото на собственост следва да търпят ограничение на правото си с оглед защита на обществения интерес от електроснабдяване. В съдебно заседание страните не се явяват,но се представляват. Представят писмени бележки,с приложена каузална съдебна практика. Писмени бележки са постъпили и от трето лице-помагач. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Делото е за втори път пред касационната инстанция,след като с решение № 58 от 6.02.2007г.по гр.д. № 2613/05г. ВКС е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане,приемайки,че следва да се изследва въпроса дали е налице правно основание,изискващо от собственика да търпи създадените ограничения. Дал е указания да се изследва техническата характеристика на процесното съоръжение,дали е било съществуващ обект по смисъла на чл.60 ал.2 т.1 от ЗЕЕЕ/отм./ или то е изградено след влизане в сила на закона/ДВ бр.64 от 16.07.1999г./,както и дали са спазени нормативните изисквания при неговото изграждане и определяне на местоположението му. Дадени са задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона,в смисъл,че в случай,че съоръжението е заварено,за да обуслови съществуването му ограничения за собственика по силата на чл.60 ал.2 т.1 от ЗЕЕЕ/отм./,е необходимо то да е било изградено съобразно съответните технически и правни изисквания за неговото поставяне и при положение,че е спазен правния режим при действието на отменените Закон за електростопанството / ДВ бр.95/75г./ и Правилника за приложението му/ПМС № 62/76г./ При новото разглеждане на делото,след приемане на заключение на нова експертиза, с които е установено,че съоръженията са съществуващи, монтирани са преди 1999г./когато действащ е бил разрешителния режим/, без при монтирането им да са спазени нормативните изисквания и без съобразяване с установената процедура, въззивният съд-в съответствие с дадените указания от ВКС е счел,че те създават затруднения на ищцата за упражняване на правото си на собственост и е отменил първоинстан-ционния акт,като е уважил предявения иск. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Тезата на касатора е,че не е налице неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС,тъй като за процесния енергиен обект е установено,че е бил поставен преди влизането в сила на ЗЕЕЕ/отм./,т.е.-изграден е при действието на Закона за електростопанството/отм./и тъй като представлява съществуващ към приемане на ЗЕЕЕ/отм./енергиен обект- касаторът притежава-по силата на закона –сервитутно право/ограничено вещно право/ да държи обекта в чужд имот и задължаващо собственика да търпи ограничения в упражняване на правото си на собственост. Като счита,че законодателят е предвидил превес на обществения над личния интерес,твърди липса на доказано конкретно нарушаване на правото на собственост на ищцата. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Основният въпрос,във връзка с който е допуснато касационното обжалване/въпреки,че не е формулиран точно така/ е - дали процесните електроразпределителен шкаф и електромерно табло са пречка за пълноценното упражняване на правото на собственост на ищцата и ако това е така- дали по отношение на тях е налице сервитутно право в полза на ответната страна /сега касатор/,задължаващо ищцата да търпи ограничение на правото си. Настоящият съдебен състав приема за правилен извода на въззивния съд,че поставените от ответната страна/сега касатор/ електроразпредели-телния шкаф/заемащ 0.04 кв.м.от витрината от магазина/ и електромерното табло,монтирано отляво на входната врата на същия магазин от третото лице-помагач„П. Възраждане”ЕАД София по негов проект и инвестиция и предадени за експлоатация на „Електроразп-ределение-Столично”ЕАД София район „Запад” –създават затруднения и смущават упражняването на правото на собственост на ищцата К се за съоръжения/ електроразпредели-телния шкаф и електромерното табло/, разположени върху тротоара,но монтирани от лявата и от дясната страна на входа на магазина й, на границата на имота й,обслужващи не нейната сграда,а павилиони на„П. Възраждане”ЕАД София, находящи се на отстояние. Същите са поставени без нейно съгласие,въпреки противопоставянето й/видно от подадените от нея две жалби от 2001г./ , без да са спазени нормативните изисквания за монтаж в този вид на съоръженията, без спазване на процедурата,установена в чл.22-25 от ППЗЕ/отм./ и без съобразяване с действащия разрешителен режим. Разполагането на съоръжения в чуждия имот без да е налице нито искане от собственика,нито негово съгласие,без да са спазени законоустановените правила за това – явно представлява неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява своето право. Неоснователна е тезата на касатора,че статутът на съоръженията на съществуващи обекти по смисъла на чл.60 ал.2 т.1 от ЗЕЕЕ/отм./- им предоставя по силата на закона - сервитутно право/ограничено вещно право да се държи обекта в чужд имот/, задължаващо собственика заради обществен интерес- да търпи ограничения в упражняване на личното си право на собственост. Както вече е било посочено при първото разглеждане на делото от касационната инстанция- за да е вярна тази тези и за да може качеството на обекта да обуслови ограничения за собственика съгласно чл.60 ал.2 т.1 от ЗЕЕЕ/отм./е необходимо – той да е изграден съобразно съответните технически и правни изисквания за неговото поставяне и при спазване на действащия правен режим. Това е така,защото действащия към момента на монтирането им Закона за електростопанството/отм./е забранявал изграждане на съоръжения от категорията на процесното без да е спазен предвидения ред на установения разрешителен режим. Съгласно чл.8 ал.3 от същия- електрическите уредби и мрежи, както и външното изкуствено осветление в населените места се изграждат, разширяват, модернизират и поддържат по реда, установен от Закона за териториално и селищно устройство/ЗТСУ/, а съгласно чл.24 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за електростопанството-отм./ППЗЕ/ - електроснабдителната организация може да даде разрешение за присъединяване на нови или допълнителни мощности към електроенергийната система,само ако от представените документи по чл. 23 се установява, че са спазени техническите изисквания, правила и норми, решенията и указанията за рационално използуване на електрическата енергия, както и изискванията на чл. 5 и 6 от правилника. В случая- безспорно е установено,че нито е спазена процедурата по чл.22-25 от ППЗЕ/отм./,нито са представени изискуемите се документи по чл.23,нито е спазен реда по ЗТСУ. Видно от приетото заключението на назначената след връщане на делото за ново разглеждане експертиза – не е спазен описания в чл.22,чл.23 и чл.24 от Правилника за прилагане на Закона за електростопанството разрешителен режим за монтиране на съоръженията, с което са нарушени техническите изисквания за монтаж на съоръжението на това място и не са налице изискуемите се документи по чл.181 ал.1,2 и 3 от ЗТСУ,поради което следва извода,че не са спазени и нормативните изисквания за монтаж в този вид на съоръжението , точно на това място. От гореизложеното единственото,което следва е, че в случая - не е налице и не може да се изведе правнозащитен обществен интерес,позволяващ ограничаване на конституционно гарантираното право на собственост. Обжалваният въззивен акт е правилен и следва да бъде потвърден. С оглед направеното искане-в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени направени пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение,които възлизат на 400лв./видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 20.08.2008г.тази сума е заплатена в брой/. Мотивиран от изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.05.2008г.по в.гр.д. № 312 по описа за 2007г.на Софийски градски съд. ОСЪЖДА „Ч. Р. България” АД гр. С., представлявано от членовете на Управителния съвет К. и Д. да заплати на А. Н. Н. сумата от 400лв. /четиристотин лева/,представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ:1.     2.