4 Р Е Ш Е Н И Е №. 27 гр. София, 28.02.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №410/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на ТД на НАП-гр.П. срещу решение №34 от 30.12.2011 г. по т.д. №670/2011 постановено от ОС-Стара Загора, с което е отменено първоинстанционното решение от 27.05.2011 г. по гр.д. №57/2010 г. на РС-Стара Загора и е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] и Т. К. Б. и В. Г. Б. за обявяване за недействителен на основание чл. 216 ал.1, т.4 ДОПК по отношение на Държавата на договор за продажба на недвижим имот по нот.акт № 178/25.08.2009 г. , т. ІV, рег. № 5278, н.д. № 395/09 на нотариус П. И. рег. № 395 с р-н на действие РС-Ст.З. . В жалбата се излагат доводи и оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска. Ответниците Т. К. Б. и В. Г. Б. в писмен отговор на касационната жалба изразяват становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално жалбата е неоснователна. С определение №768от 25.10. 2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото и да изложи мотиви във връзка с намерението за увреждане на длъжника като елемент от фактическия състав пораждащ правото по чл. 216 ал.1, т.4 от ДОПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че между [фирма] и Т. К. Б. и В. Г. Б. е сключен договор за продажба на недвижим имот по нот.акт № 178/25.08.2009 г. , т. ІV, рег. № 5278, н.д. № 395/09 на нотариус Пл.И. рег. № 395 с р-н на действие РС-Ст.З. по силата, на който последните двама са придобили от първия ответник [фирма] правото на собственост върху 1/2 идеална част от подробно описания поземлен имот и същата идеална част от построената в имота сграда. След извършена ревизия на [фирма]-Ст.З. с ревизионен акт №[ЕИК]/30.04.2009 г. са определени данъчни и осигурителни задължения в размер на 75 887,12 лева и лихви за закъснение в размер на 23 228,17 лева. Актът е връчен на дружеството на 07.05.2009 г.. С постановление от 04.03.2009 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки е наложена възбрана включително и върху процесния имот, впоследствие отменена с решение №248/23.09.2009 г. по административно дело № 226/09 на Административен съд-Стара Загора като наложена върху целия имот вместо върху 1/2 идеална част-собственост на дружеството-длъжник. На база изложеното, въззивният съд прави извод, че макар и сключена след датата на издаване и връчване на длъжника на ревизионния акт, с който са установени публичните му задължения към държавата, искът се явява неоснователен, тъй като не се доказва при сключването на прехвърлителната сделка отчуждителят-длъжник към фиска да е имал намерение за увреждане на публичния взискател. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС приема следното: Според задължителната съдебна практика, която макар и формирана при действието на стария ГПК от 1952, не изгубила актуалността си и по сегадействащия ГПК от 2007 г.- т.3 от ППВС № 1 от 13.07.1953 г. по гр.д. № 1/53 , съдът следва да изложи мотиви и да обсъди всички релевантни за спора факти. Настоящият иск е с правно основание чл.216, т.4 ДОПК, според която правна разпоредба недействителна спрямо държавата е сделка сключена от страна на длъжник по публично задължение, ако е сключена след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизията и при това длъжникът я е сключил с намерение да се увреди публичния взискател. Следователно самият субективен елемент на намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател е част от правопораждащия последиците на относителната недействителност фактически състав на хипотезата в правната норма на чл.216, т.4 ДОПК, в каквато насока е и текущата задължителна за съдилищата практика на ВКС по чл.290 ГПК: напр. Р №436 от 22.12.2011 г. на ІІІ г.о. на ГК по гр.д. № 308 /2011 и решаващият спора по същество съд е длъжен да изложи мотиви на базата на всички събрани доказателства за наличието/ или не/ на фактта на намерението за увреждане по смисъла на чл.216,т.4 ДОПК. Като се е задоволил само да констатира, липсата на намерение за увреждане на длъжника по публичното задължение, без да прецени всички факти по делото и да изложи съответните мотиви за това, въззивният съд е постановил обжалваното решение при допуснато съществено процесуално нарушение на императивното процесуално правило в чл.236 ал.2 ГПК: да изложи мотиви, в които да направи преценка на доказателствата във връзка с установяване намерението за увреждане на публичния взискател. Следва да се отчете, че самото намерение за увреждане / animus nocendi/ като факт е мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т.е. съзнание, че със съответния правен акт се уврежда кредитора, най-често като се намалява имуществото на длъжника, служещо принципно за удовлетворяване вземанията на кредиторите/ чл. 133 ЗЗД/. Следователно като вътрешно мисловно-емоционално състояние на длъжника/ респ. на неговите управителни органи/ , то няма самостоятелна изява, която да е обща за всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни волеизявления, а следва да се установи след преценка на всички факти по конкретния спор. Естеството на този факт е такъв, че трудно би се доказал при пряко доказване, а по-често следва това да стане при косвено такова, на основата на предположения произтичащи от преценката на конкретните факти материалзиращи субективното намерение за увреждане. Ето защо, в случая решаващият съд следва да направи преценка и да изложи мотиви относно намерението за увреждане като обсъди всички конкретните факти по спора: след извършена ревизия на ответното дружество с ревизионен акт №[ЕИК]/30.04.2009 г. на [фирма]-Ст.З. са определени данъчни и осигурителни задължения в размер на 75 887,12 лева и лихви за закъснение в размер на 23 228,17 лева. Актът е връчен на дружеството на 07.05.2009 г.. С постановление от 04.03.2009 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки е наложена възбрана включително и върху процесния имот, впоследствие отменена с решение №248/23.09.2009 г. по административно дело № 226/09 на Административен съд-Стара Загора, като освен този имот има данни само за още един недвижим имот собственост на длъжника [фирма]-Ст.З.: ливада в землището на К.-седма категория с площ 2 266 кв.м.. На 25.08.2009 г. е сключен атакуваният по настоящия спор като недействителен спрямо публичния взискател договор за продажба на недвижим имот по нот.акт № 178/25.08.2009 г., с който се за отчуждава ½ ид.част от имот: дворно място и сграда в гр- Стара З. на цена равна на данъчната оценка, след като на 16.06.2009 г. на същия е връчено съобщение за доброволно изпълнение на публичното задължение в в размер на 75 887,12 лева и лихви за закъснение в размер на 23 228,17 лева. От изложеното следва, че така обжалваното решение се явява постановено при съществени нарушения на процесуалното правило на чл.236 ал. 2 ГПК, поради което следва да се отмени на основание чл. 293 ал.2 ГПК и делото се върне на основание чл.293 ал.3 ГПК на въззивния съд за разглеждане от друг състав, който да постанови отново съдебно решение по спора, като изложи мотиви, съгласно дадените по-горе указания за прилагането и тълкуването на закона. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №34 от 30.12.2011 г. по т.д. №670/2011 постановено от ОС-Стара Загора . ВРЪЩА преписката по т.д. №670/2011 на Окръжен съд-Стара Загора за повторно разглеждане от друг състав на съда, съгласно чл.293 ал.3 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.