Р Е Ш Е Н И Е № 230 София, 21 януари 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Лада Паунова Даниел Луков при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП П.Долапчиев, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 867/2019 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. А..В., защитник на подсъдимите О. Г. и С. Ф., срещу въззивна присъда № 171 от 01.07.2019г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 1891/2019г. по описа на същия съд. В жалбата се изтъкват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. Претендира се, че постановената въззивна присъда почива на предположения, тъй като обвинението не било доказано. Пострадалата свидетелка И. не стопанисвала служебните пари както трябва, като не било установено дали тя самата не е присвоила служебните пари. Налице било разминаване между намерената в подсъдимия Г. сума и сумата, която се претендира, че е била открадната. Намерената дактилоскопна следа от подсъдимия Ф. върху плика, в който били съхранявани парите, била оставена от дланта му, а с длан той не можел да вземе парите от плика. Безмотивно се развива оплакване за явна несправедливост и на наложените наказания. В допълнение към касационната жалба се поддържа оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, което касаторът аргументира със събирането и проверката на доказателствата, довело до неправилно формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. Съдът не изследвал защо свидетелката И. напуснала територията на страната, което наложило прочитане на нейните показания по реда на чл. 281 от НПК. По делото нямало счетоводни документи, от които да се установи точния размер на открадната сума. Не били обсъдени в цялост показанията на разпитаните по делото свидетели, включително и на майката на подсъдимия Г.. Претендира се и неправилно приложение на материалния закон. Искането, което се прави, е за отмяна на обжалваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане или за оправдаване на подсъдимите. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба за претендираните касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Намира, че въззивната инстанция не е допуснала нарушения на закона, като постановената присъда е правилна и законосъобразна. Счита за безспорно установено, че деянието е било осъществено от обективна и субективна страна. Адвокат В. поддържа жалбата и допълнението към нея. Намира, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Претендира за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, а алтернативно и постановяване на оправдателна присъда от ВКС. Подсъдимите претендират касационната жалба да се уважи. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 26.11.2018г., постановена по нохд № 16848/2016г., Софийският районен съд е признал подсъдимите С. Ф. и О. Г. за невиновни по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като ги е оправдал по същото. С въззивна присъда № 171 от 01.07.2019г., постановена по внохд № 1891/2019г., Софийски градски съд е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда и е постановил нова, с която е признал подсъдимите С. Ф. и О. Г. за виновни в извършването на престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. На всеки един от двамата подсъдими е било наложено наказание пробация, със съответните пробационни мерки, за срок от по шест месеца, като е бил приложен чл.55, ал.1, т.2, б.б от НК. В тежест на подсъдимите са били възложени разноските по делото. Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. На първо място следва да бъдат обсъдени твърденията на защитника на подсъдимите за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще дерогират необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.3 от НПК. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са относно събирането и оценка на доказателствата - не е извършен необходимият анализ на цялата доказателствена съвкупност, като е отдаден превес на едни за сметка на други доказателства, отречена е достоверност на показанията на определена група свидетели за сметка на друга, присъдата почива на предположения. В принципен аспект следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие. Настоящата инстанция констатира, че решаващият въззивен съд е изпълнил задължението си да събере и подложи на проверка възможния доказателствен обем, като в аналитичната си дейност се е позовавал и оценявал доказателствени източници, които са надлежно събрани. Въззивната инстанция в рамките на събраната от първия съд доказателствена съвкупност е възприела различна фактическа обстановка, като е дала своя оценка на доказателствата и в заключение е достигнала до различни правни изводи. Твърденията в касационната жалба са, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като е отрекъл достоверност в показанията на свидетелката Б. Г.-майка на подс.Г.. Това навежда довод за необоснованост на присъдата, завоалиран като неправилна оценка на доказателствените материали по делото, довела до неправилно формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав по фактите, обосноваващи авторството на деянието и извършеното престъпление. Същите са неоснователни, а и необосноваността не е касационно основание, подлежащо на разглеждане от настоящия състав. Съставът на контролирания съд е изпълнил в пълен обем задълженията си, произтичащи от чл. 305, ал.3 от НПК. Отчетена е била липсата на преки доказателства, които да допринесат за изясняване на обстоятелствата по делото. Поради това съществуващите и подробно посочени и анализирани от въззивния съд косвени доказателствени източници са били подложени на внимателен анализ. Изложени са убедителни съображения защо се дава вяра на показанията на свидетелите М./И./, Г., Й., В., С., като те са били съпоставени не само помежду им, но са били обсъждани и в светлината на събраните по делото писмени доказателствени средства – протоколите за обиск и оглед на местопроизшествие от 17.02.2010г., както и е използвана изготвената по делото дактилоскопна експертиза. Впрочем, последните далеч не са били превратно интерпретирани от състава на въззивния съд, а са били подложени на самостоятелен анализ. Отделено е било нужното внимание и на приложения по делото като веществено доказателство пощенски плик, иззет по време на огледа, с логото на учебния център. Аргументирано съдът е дал израз на позицията си защо приема, че именно подсъдимият Ф. е лицето, което е отнело плика с намиращите се в него пари от чантата на св.М.. За това обстоятелство съдът се е позовал не само на откритата дактилоскопна следа от лявата длан на този подсъдим върху вещественото доказателство, но и е направил съпоставка на датата, на която е осъществено инкриминираното деяние, като е посочено, че съвпада с датата, на която за пръв път този подсъдим е посетил офиса на „фирма“ за полагане на входящ тест по английски език. Това обстоятелство е било разгледано и преценено и във връзка с установеното по делото, че към този момент ( следобедните часове на 17.02.2010г., когато подс.Ф. е дошъл в учебния център), вече пликът с парите се е намирал в чантата на св.М. и не е съществувала никаква, хипотетична дори, вероятност други лица да са има физически контакт с него. Подробно е анализирана и аргументирано е била отхвърлена възможността подс. Г. да е имал достъп първи до плика, в който са се намирали служебните пари на св. И.. Хронологията на събитията е била проследена детайлно от контролирания съд, като внимание е обърнато и на обстоятелството, че за времето от 14,30ч. до 14,50ч. на инкриминираната дата (когато св. И. подала сигнал до полицията за изчезналите от чантата й пари) е имало времеви период, в който свидетелката не е била в стаята си, вратата на стаята й била отключена, чантата с парите била на бюрото й, а във времето на нейното отсъствие на етажа са се намирали само двамата подсъдими. В тази връзка нейните показания са били анализирани и оценени според действителния им смисъл, а именно че малко преди да вземе решение да заключи входната врата на етажа, се е появил св.С., а след заключването пък се е появил св.В.. Не търпи упрек извода на решаващия съд за безпрепятствения достъп на подс. Ф. до балкона, използван да пушене, и приетото от съда изхвърляне на плика, в който се е намирала отнетата парична сума, на намиращото се под терасата покривно пространство, като съдът се е аргументирал за този си извод с показанията на св. И., според която пликът е бил същия, в който е съхранявала парите и че в него е била и касовата бележка, издадена от чейндж-бюрото, в което тя била обменила евро за левове. По отношение на подсъдимият Г. съдът е мотивирал в достатъчна степен решението си защо приема, че липсващата и откритата при обиска у Г. суми са идентични, с разлика от няколко стотинки. Тук показанията на св. И. са съпоставени с данните от протокола за обиск на този подсъдим и е било отчетено съвпадението както на размера на сумата, така и на купюрите, от които тя се е състояла. При това откритата в този подсъдим сума не се е намирала на обичайно място, а е била открита във вътрешен джоб на якето му, в размер, който е съответствал на заявения от свидетелката И.. Всичко това е дало основание на решаващия съд да приеме, че подс. Ф. е взел от чантата на св.И. плика с парите, предал парите на подс. Г., който от своя страна ги скрил във вътрешния десен джоб на якето си, а подс. Ф. изхвърлил плика през балкона на една от стаите. В съответствие с изискванията на процесуалния закон съставът на въззивният съд е изложил съображенията си и защо отхвърля показанията на свидетелката Г.. Следва да се има предвид, че за да бъдат кредитирани като достоверни и правдиви определени показания, зависи не само от тяхната вътрешна последователност и житейска логика, но най-вече от синхрона им с останалите събрани по делото доказателства. Правилно е било прието, че показанията на тази свидетелка страдат както от вътрешна непоследователност и липса на житейска логика, но също и разкриват тенденциозност и необяснима липса на синхрон дори с обясненията, които е давал нейният син-подс. Г.. Въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК, като е обсъдил посочените гласни доказателства без да им придава съдържание и смисъл каквито те нямат, не ги е игнорирал необосновано и тенденциозно, поради което упрекът към него е неоснователен. Изложил е убедителни мотиви защо този свидетел не получава кредит на доверие от съда, като внимателно е съпоставил нейните показания, дори и в най-малките подробности, с останалия доказателствен материал. Съставът на съда е упрекнат, че свидетелката И. не съхранявала правилно поверените й служебни пари, а било възможно и тя самата да ги била присвоила. Въззивният съд е отговорил с мотивите си на този упрек, като от цялото му изложение е лесно проследимо във всеки един момент как и къде са се намирали парите, предмет на кражбата, кой и кога е имал достъп до тях. Друг е въпросът, че за състава на престъплението по чл.194 от НК не е необходимо да се изследва отнетите движими вещи дали са били съхранявани по определен, нормативно определен или не, начин. По същия начин следва да се отговори и на възражението на защитата, че липсвали счетоводни документи, от които да се установи точния размер на отнетата парична сума. Въпреки това в мотивите на СГС е застъпена законосъобразната теза, че размерът на отнетото имущество може да се установява с всички възможни доказателствени средства, включително и посредством свидетелски показания, както това е сторил и въззивният съд. Защитата претендира, че съдът не изследвал защо св. И. напуснала страната, а вместо това бил прочел нейните показания по реда на чл. 281 от НПК. Нарушение не е било допуснато. Показанията на тази свидетелка, депозирани пред друг състав на съда, при предходното разглеждане на делото в първата инстанция, законосъобразно са били прочетени на основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК, тъй като свидетелката не е можело да бъде намерена, за да бъде призована, и при наличните данни, че е напуснала територията на страната. Прочитането на нейните показания е било извършено в съответствие с изискванията на процесуалния закон и в тази насока упрек към съда не може да бъде отправян. Обобщено, въззивната инстанция не е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила при допускане, проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства, опорочаващи фактическите изводи в присъдата и предпоставящи нейната отмяна. Правилно е било преценено, че всички, включително и косвените доказателства, събрани по делото, се намират помежду си в синхрон и взаимовръзка, позволяваща да бъде направен единствено възможния извод за деянието и неговото авторство. Оплакването за нарушение на материалния закон е обосновано изцяло с отхвърленото твърдение за съществени процесуални нарушения, поради което също следва да бъде оставено без уважение. Без уважение следва да се остави и претенцията за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания. В тази част касационната жалба е изцяло безмотивна. Въпреки това касационният съд намира за нужно да отбележи, че законосъобразно въззивният съд е приел, че наказанията на подсъдимите следва да бъдат наложени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 , б. б от НК. Съдът е обсъдил възможността деянието да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 194, ал.3 от НК и законосъобразно я е отхвърлил като несъответна на доказателствените материали по делото. Наложените на подсъдимите наказания са в рамките на законовия минимум и не е възможно да бъдат намаляни допълнително. Срокът от извършване на деянието – 17.02.2010 г. до настоящия момент, правилно е бил отчетен като излизащ извън рамките на разумния за разглеждане на дело с такава фактическа и правна сложност и налагащ определяне на санкцията по реда на чл.55 от НК и само на това основание, при правилно отчитане и на останалите, имащи значение за наказателната отговорност на подсъдимите, обстоятелства. След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на обжалваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 171 от 01.07.2019г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 1891/2019г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: