4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 120 [населено място], 13.03.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и осми февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 402 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК . Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 571/01.12.2016 год. по т.д.№ 720/2016 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение по т.д. № 53/2016 год. на Пловдивски окръжен съд, за прекратяване производството по предявените от А. Т. и З. Д. активно субективно съединени искове, с правно основание чл.74 ТЗ, против [фирма], за отмяна решенията на Съвета на директорите на [фирма] от 16.01.2016 год., взети в качеството им на решения на Общото събрание на [фирма], чийто собственик на капитала е [фирма]. Касаторът оспорва определението като неправилно, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Счита,че преди прекратяване, поради липса на процесуалноправна легитимация на ищците за воденето на исковете, предвид липсата на качество съдружник в ответното дружество, съдът е следвало да укаже на същите обосноваването на надлежна процесуална легитимация. Жалбоподателят счита, че при наведените във въззивната частна жалба доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с доклада по делото / неточност и непълнота /, въззивният съд е дължал произнасяне по същите, каквото не е сторено. Поддържат прроцесуална легитимация като съдружници в [фирма] и управители на [фирма]. С оглед доклада на първоинстанционният съд – за предявени искове по чл.74 ТЗ против решение на СД на [фирма] , акцентират на обстоятелството, че не им е указано установяване качеството на съдружници в [фирма]. Не твърдят,обаче, такова. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт . За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното : Ищците твърдят, че са акционери в [фирма], а това дружество е едноличен собственик на капитала на [фирма].Твърдят, че Съвета на директорите на [фирма], изпълняващ функцията на Общо събрание на [фирма],на основание чл.147 ал.2 ТЗ, е взел решения на заседание от 16.01.2016 год., които атакуват като незаконосъобразни, тъй като не са взети от лица – членове на СД на [фирма] , вписани в търговския регистър, съгласно чл.231 ал.4 ТЗ. Първоинстанционният съд е оставил производството без движение , с указание за отстраняване противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съзирайки го във факта на предявяване исковете от ищците, като акционери в дружество, различно от конституирания ответник, а също и като намира, че не се сочат обстоятелства, обосноваващи интереса им от исканата отмяна.С допълнителна молба от 11.02.2016 год. ищците посочват, че Съвета на директорите на [фирма] решава въпросите от компетентността на Общото събрание на [фирма] , а самият Съвет се избира от Общото събрание на [фирма]. СД на [фирма] избира управителя на [фирма], а ищците и понастоящем са управители на същото дружество, за което представят и справка за актуално състояние. Именно в това си допълнително качество ищците са посочили правен интерес от атакуване решенията на Съвета на директорите на [фирма]. С определението си от 07.06.2016 год. съдът е дал указания в съответствие с така наведените факти,като в доказателствена тежест на ищците е поставил установяване качеството им на акционери в [фирма], качеството на същото дружество като едноличен собственик на капитала на [фирма], взетите решения от СД на [фирма] от 16.01.2016 год. и състава на СД към същия момент, а също и как се избират членовете на СД на [фирма] и регламентацията на вземането на решения от същите. С определение № 1640/08.08.2016 год. по т.д.№ 53/2016 год. на Пловдивски окръжен съд, производството е прекратено, поради недопустимост на исковете, с оглед липсата на правен интерес от воденето им, доколкото ищците не са съдружници в дружеството – ответник, чиято правна сфера обвързват взетите от СД на [фирма], съгласно чл.147 ал.2 ТЗ, решения от 16.01.2016 година. Пловдивски апелативен съд е потвърдил определението по същите съображения. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, жалбоподателите формулират следните въпроси: 1 / Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада, когато извършеният от първоинстанционния съд доклад по чл.146 ГПК, е непълен или неточен ? и 2 / Следва ли въззивният съд да обсъжда посочените в отговора на въззивната жалба доводи за допуснати нарушения във връзка с доклада по делото? И двата въпроса са мотивирани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, предвид противоречие на въззивното определение с т.2 на ТР № 1/2013 год. по тълк.дело № 1/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС. Въпросите не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като са неотносими към решаващия мотив на съда за прекратяване на производството – липса на активна процесуална легитимация на ищците - на качество съдружници в дружеството, което атакуваните решения обвързват с правни последици, а оттук и същите, като засягащи ищците.Въззивната частна жалба не съдържа доводи за непълнота или неточност на доклада, които и по смисъла на действително съдържащите се в т.2 на ТР № 1/2013 год. разрешения, да биха обусловили възможност за ищците да попълнят доказателствения материал с относими към формиране правните изводи на съда факти и обстоятелства.Не всяко непроизнасяне съставлява съществено процесуално нарушение, а само такова лишило страната от възможността да ангажира доказателства, които биха променили правния резултат. Такава възможност ищците не сочат, доколкото нито твърдят,нито обективно е възможно да са съдружници в еднолично О., а качеството им на управители в ответното дружество е счетено от съда за ирелевантно досежно надлежната процесуална и материалноправна активна легитимация. Правен въпрос по решаващият извод на въззивния съд - че такава не е налице в конкретната хипотеза, в която решения, засягащи едно дружество се вземат от управителен орган на друго дружество,съгласно чл.147 ал.2 ТЗ, като в последното ищците са съдружници – жалбоподателите не са формулирали. В конкретния случай, обаче, касационното обжалване следва да се допусне поради недопустимост на въззивното определение. Налице е противоречие в обстоятелствената част и петитума на предявените искове, / но не в смисъла,посочен от първоинстанционния съд /, чието отстраняване нито е указано на ищците, нито е съобразено, с произнасянето на съдилищата по нередовна искова молба и единствено съобразно петитума й – за отмяна по реда на чл.74 ТЗ.Единственото обстоятелство за исканата отмяна е соченият от ищците факт, че лицата, взели решения като Съвет на директорите на [фирма] нямат това качество, т.е. че решенията са взети от нелегитимен в целия си състав управителен орган. Последното е относимо към твърдение за нищожност на взетите решения / арг. от т.1 на ТР № 1 от 06.12.2002 год. по тълк.дело № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС / , но не е основание за отмяната им, поради противоречие със закона или устава. Въпрос по същество е значението на вписването на членовете на СД в търговския регистър / чл.231 ал.4 ТЗ / - оповестително или конститутивно, досежно легитимността им за вземане на атакуваните решения. Формулираният петитум на конститутивен иск не кореспондира с обстоятелствената част, което противоречие е следвало да се отстрани, след което да се преценява и надлежната процесуална легитимация и правния интерес на ищците. Тъй като тази нередовност е следвало да констатира и отстрани въззивния съд / т.4 от ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС /, с даване на съответни указания на ищците, на обезсилване подлежи единствено неговото определение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 571 / 01.12.2016 год. по т.д.№ 720/2016 год. на Пловдивски апелативен съд. ОБЕЗСИЛВА определение № 571/01.12.2016 год. по т.д.№ 720/2016 год. на Пловдивски апелативен съд и връща делото за ново разглеждане, след отстраняване противоречието между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, съгласно указанията в настоящото определение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :