Р Е Ш Е Н И Е № 365 София, 22 ноември, 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: САША РАДАНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретаря Ил.Петкова и в присъствието на прокурора Р.КАРАГОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 1291/2013 година Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия А. Ю. Ю. срещу въззивно решение № 44 от 18.03.2013г. по внохд № 362/2013г. по описа на Великотърновския апелативен съд и касационен протест на Великотърновската апелативна прокуратура. В жалбата подсъдимия сочи, че са допуснати съществени процесуални нарушения още на стадия на досъдебното производство,както и при изготвяне на обвинителния акт.Сочи се още,че са нарушени разпоредбите на чл.13,14,107 НПК относно задълженията на съда за разкриване на обективната истина.Конкретни нарушения,респ.съображения към тях,не се излагат.Оспорва се и авторството на деянието,както и наложеното наказание.Прави искане за отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство. В касационния протест се поддържа,че решението на апелативния съд,с което е отменена разпоредбата на чл.24 НК е постановено в нарушение на закона.Освен това, мотивите на съда касателно степента на обществена опасност на деянието и дееца били противоречиви.При оценката на размера на двете наказания ,съдът е изложил съображения,че обстоятелствата по делото налагат по-големи по размер наказания,а в същото време е отменил приложението на чл.24 НК, с мотив,че определеното общо наказание е достатъчно голямо по размер,за да бъде увеличено допълнително.В този смисъл поради нарушения по чл.348,ал.1 т.1,2 НПК се иска отменяване на решението в частта по чл.24 НК и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд,трето наказателно отделение,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 50 от 19.11.2012г. по нохд № 549/2012г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия А. Ю. Ю. за ВИНОВЕН в това,че на неустановен ден през месец август 2011г. в [населено място], при условията на опасен рецидив,извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление по отношение на ненавършилата 14 годишна възраст Е. С. Р.,родена на г.,поради което и на основание чл.149,ал.5, т.3 вр.с ал.1 вр.с чл.29,ал.1 б.”а” и „б” и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това,че на неустановен ден през месец септември 2011г. в [населено място], при условията на опасен рецидив,се съвъкупил с лице от женски пол-ненавършилата 14 годишна възраст Е. С. Р.,родена на 19.01.2000г.,като я принудил към това със сила и заплашване,поради което и на основание чл.152,ал.4 т.1 вр.с ал.3 ,т.5 вр.с ал.1,т.2 вр.с чл.29,ал.1 б”а” и „б” НК и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.23,ал.1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание,най-тежкото в размер на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР. На основание чл.24 НК съдът е УВЕЛИЧИЛ общото наказание с ДВЕ ГОДИНИ и постановил подсъдимият да изтърпи наказание от СЕДЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С горното решение Великотърновският апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в санкционната й част,като е ОТМЕНИЛ приложението на чл.24 НК.ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. По ПРОТЕСТА: Доводите за нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, са неоснователни. Отменявайки приложението на чл.24 НК,с което наказанието на подсъдимия е било увеличено от 15 на 17 години лишаване от свобода, въззивният съд не е допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1 НПК. Въззивният съд е изложил съображения,които са правилни и се споделят от касационният състав. Преценката на съда,че общото наказание от 15 години лишаване от свобода е достатъчно по размер,за да бъде увеличено допълнително, е правилна.С разпоредбата на чл.24 НК законодателят е дал възможност на съда за по-строго санкциониране на дееца в случаите,в които след преценка на обстоятелствата по чл.54 НК се приеме,че и най-високото наложено наказание няма да изпълни целите в чл.36 НК и най-вече,че няма да въздейства поправително спрямо него.Следователно, увеличаването на общото наказание по реда на чл.24 НК е само една възможност,но не е задължение за съда за неговото приложение. Видно е от решението,че въззивният съд е изложил мотиви,защо намира,че в случая увеличеното на 17 години наказание лишаване от свобода е явно несправедливо.Посочил е,че общото такова е в размер достатъчен за постигане целите на чл.36 НК.В този смисъл, касационният състав също намира,че увеличението на наказанието не е обществено оправдано и необходимо в личен и генерален план . Не е налице противоречие в мотивите,касателно довода за явна несправедливост на наказанието обсъдени от съда, и тези по чл.24 НК.Преценката,че първоинстанционният съд е смекчил наказателната отговорност на подсъдимия ,не противоречи на извода,че наказанието е достатъчно голямо по размер,за да бъде увеличено допълнително.Независимо,че при определяне на наказанието по чл.54 НК и прилагането на чл.24 НК се обсъжда цялостната престъпна дейност на подсъдимия, личната му степен на обществена опасност и обществената опасност на инкриминираните деяния,става въпрос за различни процесуални механизми.При определяне на вида и размера на наказанието по реда на чл.301,ал.1 т.3 НПК, съдът се ръководи от принципа за законоустановеност на наказанието визиран в чл.35,ал.2 НК при съобразяване на всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказането. Приложението на чл.24 НК е последващ момент и почива единствено на преценката доколко вече определеното общо наказание, по размер не е достатъчно за да изпълни целите на чл.36 НК. Касационният състав намира,че като е отменил приложението на чл.24 НК,въззивният съд не е допуснал нарушение на закона,поради което не е налице основание за отменяване на съдебния акт и връщането му за ново разглеждане. По ЖАЛБАТА на подсъдимия: Същата е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението на въззивния съд е законосъобразно и правилно.При извършената проверка,касационният състав не констатира нарушения съществени,които да са довели до нарушаване правата на подсъдимия и до неправилното му осъждане. Правилно установените по делото фактически обстоятелства,които не подлежат на преобсъждане от касационната инстанция,са довели до законосъобразния извод за авторството на деянията и тяхната съставомерност. Възраженията в жалбата - общи и неконкретизирани са свързани с оспореното авторство на деянията и наказанията. Въззивният съд по реда на чл.339,ал.2 НПК е обсъдил довода за недоказаност на обвинението.Направил е проверка и самостоятелен анализ на фактите по делото, кредитирал е показанията на пострадалата св.Е. Р. и е изложил съображения за това.Правилно е приел,че показанията на малолетната свидетелка Р. са достоверни и правдоподобни.Същите се подкрепят от заключението на съдебно медицинската експертиза,съгласно която при извършеното изследване на половите органи на пострадалата са установени стари дефлорационни щърбини на девствената ципа без пресни травми по и около половите органи,които са причинени по описания от нея начин и са с давност повече от четиринадесет дни,което също съответства на съобщеното от нея.Показанията на малолетната Р. са еднопосочни и безпротиворечиви,както на досъдебното производство,така и на съдебното следствие.Свидетелката е била разпитвана в присъствието на педагога Д. И.,която е заявила/л.53 от делото/,че малолетната е адекватна,разбира въпросите,които й се задават и отговаря съобразно това,което е възприела към момента.Годността й да дава обективни показания е проверена и посредством съдебна психолого-психиатричната експертиза,назначена на дос.производство и изслушана в съдебно заседание на 28.09.2012г.Експертите са заключили,че към момента на освидетелстване и към момента на криминилизираното деяние и при депозиране показания пред съда,мисленето и паметовите функции при малолетната Р. й позволяват правилно да възприема,да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина. Показанията на пострадалата освен това косвено са потвърдени и от други доказателствени източници-показания на свидетелите А. Д.,З. М.,Ш. и И., както и данните изходящи от горепосочените експертизи. Съдът е обсъдил подробно и възражението за въздействие на св.С. Р.-майка на пострадалата върху малолетната Е. Р..Експертите в съдебно заседание са заявили,че когато малолетната е била освидетелствана, у тях не е възникнало съмнение за оказано върху пострадалата въздействие.В този смисъл обосновано възражението на подсъдимия,че показанията на малолетната са дадени под въздействие на майка й,са отхвърлени като голословни и неподкрепени от останалите доказателствени източници. Правилно присъдата и решението почиват на показанията на малолетната Е. Р..Тя е очевидец на действията извършени спрямо нея от подсъдимия и същевременно пострадала от тези действия.Няма законово основание предвид съвкупния доказателствен материал,да се отхвърлят показанията на Е.Р.,а да се кредитират обясненията на подсъдимия,който отрича обвинението срещу него. При извършеното разследване на стадия на досъдебното производство и на съдебното следствие са спазени процесуалните изисквания на чр.13,чл.14,чл.107 НПК.Вътрешното убеждение на съда почива на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,от значение за правилното му решаване. Като е приел,че авторството на деянието е установено по несъмнен начин и е потвърдил присъдата в тази част,въззивният съд не е допуснал нарушения по чл.348,ал.1 т.1 и г.2 НПК вр.с чл.303,ал.2 НПК. Доводът за явна несправедливост на наказанието също е неоснователен. Подсъдимият е извършил две деяния,всяко от които с висока степен на обществена опасност. Видно е,че наказанията на подсъдимия -10 г. по чл.149 НК и по чл.152 НК-15 г., са отмерени по реда на чл.54 НК при баланс на смекчаващите и отегчаваши отговорността обстоятелства за второто и при превес на смекчаващи обстоятелства-за първото. Преценката на съда за наказания в атакувания размер е правилна.Отчетени са всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанията.Взети са предвид високата степен на обществена опасност на деянията, извършено спрямо малолетно лице.Пострадалата е била на 11 години,когато спрямо нея са били извършени блудствени действия и е била изнасилена,а обстоятелството,че пострадалата е считала подсъдимия за свой баща,както и последният я е считал за рождена дъщеря и я отглеждал като такава, е обстоятелство,което завишава степента на обществена опасност на извършеното. Личната степен на обществена опасност на подсъдимия също е висока.Осъждан е 12 пъти за извършени деяния от общ характер,Последното наказание е изтърпял 14.07.2011г.,когато е бил освободен от затвора.Характеристичните данни го очертават като нагъл,брутален и агресивен. Касационната инстанция не намира основание определеното наказание на подсъдимия да бъде намалено.Предходните осъждания и изтърпени наказания не са постигнали поправителното и възпитателно въздействие спрямо него,което обуславя и правилния извод,че наказанието от 15 г.лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК и не следва да се намалява. Като е потвърдил присъдата в частта по чл.23 НК,въззивният съд не е допуснал съществено нарушение по чл.348,ал.1 т.1 НПК. По изложените съображения решението като правилно,законосъобразно и справедливо следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 44 от 18.03.2013г. по внохд № 362/2013г. по описана Великотърновския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: