Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е                                                                          №  990                                                София   01.02.2010г.                                                  В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                         Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и девета година в състав :   ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:   МАРИО ПЪРВАНОВ      ИЛИЯНА ПАПАЗОВА   при участието на секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора, като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 5245 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :             Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от М. на о. и н. ,чрез процесуалния си представител-юрисконсулт Т. против въззивно решение № 111 от 17.07.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2007г.на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 16.05.2008г.по гр.д. № 23418/2006г. на Районен съд София. С определение № 272 от 12.03.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с поставения въпрос за това-при закриване на държавно учебно заведение по смисъла на чл.10 от ЗНП кой е отговорен за възникналите преди закриването му задължения, произтичащи от трудови правоотношения,в случай,че с акта за закриването му или с нормативен акт този въпрос не е уреден. В съдебно заседание страните не се явяват,не се представляват и не представят допълнително становища. Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното: Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което е осъдено М. на о. ,младежта и н. да заплати на П. Е. Б. сумата от 1 180.10лв.,на основание чл.357,във вр.с чл.59 от КТ,представляваща неизплатено обезщетение от пет брутни трудови възнаграждения,дължимо по раздел ІV,т.5 от Колективния трудов договор от 3.11.2004г.,ведно със законната лихва,считано от 11.09.2006г.до окончателното й изплащане,както и направените по делото разноски в размер на 146.89лв.,като е отхвърлил като неоснователен иска до пълния предявен размер от 1 205.10лв. За да постанови решението си –въззивният съд е приел, че М. на о. ,младежта и н. е правоприемник на закритото училище –работодател / Помощно училище интернат”С”/,тъй като се касае до държавно учебно заведение,при закриването на което министърът е бил длъжен да уреди въпроса за правоприемството. При положение,че нито закона,нито изричен акт уреждат въпроса – отговорността следва да се носи от субекта,който създава, респективно прекратява дейността на държавните училища,какъвто е М. на о. ,младежта и науката. Съгласно чл.290 ал.2 от ГПК-касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва извода на съда за правоприемство и счита,че М. на о. ,младежта и н. не е пасивно легитимиран да отговаря по иска. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 т.2 от ГПК,поради това,че са приложени решения,от които се установява,че поставеният въпрос е решаван противоречиво от съдилищата. Според едната практика/решение № 356 от 21.01.2008г. по гр.д. № 1488/07г.на СГС, решение от 13.05.2007г.по гр.д. № 21603/06г.на СРС, решение по гр.д. № 2918/07г.на СГС и решение от 11.02.2008г.по гр.д. № 2898/07г.на СГС/- при непосочване в акта за закриване или в нормативен акт на правоприемник на активите и пасивите на закрито държавно учебно заведение,за такъв следва да се счита М. на о. ,младежта и науката. Според другата /решение от 28.02.2007г. по гр.д. № 2111/06г.на СГС, решение № 149 от 20.05.2008г.по гр.д. № 3698/07г. на СГС, решение № 179 от 23.06.2008г.по гр.д. № 3834/07г.на СГС, определение № 578 от 21.11.2006г.по гр.д. № 402/06г.на ВКС/-в такива случаи не е налице правоприемство и М. на о. ,младежта и н. не е носител на задължения към работници и служители,произтичащи от трудови правоотношения със закритите учебни заведения и не е пасивно легитимиран да отговаря по искове с такъв предмет. Настоящият съдебен състав счита за правилно първото становище. В случая е безспорно,че Помощно училище интернат”С” който е бил работодател на ищцата и с който е сключен процесния колективен трудов договор, предвиждащ обезщетение от пет брутни трудови заплати при прекратяване на трудовото правоотношение, е държавно учебно заведение по смисъла на чл.10 от ЗНП,което е закрито със заповед № Р* от 30.06.2006г./ДВ бр.59/21.07.2006г./. Съгласно чл.10 ал.2 от ЗНП-държавните училища се финансират от държавния бюджет чрез М. на о. ,младежта и науката. С оглед на така цитираната разпоредба и тъй като с прекратяването на юридическото лице,каквото е закритото училище-задълженията му не се погасяват, същите следва да преминат към субекта, който осигурява паричните средства,осигуряващи дейността му. Пред вид на обстоятелството,че се претендират средства,произтичащи от чл.5 от действащия към момента на предявяване на претенцията колективен трудов договор от 3.11.2004г., т.е. парични задължения,произтичащи от дейността на държавното учебно заведение- то те следва да бъдат изплатени от М. на о. ,младежта и н. , в качеството му на правен субект,осигуряващ паричните средства и вземащ решенията, във връзка със съществуването на държавните учебни заведения,а именно за тяхното откриване, преобразуване и закриване. Законът за народната просвета не установява общо правоприемство на закритите училища,а урежда предвид спецификата на дейността на съответното юридическо лице, как се уреждат за напред отношенията в различни области, като изрично изисква със заповедта на министъра за закриване на училището да се определи къде преминава документацията на училището и кой поема материално техническата му база. Приемниците на тези материални вещи обаче не са общи универсални правоприемници на правата и задълженията на закритото училище. Като счита,че привоприемник на паричните задължения следва да се счита М. на о. ,младежта и н. ,на чиято издръжка е било закритото училище,настоящият съдебен състав намира,че именно то е пасивно легитимиран да отговоря в настоящето производство. Дължимостта на претендираната сума произтича от горецитираната норма на чл.5 от колективния трудов договор от 3.11.2004г., сключен между П училище интернат ”С” и синдикалната организация към Синдиката на учителите в България към ПУ”П. Хилендарски/,чийто член е била ищцата. Съгласно същата-при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата,която е заемала длъжността” готвач” е имала право да получи обезщетение в размер на пет брутни трудови възнаграждения /което за последно отработения от нея месец август 2006г.е възлизало на 236.02 лв./ С оглед на горното,като намира възраженията на касатора за неоснователни и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост на обжалваното решение,настоящият съдебен състав намира,че следва да остави в сила въззивния акт на Софийски градски съд. Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение   Р Е Ш И :     ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111 от 17.07.2008г.по в.гр.д. № 2* по описа за 2007г.на Софийски градски съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ:1.       2.