4 Р Е Ш Е Н И Е №215 С., 08.11.2013 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 521 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е молба на М. К. В. и В. Г. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 561 от 28.12.2010 г. по гр.д. № 402/2010 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е уважен предявения от Я. К. Г., Б. К. Г., В. К. Г., К. К. А., М. К. Р., Д. А. Г., К. А. Г., А. Д. Г., М. Д. И., Г. Д. И., Б. Д. И., Л. Б. К., В. И. Д. и Д. И. С. против В. Г. В., М. К. В., В. Г. З., Е. И. З., Т. А. Д. и Г. И. А. ревандикационен иск по отношение ¾ ид.ч. от имот 3547, кв.236, сега УПИ І-3547 и УПИ ХХХІV-3547, кв.236 по плана на [населено място] и за отмяна на констативен нотариален акт за собственост № 134, том І, дело № 441/1995 г. на районен съдия [населено място]. Писмен отговор са подали Л. Б. К., Я. К. Г. /починала на 9.05.2012 г., в чиито права са конституирани наследниците й по закон И. К. А. и Г. К. Г./, Б. К. Г., К. К. А., М. К. Р., Д. А. Г., К. А. Г., А. Д. Г., М. Д. И., Г. Д. И. и Б. Д. И., които оспорват основателността й, а В. К. Г. /починал на 17.12.2012 г., в чиито права са конституирани Ц. Я. Г., Я. В. К. и П. В. Г./, В. И. Д., Л. К. С., С. Д. С., М. Д. П. и И. Д. П. не са изразили становище. В молбата е обосновано основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: За да постанови решението, чиято отмяна се иска, Благоевградският окръжен съд е приел за установено, че страните са наследници на К. Г. М., починал на 25.07.1946 г., който е бил собственик на основание З. на нива от 1 дка в м.”Грамадите”, землището на [населено място], внесена в ТКЗС през 1949 г., възстановена на наследниците на К. М. в стари реални граници, имот № 6782, с решение на ПК-П. № 18-01-072/24.06.1993 г. и включена в строителните граници на [населено място] с плана от 1993 г., като понастоящем представлява имот № 3547 в кв.236. През 1995 г. наследниците на Г. К. Г.-М., син на общия наследодател, са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, въз основа на който са извършени разпоредителни сделки с имота. Прието е, че ищците, като наследници на К. Г. М. се легитимират като собственици на ¾ ид.ч. от имота, за който не е изтекла изискуемата по закон придобивна давност в полза на наследниците на Г. К. М. и който имот се ползва без основание от ответниците. По тези мотиви съдът е уважил предявения ревандикационен иск по отношение на ¾ ид.ч. от имота, индивидуализирайки го съобразно настоящия му градоустройствен статут по действащия подробен устройствен план – имот 3547, кв.236, за който са отредени УПИ І-3547 и УПИ ХХХІV-3547, кв.236 по плана на [населено място] – и е отменил констативния нотариален акт. Към молбата за отмяна са приложени скица № 20709/15.11.2011 г. и № 20710/15.11.2011 г. на С.-гр.Б., установяващи, че имот № 3547, кв.236 е заснет в одобрената със Заповед № 18-70/14.12.2010 г. кадастрална карта като два имота с идентификатори съответно 56126.600.3547 с площ 684 кв.м. и 56126.600.7656 с площ 271 кв.м. Молителите считат, че се касае до нови доказателства от съществено значение за делото, тъй като с влязлото в сила решение е учредена съсобственост на парцел І, кв.236, пл. № 3547 по плана на [населено място] с обща площ 980 кв.м., а от новите доказателства е видно, че имотите са два с обща площ 956 кв.м., а не 980 кв.м. Основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е приложимо, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се е дължала на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права или пък на процесуално нарушение на съда. В случая обстоятелството как имотът е нанесен в кадастралната карта е изцяло неотносимо към мотивите за уважаване на иска, а именно, че имотът бил собственост на К. Г. М., възстановен е на наследниците му през 1993 г., като не е придобит по давност от праводателите на молителите, поради което ищците като наследници на К. М. са собственици на ¾ ид.ч. Следователно представените в настоящото производство нови писмени документи не установяват относими към мотивите на съда за уважаване на иска обстоятелства, поради което молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна. С оглед изхода на настоящото производство молителите следва да възстановяват направените разноски от И. К. А., Л. К. С. и В. И. Д. в размер на 250.00 лв. и от Л. Б. К., Б. К. Г. и К. К. А. в размер на 250 лв. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. К. В. и В. Г. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 561 от 28.12.2010 г. по гр.д. № 402/2010 г. на Окръжен съд-Благоевград. ОСЪЖДА М. К. В. и В. Г. В., двамата от [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Д. Х. да заплатят разноски за настоящото производство на И. К. А., [населено място], [улица], Л. К. С., [населено място], [улица] В. И. Д., [населено място], [улица] размер на 250.00 лв. и на Л. Б. К., [населено място], [улица], Б. К. Г. [населено място], [улица] К. К. А., [населено място], [улица] размер на 250 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: