Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.4 1228_10_dec_73(4)zchsi.doc Р Е Ш Е Н И Е № 73 С., 01.03. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 1228 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.73 ЗЧСИ. Образувано е по касационна жалба на Министъра на правосъдието срещу решение от 27.05.2011 г. на дисциплинарен състав на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 19 /2010 г. срещу частен съдебен изпълнител (нататък ч.с.и.) З. Д., с което е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието (нататък М.п.) с изх. № 94-00-138 /18.11.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание на ч.с.и. З. Д. с регистрационен номер 808 като неоснователно. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата в съдебното заседание на ВКС. Камарата на частните съдебни изпълнители оспорва жалбата като неоснователна, твърди, че Дисциплинарната комисия. не е допуснала процесуални нарушения, а обратно – че ги е зачела, щом М.п., чиято е доказателствената тежест, не е представил препис от изпълнителното дело, то следва да се приеме, че не е доказал твърденията си. Ч.с.и. З. Д. не изразява становище по жалбата. Настоящият състав намира следното: В обжалваното решение дисциплинарният състав на Дисциплинарната комисия (нататък и д.с.) е приел, че по дисциплинарното производство не е представено копие от изпълнителното дело, от съдържанието на което да може да се извърши преценка относно твърдените нарушения, поради което е направил извод, че ч.с.и. З. Д. не е извършил визираните нарушения, за които се иска дисциплинарното му наказание. По искане на М.п. ВКС е изискал изпълнителното дело, препис от него е изпратен от ч.с.и. З. Д. и ВКС е приел като доказателства по настоящото дело съдържащите се изпълнително дело доказателства, те не са оспорени. По доводите за неправилност на обжалваното решение: Настоящият състав на ВКС намира за основателен довода за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила : след като дисциплинарният състав е установил, че изпълнително дело (л.34) не се намира по дисциплинарното дело като част от посочената като приложение на искането на М.п. по чл.70 ЗЧСИ преписка, е следвало да даде възможност на процесуалния представител на М.п. да го представи или (д..с.) да го изиска от ч.с.и. З. Д., след което д.с. да приеме приложените по него документи като доказателства по делото и да се произнесе по искането на М.п. за налагане на дисциплинарно наказание след като обсъди доказателствата. Процесуалното нарушение е съществено – отразило се е на обжалваното решение, тъй като искането на М.п. за налагане на дисциплинарно наказание е отхвърлено като недоказано по единственото съображение, че липсва препис от изпълнителното дело. Процесуалното нарушение е допуснато и поради това, че видно от протокола от заседанието по делото, в становището си по съществото ч.с.и. З. Д. е признал, че стават грешки (че е направил грешки) и е оспорил единствено твърдяното нарушение за прекомерност на адвокатския хонорар (неоснователно, за което ще бъдат изложени съображения – по-долу), от което следва извод, че не оспорва твърденията за останалите нарушения, а щом те са безспорни между страните обстоятелства, е следвало да бъдат приети за такива и от д.с. По доводите за нарушенията на ч.с.и. З. Д. по изпълнителното дело, направени в искането на М.п. по чл.70 ЗЧСИ (по същество): Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 03.06.2010 г., основанието - изпълнителен лист, издаден за паричната сума 2,072 лева – вземания за разноски в касационната инстанция по трудов спор, взискател по делото е Искрен В. Н., длъжник е [фирма]. С молбата си взискателят е поискал налагането на запор на сумата 2,072 лева и разноските по изпълнителното дело върху банковите сметки на длъжника в Банка Д., Пощенска банка и П. (три банки). 1. Основателен е доводът за нарушение на чл.428,ал.1 ГПК (Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок) : че ч.с.и. З. Д. е изготвил и изпратил покана за доброволно изпълнение 54 дни след образуване на изпълнителното дело. Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 03.06.2010 г.. Ч.с.и. З. Д. е следвало да изпрати покана за доброволно изпълнение в двуседмичен срок, вместо това я е изпратил на 27.07.2010 г. (л.27 и л.58). и то след възражение на [фирма] от 21.07.2010 г. (л.25) до камарата на частните съдебни изпълнители, че запорните съобщения по изпълнителното дело са изпратени без да има покана за доброволно изпълнение и за прекомерност на адвокатското възнаграждение по делото в размер на 1,288 лева, в свое писмо до камарата (л.101а) ч.с.и. З. Д. признава, че е получил възражението на 22.07.2010 г.. По него ч.с.и. въобще не се е произнесъл. За това нарушение има отделен довод. 2. Д. за нарушение на чл.507,ал.1 ГПК (Запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.) е основателен. Запорните съобщения са изпратени на 19.07.2010 г., а поканата за доброволно изпълнение – на 27.07.2010 г. 3. Д., че ч.с.и. З. Д. е извършил действия, които не са поискани от взискателя – запор на имуществото на длъжника в шест банки (в повече от шест), а не в три, е основателен: с молбата си взискателят е поискал налагането на запор на сумата 2,072 лева и разноските по изпълнителното дело върху банковите сметки на длъжника в Банка Д., Пощенска банка и П.. ч.с.и. З. Д. е наложил запори и в: · С. Женерал Експерсбанк (л.20), откъдето на 26.07.2010 г. е извършено частично плащане по сметка на ч.с.и. на сумата 53.11 лева (л.41); · У. Б. (л.37), от където на 28.07.2010 г. е извършено частично плащане по сметка на ч.с.и. на сумата 142.94 лева; · С. (л.39) ; и Алеанц Б. България (л.40); · О. (л.42); · Р. (л.45), от където на 27.07.2010 г. е извършено плащане по сметка на ч.с.и. на цялата сума, за която е наложен запор – 3,360 лева (л.44) ; 4. Д., че ч.с.и. З. Д. не се е произнесъл по възражението на длъжника [фирма] по чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателен: Както беше отразено по-горе в свое писмо до камарата (л.101а) ч.с.и. З. Д. признава, че е получил възражението от 21.07.2010 г. (л.25) на 22.07.2010 г.. По него ч.с.и. въобще не се е произнесъл. А възражението е основателно : съгласно чл.10,т.1 и т.2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело възнаграждението е 100 лева, за водене на изпълнително дело за удовлетворяване на парични вземания при вземане от 2,072 лева възнаграждението е 264.32 лева, общо 364.32 лева. В изпълнителното дело няма фактическа и правна сложност. Вместо дължимото съгласно наредбата ч.с.и. З. Д. е начислил 1,260 лева – 895.68 лева повече. 5. Основателен е доводът, че в поканата за доброволно изпълнение (л.27) е посочено, че задължението по изпълнителния лист по посоченото гражданско дело е в размер на 2,235.87 лева, вместо 2,072 лева, като в размера е включено задължение от 163.87 лева по присъединено публично задължение (удостоверение л.21), за което длъжникът не е уведомен. Сумата 3,360 лева е платена от сметка на [фирма] на 27.07.2010 г., към тази сума са прибавени и събраните 53.11 лева и 142.94 лева (по-горе). 6. Основателен е доводът, че в поканата за доброволно изпълнение (л.27) неправилно е определена такса по чл.26,б.”в”. от Тарифата за таксите към ЗЧСИ в размер на 357.92 лева, вместо 203.87 лева (от 1,000 до 10,000 лева - 105 лева + 8 % за горницата над 1,000 лева), която с добавен ДДС е в размер на 244.64 лева.. 7. Поради изложеното дотук за неправилно определяне на таксите и поради това, че [фирма] е наредил плащане по сметка на ч.с.и. З. Д. на сумата 3,360 лева на 27.07.2010 г. (л.59) е основателен доводът, че възлагането на сумата 366.10 лева в тежест на [фирма] с фактура от 19.08.2010 г. (л.62) е незаконосъобразно. Основателен е и доводът, че при възлагането на тази сума е нарушена разпоредбата на чл.79,ал.ал.2 ЗЧСИ : в сметката не са посочени разпоредбите, въз основа на които е начислена сумата на дължимите такси. Основателен е и доводът, че ч.с.и. З. Д. е нарушил и разпоредбата на чл.80 ЗЧСИ като не е поискал взискателят да внесе таксите авансово, при което е било вероятно да се избегне неоснователното им начисляване. Поради установените нарушения настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а искането на Министъра на правосъдието (нататък М.п.) с изх. № 94-00-138 /18.11.2010 г. за налагане на дисциплинарно наказание на ч.с.и. З. Д. е основателно. Тъй като няма данни за наложено друго наказание, следва да бъде наложено наказанието „порицание” по чл.68,ал.1,т.1 ЗЧСИ . Министърът на правосъдието не претендира разноски, останалите страни нямат право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното и на основание чл.73,ал.4 ЗЧСИ Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на четвърто отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 27.05.2011 г. на дисциплинарен състав на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 19 /2010 г.. Вместо това постановява: По искане на Министъра на правосъдието с изх. № 94-00-138 /18.11.2010 г. налага на частния съдебен изпълнител З. З. Д. с регистрационен номер 808, с район на действие - този на Окръжен съд Варна, дисциплинарно наказание „порицание”. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.