4 Р Е Ш Е Н И Е N 91 гр. София 17.06. 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело N 651/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Н. М. Я. чрез пълномощника си адв. М.Г. е обжалвал въззивното решение на Окръжен съд Хасково № 3 от 16.02.2012г. по гр.д.№ 407/2011г. по допускане на делбата. В касационната жалба се въвеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила – отменителни основания по чл.281 т.3 ГПК. Ответниците И. Й. М., М. Я. М. и Й. Я. М. , наследници на починалия по време на въззивното производство съделител Я. М. Я., изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна и молят обжалваното решение да се потвърди. Претендират присъждане на разноски. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправния въпрос нищожна ли е съдебна делба на основание чл.75 ал.2 ЗН при неучастие на съсобственик, в полза на който отчуждаването е отменено по реда на ЗВСНОИ по З. и др. след делбата. С обжалваното решение е прието, че с решение № 568/27.05.2003 год., постановено по адм.д.№ 1088/2002 год. на Окръжен съд - Хасково е отменено на основание ЗВСНОИ по З. и др. отчуждаването за 1/8 ид.ч. от имота, предмет на делбата, в полза на Я. М. Я.. Решението е влязло в сила и е произвело правно действие . Преди това е бил предявен иск за съдебна делба между част от наследниците на Я. М. Р., починал през 1973г. , за които отчуждаването е отменено през 1992г. по същия закон. В делбата не е участвал ищецът по настоящото дело Я. М. Я., внук на общия наследодател Я. Я. , починал преди отчуждаването на имота, и тя е нищожна на основание чл.75 ал.2 ЗН. Възприети са изцяло правните изводи на районния съд, относно правото на възстановяване на собствеността на Я. М. Я. , поради липса на правно действие на основание чл. 91а ЗН на направения от него отказ от наследство. Въззивният съд е приел за неоснователно възражението на Н. М. Я. за изтекла в негова полза придобивна давност за 1/3 от получения при делбата магазин по съображения, че упражняваната фактическа власт не е била необезпокоявана - Я. М. Я. е заявявал своите претенции по отношение на този имот, включително и чрез предявяване на искове с правно основание чл.31 ал.2 ЗС. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Разпоредбата на чл.75 ал.2 ЗН постановява, че когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Правилото е от материално-правно естество и се отнася както за съдебната, така и за доброволната делба. За да породи правен ефект и да прекрати съсобствеността, тя трябва да бъде допусната и извършена с участието на всички съсобственици. Делба, в която не е участвал съсобственик е нищожна и всеки от съсобствениците може да поиска нова делба с участието на всички съсобственици – ППВС 7/1973г. т.7. Релевантен момент , към който следва да се преценява нищожността е моментът на извършването на делбата. Когато към този момент са участвали всички съсобственици, а след това настъпи правоприемство, не е налице нищожност по смисъла на чл. 75 ал.2 ЗН, защото решението има сила съгласно чл.298 ал. 2 ГПК и за преобретателя /чл. 220 ал.1ГПК – отм./. Собствеността по ЗВСНОИ по З. и др. се възстановява на лицата или техните наследници, от които е отчужден имотът, по административен ред. Съгласно чл. 4. от закона компетентен административен орган да отмени отчуждаването е кметът на общината. Неговото решение няма обратно действие и не възстановява собствеността към датата на влизане в сила на закона. Изрично в чл. 6 ал.1 ЗВСНОИ по З. и др. е посочено, че когато на бившия собственик е изплатено парично обезщетение, решението за отмяна на отчуждаването влиза в сила от момента на възстановяване на полученото парично обезщетение. От този момент собствеността се връща в патримониума на бившия собственик, респективно неговите наследници – срв. решение на ВКС , І г.о. № 331 от 3.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 838/2010 г. Когато собствеността е възстановена на наследници на лицето, от което е отнета, в различен момент по отделни искания и междувременно е извършена делба, то тя би била нищожна ако в нея не е участвала държавата респ. съответната община, ако имотът е общинска собственост . По основателността на касационната жалба. С оглед изложението по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е незаконосъобразен изводът на въззивния съд че нищожността на предходната делба произтича пряко от неучастието на Я. М. Я.. Към този момент той не е бил собственик, защото отчуждаването не е било отменено спрямо него. От друга страна отказът от новооткритото наследство на М. Я. не е породил правно действие на основание чл.91а ЗН, защото е направен след отчуждаването на имота и преди възстановяването на собствеността. Следователно частта на Н. М. Я. не се е уголемила на основание чл.53 ЗН, спрямо него отчуждаването е могло да прояви вещноправен ефект само за придобитата 1/8 наследствена част. Останалата 1/8 е останала общинска собственост. Решението за отмяна на отчуждаването в полза на Н. М. Я. за цялата ¼ ид.ч. пряко засяга правата на Я. М. Я. , който не е участвал в първоначалното реституционно производство и съгласно разясненията в т.4 на ТР 6/2006г. на ВКС, ОСГК по негово възражение съдът е длъжен да проведе косвен контрол за законосъобразност във връзка с предпоставките за възстановяване на собствеността. В делбата е следвало да участва общината, която е била собственик на половината от наследствения дял на М. Я. , полагащ се на сина му Я. М. Я., подал заявление за възстановяване на собствеността по-късно, в срока по §2 от Преходните и заключително разпоредби на ЗВСНОИ по З. и др. При това допълнение и прецизиране на мотивите, крайният извод на съда, че преходната делба е нищожна е правилен. Я. М. Я. черпи права от общината поради отмяната на отчуждаването, поради което той има правен интерес да се позове на нищожност на предходната делба и да иска прекратяване на съсобствеността с негово участие. Косвен контрол за законосъобразност на решението на Кмета на [община] № 183 от 02.09.1992 г. не може да бъде упражнен за правата на другите наследници по възражение на Н. М. Я., защото то не засяга неговите права - той наследява единствено баща си М. Я.. Изцяло законосъобразни са изводите на въззивния съд, че не е доказано възражението на съделителя-касатор Н. М. Я. за придобиването на собствеността върху 1/3 от имота и на отредения му при делбата магазин по давност. Добросъвестно е владението съгласно чл. 70 ЗС , когато владелецът го е придобил на основание, годно да го направи собственик , а нищожната делба аналогично на нищожния договор не поражда вещно-транслативен ефект. За да придобие собствеността на брат си по давност, Н. М. Я. е следвало да владее неговата част най-малко десет години от отмяната на отчуждаването през 2003г. с решение на Хасковския окръжен съд, какъвто срок не е изтекъл до предявяване на настоящия иск през 2010г. Преди това по отношение на общината не е могла да тече давност на основание чл.86 ЗС. От друга страна въпросът за притежанието на 1/8 ид.ч. от сънаследствения имот е разрешен с влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.31 ал.2 ЗС по гр.д.№ 397/2009г. на Хасковския районен съд. Макар и с различен предмет, по това дело е формирана сила на пресъдено нещо и за собствеността като преюдициален въпрос, обуславящ основанието на претенцията и това решение е задължително за страните по делото. По изложените съображения не са налице релевираните основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде потвърдено. На основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответниците И. Й. М., М. Я. М. и Й. Я. М. следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА въззивното решение на Окръжен съд Хасково № 3 от 16.02.2012г. по гр.д.№ 407/2011г. по допускане на делбата. ОСЪЖДА Н. М. Я. да заплати на И. Й. М., М. Я. М. и Й. Я. М. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: