4 Р Е Ш Е Н И Е № 150 С., 3.05. 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на тринадесети април, две хиляди и единадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.781 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на външните работи, [населено място] подадена от процесуалния му представител- ю.к. К.Л., срещу въззивно решение № 1617 от 28.12.2009 г. по гр. дело № 655/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 5.01.2003 г. по гр.д. № 813/2000 г. в частта, в която исковете са отхвърлени спрямо Министерство на външните работи за сумата 18 1250 д.м. за периода 19.09.1997 г. до 31.07.1998 г. и за сумата 431.76 д.м. за периода от 10.12.1998 г. до 19.09.2000г. и в тази част е постановено ново, с което министерството е осъдено да заплати на М. Л. Ч. на основание чл.128 КТ сумата 18250 д.м., представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода 19.09.1997 г. до 31.07.1998 г. и сумата 432 д.м., представляваща лихва за забава на плащането на възнаграждението за периода 10.12.1998 г. до 19.09.2000 г. Поддържа се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответниците по касационната жалба М. Л. Ч., Посолство на Р България в Германия, Дипломатическо бюро на Р България в Германия не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид доводите в касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение в обжалваната част на основание чл.290, ал.2 ГПК намира следното: С определение № 140 от 4.02.2011 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса - може ли по предявен осъдителен иск съдът да не зачете вече заплатената част от претендираната сума. На поставения правен въпрос съдът в настоящия състав дава следният отговор. Трайна е съдебната практика, че погасената чрез плащане част от парично вземане се зачита, като се дължи разликата между дължимото и полученото - неизплатената част от паричното вземане. Отговорът с оглед на настоящият казус е, че по иск с правно основание чл.128 КТ заплатената част от трудовото възнаграждение следва да бъде зачетена при определяне размера на дължимото и неизплатено трудово възнаграждение. При дадения отговор на поставения въпрос по жалбата на Министерство на външните работи настоящият съдебен състав намира следното: С обжалваното решение Софийски апелативен съд е осъдил Министерство на външните работи, [населено място] да заплати на Ч. на основание чл.128 КТ неизплатено трудово възнаграждение за периода 19.09.1997 г. до 31.07.1998 г. в размер на 18250 д.м. и 432 лв.лихва за забава на плащането на възнаграждението. Приел е, че предявеният иск с правно основание чл.128 КТ е основателен и доказан за сумата 42 438 д.м., но с оглед заявеното от касатора-ответник по иска възражение за погасяване на вземането по давност и предвид датата на предявяване на исковата молба- 19.09.2000 г., претенцията е основателна за периода 19.09.1997 г. до 31.07.1998 г.- датата на прекратяване на трудовото правоотношение. За този период е приел, че дължимото и незаплатено трудово възнаграждение е в размер на 18 250 д.м., който е определил въз основа на приетата по делото счетоводна експертиза. Решението на въззивния съд в обжалваната част е неправилно. Изводът на съда, че за периода от 19.09.1997 г. до прекратяване на трудовото правоотношение - 31.07.1998г. дължимото и незаплатено трудово възнаграждение е в размер на 18250 д.м. е необоснован. От приетата по делото - съдебно счетоводна експертиза, на която съдът се е позовал е видно, че за периода м.1.1997 г. до 31.07.1998 г. трудовото възнаграждение на ищцата е в размер на сумата 25 650 д.м., от която същата е получила по ведомости сумата 12 825 д.м., т.е. това е заплатеното за този период трудово възнаграждение, като незаплатената част е в същия размер-12 825 лв. Периодът, за който вземането за трудово възнаграждение не е погасено по давност е 19.09.1997 г. до 31.07.1998 г. и за този период на ищцата се дължи неизплатената част от същото. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че месечното трудово възнаграждение на Ч. е било в размер на 1350 д.м., от които са заплащани ежемесечно по 675 д.м. Неизплатеното трудово възнаграждение за периода - 19.09.1997 до 31.12.1997 г. е в размер на 2 452.50 д.м., а за периода м.1.1998 г. до 31.07.1998 г. е в размер на 4 725 д.м., или общият размер на неизплатеното възнаграждение за този период е 7177.50 д.м. Това е размерът на незаплатена част от дължимото на ищцата трудово възнаграждение. В този размер предявеният от М. Ч. иск с правно основание чл.128 КТ е основателен, тъй като на ищцата се дължи само разликата между дължимото и изплатено трудово възнаграждение. Претендираната лихва за забава за времето от 10.12.1998 г. до датата на подаване на исковата молба -19.09.2000 г. върху главницата от 7177.50 д.м., изчислена въз основа на заключението на вещото лице е в размер на 142 д.м. По изложените съображения решението на въззивния съд в частта, с която искът по чл.128 КТ е уважен за сумата 11 072.50 д.м. /разликата над 7177.50 д.м. и до 18.250 д.м./ и е присъдена мораторна лихва в размер на 290 д.м. /разликата над 142 д.м. и до 432 д.м./, като неправилно ще следва да се отмени и на основание чл.293, ал.1 и 2 ГПК се постанови ново, с което исковете над посочените суми се отхвърлят. Водим от горното, Върховният касационен съд, III гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1617 от 28.12.2009 г. по гр. дело № 655/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е уважен иска по чл.128 КТ за сумата над 7177.50 д.м. до 18 250 д.м., както и иска за лихва за забава за разликата над 142 д.м. до 432 д.м. и в тази част Постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Л. Ч. от [населено място], [улица] срещу Министерство на външните работи, [населено място] иск с правно основание чл.128 КТ за сумата над 7177.50 /седем хиляди сто седемдесет и седем и 0.50/ д.м. до 18 250 /осемнадесет хиляди двеста и петдесет/ д.м., представляваща незаплатено трудово възнаграждение за периода 19.09.1997 г. до 31.07.1998 г. и за сумата над 142 /сто четирдесет и две/ д.м. до 432 /четиристотин тридесет и две/д.м., представляваща лихва за забава на плащането на възнаграждението за периода 10.12.1998 г.до 19.09.2000г. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :