Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                        № 414                                          Гр.София, 26 октомври 2009 г.                                                                       В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на  двадесет и първи октомври,  две хиляди и девета година, в състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА                                       ЧЛЕНОВЕ:           БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                     ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА   При участието на секретаря ЦЕКОВА  В присъствието  на прокурора КОЛОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.О.Х.Д.429/ 2009 г. и за да се произнесе,взе предвид следното:   С присъда № 117/ 13.11.08 г.,постановена по В. Н. О. Х. Д.2663/08 г., на СГС, НО, 2 въвззивен състав, е отменена присъда от 04.12.07 г., постановена по Н. О. Х. Д. 12370/ 07 г.от СРС, НО, 107 състав. С присъдата на СРС подсъдимият Ф. Е. Д. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.354 А,ал.5 вр.ал.3,пр.1,т.1,пр.1 НК. С присъдата на въззивния съд той е признат за виновен по въздигнатото му обвинение пред първостепенния съдебен състав и му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. Срещу така постановената втора присъда е постъпила касационна жалба, в допълнителното изложение към която се оспорва неприложението на чл.9,ал.2 НК от с. на въззивния съд, изтъкват се аргументи за липса на вредоносни последици от извършеното от Д. деяние и се настоява за наличието на всички визирани в разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК основания. Моли се или подсъдимият да бъде оправдан на основание чл.354,ал.1,т.2 НПК, или присъдата на СГС да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебно заседание пред ВКС жалбата се поддържа с развитите в нея оплаквания. Представителят на ВКП намира жалбата за основателна, уточнявайки наличие на предпоставките на чл.9,ал.2,пр.1 НК в конкретния случай, поради което не следва да се изследва личността на дееца. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изтъкнатите в нея аргументи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, ценими в настоящата процедура, намира за установено следното: Фактологията по делото е несъмнено установена. Същото е сторено,без да има упреци към решаващите по фактите съдилища, относно допускане на процесуални нарушения при формиране на фактическите изводи на основа събраните по надлежен ред доказателствени материали, които да са довели до същностен порок или пороци във формираната от СРС и СГС воля. Няма спор,че на 10.01.07 г.подсъдимият Д. е предал доброволно на органи на реда държаното от него наркотично вещество коноп /марихуана/. Същото е представлявало остатък от изпушена вече цигара-фас. Нетното тегло на растителната маса било 0,12 грама, процентното съдържание на активния наркотично действащ компонент-ТХК-7 %,а стойността на веществото- 0,72 лв. В тази връзка повдигнатото на дееца обвинение е за извършено от него престъпление по чл.354 А,ал.5 вр.ал.3,пр.1,т.1,пр.1 НК. Единственият проблем, който на практика се поставя в настоящото производство, но който се явява същностен и решаващ за изхода на спора, е свързан с възможността за приложение или не на разпоредбата на чл.9,ал.2 НК. Второстепенният съд, чийто съдебен акт се атакува пред ВКС, не е възприел тезата на първоинстанционния съдебен състав, че обществената опасност на извършеното в конкретния случай е явно незначителна и вмененото на Д. деяние се явява непротивоправно. СГС от своя с. , стъпвайки на същата алтернатива на възможно приложение на нормата на чл.9,ал.2 НК, не разкрива нейното наличие, защото преценява личностовите данни за подсъдимия. А същите са в състояние да формулират извод с неблагоприятни за Д. последици. Защото той е бил осъждан за тежко умишлено престъпление-грабеж, в изпитателния срок по което осъждане е извършил и деянието по процесното производство. Затова е изведено заключение за завишена степен на обществена опасност на Д. , макар и при нисък интензитет на извършеното от него престъпление по настоящото дело. Поначало, позицията на СГС за преглед на миналото осъждане на дееца, както това е сторено във фактологически план, е правилна. Видно от приложеното към материалите от досъдебното производство свидетелство за съдимост на подсъдимия, той е осъждан за грабеж по споразумение, влязло в законна сила на 06.12.06 г. за извършено от него престъпление по чл.198,ал.1 НК на 29.03.06 г. Деянието по това дело е осъществено на 10.01.07 г. Следователно, не е състоятелно възражението на защитника, отразено в допълнителното изложение към касационната жалба, съгласно което престъплението по предишното осъждане е извършено далеч назад във времето. И това, в контекста и на факта, че става дума за друго по вид престъпление, не можело да доведе до извод за наличие на трайни престъпни навици у Д.   За да се даде законосъобразен отговор на поставения принципен проблем, трябва да се направи преценка дали може да се говори за присъствие на правните параметри, заложени в разпоредбата на чл.9,ал.2 НК. И тъй като става дума за правилно приложение на правото под формата на материален закон, при приети за вярно установени факти, базирани на вярна интерпретация на доказателствения материал, няма пречка касационната инстанция не само да обсъди третираната законова норма, но и при установяване на нейно наличие, да приложи неин вариант. Съгласно текста на чл.9,ал.2 НК, не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Теорията и практиката са категорични, предвид анализа на тази норма, че приемането на едно деяние за малозначително, иначе казано-непрестъпно, е възможно да стане по линия на два варианта- липса на обществена опасност поради малозначителност на същото /деянието/; извеждане на обществена опасност на деянието, но с характеристиката на явна нейна незначителност. Във всеки от случаите трябва да се изследват деянието и обществената опасност- два от признаците, правещи кое да е престъпление такова. При направен извод за малозначителност, се изключват обществената опасност и противоправността на деянието. По мнение на настоящата инстанция, в съобразие с конкретиката на процесния казус, е налична първата хипотеза на разпоредбата на чл.9,ал.2 НК. В такава насока е и изразеното становище от с. на представителя на ВКП в съдебно заседание пред касационния съд. Става дума за един млад човек-подсъдимия, израснал в преходно за държавата ни време, в което обществото се сблъсква с проблема със зло/употребата на наркотични вещества. И точно младите хора са тези, които в най-голяма степен се явяват подвластни на емоцията, предоставяна чрез използуването на дрога, най-малко защото им се създава илюзия, че могат да бъдат постоянно щастливи и да се справят с предизвикателствата на живота. Това, наред с възможността за безпрепятствено снабдяване с наркотични вещества, надделява при обмисляне от тяхна с. на вредните последици вследствие на придобиване и употреба на обявените извън закона наркотици- както в план на липса на контрамотив за извършване на престъплението, така и в план на лично негативно здравословно повлияване. На следващо място, според приетото от съдилищата, Д. е предал доброволно на представители на реда носеното у него наркотично вещество. Става дума за лека дрога-коноп /марихуана/. Става дума за пренебрежимо малкото количество от 0,12 гр. и на нищожната стойност от 0,72 лв. Става дума за угарка, държана от подсъдимия, без данни наоколо да има други лица, които би могло да бъдат въвлечени в употреба. В този аспект е основателно едно от възраженията, посочено в допълнителното изложение към жалбата до ВКС на защитника, макар и словно различно изразено. По-нататък, по казаното от защитата, освен данните за наркотична злоупотреба с инцидентен характер от с. на Д. , липсва и най-малък намек той да участвува в схема като разпространител на наркотични вещества. Изложеното дотук дава възможност на ВКС да стъпи на плоскостта на малозначителност на деянието, извършено от подсъдимия, в неговата първа форма. Безспорно от формална с. са налице признаците на престъпление по чл.354 А, ал.5 НК. Но обусловителните за същото фактори формират извода за мало-значителност по смисъла на чл.9,ал.2,алт.1 НК, водещ до пълна липса на обществена опасност. Защото въздействието на деянието в конкретния случай е толкова лишено от значение,че в действителност не застрашава реално обществените отношения, предмет на защита. При това не следва да се обсъждат никакви данни за извършителя, говорещи за степен на негова лична опасност с определен интензитет в съобразие с негово минало осъждане. В този смисъл касационната инстанция се солидаризира с мнението на представителя на ВКП. Трябва обаче да се наблегне на позицията, че, ако прегледът на обсъжданите по-горе конкретни по делото обстоятелства, би бил различен от изложения, не би имало пречка да не се приеме наличието на първата алтернатива за малозначителност по силата на разпоредбата на чл.9,ал.2 НК. А ставайки дума за явна незначителност на обществената опасност на деянието, каквато всъщност форма на малозначителност е обсъждал второстепенният съд /а и СРС/, чийто акт се атакува, то тогава действително е нужно да се прави стриктна преценка на личността на подсъдимия, доколкото същата се съдържа в осмислянето на самата обществена опасност. Залагайки точно на такава преценка, СГС е намерил неналичие на предпоставки за приложение нормата на чл.9,ал.2,алт.2 НК.   Видно от изложеното, ВКС приема, че след като инкриминираното на подсъдимия деяние не е общественоопасно поради своята малозначителност, то не е и престъпление вмененото му престъпно поведение. Поради тази причина може да се направи извод за наличие на условията, визирани в разпоредбата на чл.354, ал.1, т.2, пр.2 вр.чл.24, ал.1,т.1 НПК и ВКС, Второ наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА № 117/13.11.08 г.,постановена от СГС, НО, 2 въззивен състав по В. Н. О. Х. Д.2663/08 г.   ОПРАВДАВА подсъдимия Ф. Е. Д., ЕГН 8611027102 за това, че на 10.01.07 г.в гр. С., без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество-коноп /марихуана/, с нето тегло 0,12 гр., с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент ТХК 7%, на стойност 0,72 лв.,като случаят е маловажен- престъпление по чл.354 А,ал.5 вр.ал.3,пр.1,т.1,пр.1 НК.   РЕШЕНИЕТО е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1/       2/