Р Е Ш Е Н И Е № 96 гр. София, 11.07.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 200 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец Е. А. Л., както и жалба на защитника на подсъдимите А. И. А. и З. С. А., всички против въззивна присъда № 368/27.11.2013 г. на Софийски градски съд, НО, 5-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 3308/2013 г. С тази присъда Софийски градски съд е отменил присъда от 10.04.2013 г. по НОХД № 4899/2012 г. на Софийският районен съд, НК, 116-ти състав в осъдителната й част относно подсъдимата З. С. А., като вместо това е признал същата за невиновна в това, за времето от 20.07.2009 г. до 29.07.2009 г., в съучастие като съизвършител с подсъдимия А. А., да е отнела чужди движими вещи на обща стойност 8 692, 50 лв., от владението на Е. Л., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Отхвърлил е предявения срещу подсъдимата граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 8 692, 50 лв. С въззивната присъда е потвърдено осъждането на подсъдимия А. И. А. за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК - за това, че за времето от 20.07.2009 г. до 29.07.2009 г. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 8 692, 50 лв. от владението на Е. Л., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, за което във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 4 години, като същият е бил частично оправдан по обвинението във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК да извършил деянието в съучастие като съизвършинел с подсъдимата З. А.. Първоинстанционната присъда е била потвърдена и в частта относно осъждането на подсъдимия да заплати в полза на Е. Л. обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 692, 50 лв. и направени от същата разноски, както и досежно заплащането на държавна такса и направените по делото разноски. Отхвърлен е бил предявения срещу него граждански иск над уважения размер от 8 692, 50 лв. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец Л., поддържана в с. з. пред ВКС от повереника й, се излагат доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че поради неправилна оценка на доказателствата се е стигнало до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимата З. А. по повдигнатото й обвинение и отхвърляне на солидарно предявения граждански иск срещу нея, а на подсъдимия А. до частичното му оправдаване да е извършил престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК в съучастие с подсъдимата. Претендира се отмяна на въззивната присъда в оспорваните части и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски градски съд. В касационната жалба на подсъдимите се изтъква довод за нарушение на материалния закон - в частта относно потвърждаване на осъждането на А. А. за престъплението по чл. 194 ал. 1 от НК, а за З. А. – поради това, че след като въззивният съд е признал същата за невиновна, не е отхвърлил предявения срещу нея граждански иск, нито е изменил първоинстанционната присъда относно възложените в нейна тежест разноски. Подсъдимите, както и техния защитник, редовно призовани, не се явяват пред ВКС. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец изразява становище, че жалбата на подсъдимите не отговаря на изискванията и следва да бъде оставена без разглеждане. Прокурорът от ВКП предлага жалбата на частния обвинител и граждански ищец да бъде уважена, тъй като въззивният съд не е оценил правилно и задълбочено данните за пребиваването на подсъдимата в дома на пострадалата Л.. Пледира за отхвърляне на жалбата на подсъдимите поради липсата на посочени и обосновани касационни основания. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец е неоснователна. Твърденията за допуснати процесуални нарушения във връзка с пълнотата на въззивните мотиви, както и по повод оценката на доказателствата, касаещи пребиваването на подсъдимата З. А. в дома на пострадалата, имащи значение за ангажиране на отговорността й, както и на подсъдимия А., не се споделят от ВКС. За да признае подсъдимата З. А. за невиновна в извършване на инкриминираното й престъпление, респ. и подсъдимия А. да е действал като съучастник с нея, въззивният съд е извършил собствена проверка и оценка на доказателствени средства, на чиято база е отказал да възприеме за доказано по убедителен и несъмнен начин, че тя е участвала в извършването на кражбата на множеството вещи, собственост на св. Л.. Тук следва да се припомни, че преценката за достоверност на доказателствените средства, а също и за тяхната достатъчност за обосноваване на виновност или невинност е суверенно правомощие на инстанциите по същество и ВКС няма право да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд, когато то е правилно формирано, както е в конкретния случай. В мотивите си въззивният съд е изложил подробни съображения защо не се доверява на заявеното от св. Л., че е провеждала телефонен разговор разговор със З., докато последната била в дома й. Неоснователни са и възраженията, че значима доказателствена информация, изводима от показанията на св. Л. и К., оценени самостоятелно и в съчетание с тези на св. Б. и А., е била пренебрегната. Обратно, както е видно от мотивите на въззивната инстанция, съобщеното от тези свидетели е било подробно обсъдено, но в крайна сметка отчетено за недостатъчно за формиране на несъмнен извод, че подсъдимата З. А. е участвала в кражбата. Подозренията за женско присъствие в жилището, възприето от св. Л. при завръщането й от чужбина (и съобщено на св. Б. и А.), както и соченото от св. К. в показанията му (дадени на ДП и прочетени по реда на чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК), че е разбрал за пребиваването на З., без обаче да е могъл в с. з. да уточни откъде е узнал това, правилно са съобразени като индициращи на предположение, което обаче не може да бъде основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата, тъй като би било в конфликт с изискването по чл. 303 от НПК. При тези данни материалният закон е приложен правилно с оправдаване на подсъдимата по повдигнатото й обвинение, както и отхвърляне на предявения срещу нея граждански иск. Липсва основание за касационна намеса по повод отразяване на второто име на подсъдимия А. като И., вместо И.. В случай на затруднения при изпълнение на присъдата е налице специално предвидена процедура по чл. 414 от НПК. Касационната жалба на подсъдимите А. А. и З. А. е неоснователна. В тази касационна жалба единственото посочено касационно основание е за нарушение на материалния закон, като по отношение на подсъдимия А. А. се твърди, че то се е изразило в потвърждаване на осъждането му от първата инстанция за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК. При установените от районния съд и потвърдени при въззивната проверка фактически обстоятелства, а именно, че при завръщането си от чужбина св. Л. не е установила следи от насилствено проникване в жилището й, като същевременно единственото лице, което е имало достъп до него е бил подсъдимия А., законосъобразно същият е бил признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Не се изтъкват доводи за допуснати процесуални нарушения, вкл. при оценката на доказателствената съвкупност, нито се навеждат възражения за неизпълнение на изискванията по чл.339 ал. 2 от НПК. Липсата на съдържателни оплаквания във връзка със соченото нарушение на материалния закон препятстват възможността за по-различен касационен отговор. Напълно неоснователни са и възраженията, касаещи подсъдимата З. А.. Съвсем видно е от съдържанието на въззивната присъда, че СГС е приложил правилно разпоредбата на чл. 334, т. 2 от НК, като е отменил първоинстанционната присъда изцяло в осъдителната й част за тази подсъдима (вкл. относно възложените в нейна тежест разноски), оправдал я е по повдигнатото й обвинение и е отхвърлил предявения срещу нея граждански иск. Предвид горните съображения ВКС намира, че не са налице сочените касационни основания, поради което и обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 368/27.11.2013 г. на Софийски градски съд, НО, 5-ти въззивен състав, постановена по ВНОХД № 3308/2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.