Р Е Ш Е Н И Е № 491 София, 05 декември 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Севдалин Мавров при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1779/2012 г. Производството е по глава тридесет и трета от НПК и е образувано по саморъчно изготвено искане /наречено касационна жалба/ от осъдения Ж. Д. С., срещу определение № 28 от 2.05.2012 година за одобряване на споразумение и прекратяване на наказателното производство по н о х д № 577/2012 година, постановено от състав на Пловдивския окръжен съд, както и срещу определение № 309/2.05.2012 година по същото дело, постановено по реда на чл. 383 ал. 2, вр. чл. 306 ал. 1 т. 3 от НПК. В искането се твърди, че осъденият е бил мотивиран да се съгласи на споразумение /въпреки, че не е извършил признатото престъпление/ от защитата на другите подсъдими по делото, за което е сезирал наблюдаващия по делото прокурор. Възраженията на осъдения могат да се обобщят като такива в подкрепа на касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в основата на осъждането му е сложено единствено самопризнанието пред съда, в процедурата по сключване на споразумението на неговия служебен защитник с представителя на обвинението. Иска се отмяна по реда на възобновяването на определението, с което е одобрено споразумението, както и определението, с което към наложеното с него наказание е присъединено наказанието по активирана на основание чл. 68 ал. 1 от НК присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационната инстанция подсъдимият се явява лично и със служебно назначеният му от ВКС служебен защитник – адвокат М. К. от САК, която поддържа искането за възобновяване на наказателното производство, като твърди, че по делото няма нито едно доказателство, което да подкрепя самопризнанието на молителя. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Искането е основателно. При проверката по делото се установи, че обжалваните определения са постановени по наказателно производство по реда на глава двадесет и девета от НПК, образувано въз основа на споразумение между прокурора, защитата и подсъдимите Г. Ш., П. Тондев и молителя Ж. С.. Съдът одобрил споразумение, с което Ж. Д. С. е признат за виновен в това, че: на 1.09.2011 година в гр.Пловдив, в съучастие като съизвършител с П. Тондев, двамата са прокарали в обръщение подправени парични знаци – сто броя банкноти с номинал от 100 евро- от които 99 броя със серийни номера описани в споразумението и един брой без сериен номер и са ги продали на служители под прикритие с инд. № 40 и 41/11 по описа на ОС-Бургас- прест. по чл. 244 ал. 1, пр. 1 от НК. На осъдения молител Ж. С. му е наложено наказание лишаване от свобода, ефективно, в размер на две години и два месеца, при строг първоначален режим. Тримата подсъдими са били осъдени да заплатят разноските по делото. Съдът със същото определение се е разпоредил с веществените доказателства, като на С. били върнати всички вещи и документи иззети с протокол за претърсване и изземване от 1.09.2011 година. По реда на чл. 306 ал. 1, т. 3 от НПК, с друго определение №309/2.05.2009 година, по същото дело, същият съд активирал условно наложено наказание лишаване от свобода на С., с присъда № 135/ по н о х д № 1571/2010 година по описа на СО-Бургас и постановил ефективното изтърпяване на две години и шест месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим. На основание чл. 59 от НК приспаднал времето през което осъденият С. е изтърпявал наказанието наложено с атакуваното определение за одобряване на споразумение от 2.05.2012 година по н о х д № 577/2012 година При постановяване на определението за ободряване на споразумение, Пловдивският окръжен съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е одобрил споразумението, в частта с която е признал за виновен и осъдил молителя Ж. С. в нарушение на чл. 382 ал. 7 от НПК, който предвижда, че съдът одобрява споразумението, когато не противоречи на закона и морала. В случая, при внимателно запознаване с материалите от досъдебното производство се установи, че самопризнанието на осъдения Ж. С. не се подкрепя от други годни доказателства по делото. Следователно, той е признат за виновен в извършване на тежко престъпление и му е наложено наказание лишаване от свобода, а друга присъда е активирана, в нарушение конституционният принцип прогласен в чл. 31 ал. 2 от Конституцията на РБ – „никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание” както и на процесуалния принцип по чл. 116 ал. 1 от НПК – обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Видно от доказателствата приложени в досъедбното производство – дознание № 59/2011 година по описа на отдел „БОП” – гр.Пловдив, от 5 тома, става ясно, че полицията е работила най-малко по две досъдебни производства, /ДП 59/2011 – Пловдив и ДП 24-Бургас/, които с различни прокурорски актове са обединявани и разделяни. На досъдебното производство, молителят Ж. е заявил, че не се признава за виновен и че няма да дава обяснения по обвинението в престъплението повдигнато му на 18.01.2012 година. В проведеното съдебно заседание на 2.05.2012 година, осъденият С. е заявил, че се признава за виновен по повдигнатото му на досъдебното производство обвинение. При проверката по делото се установи, че единственото доказателство в подкрепа на това самопризнание са показанията на св. Я. З. У. /л. 86 от ДП/, в които тя разказва какви факти са й станали известни, в качеството й на инспектор в сектор 04 при ТЗ БОП-Бургас, като преди всичко преразказва съдържението на подслушаните телефонни разговори чрез способите на СРС, както и своите впечатления от дейността на агента под прикритие внедрен в групата за прокарване в обръщение на инкриминираните 100 банкноти от по 100 евро. По делото обаче не е приложено абсолютно нищо от тези СРС-та и от процесуалните документи по внедряване на агента под прикритие. Поради това показанията на тази свидетелка имат дериватевен характер. Те заместват първичните доказателства и използването им практически заобикаля процесуалния закон. Освен това, по делото липсват данни за оглед на автомобила, в който са били „хвърлени” банкнотите, а от приложения фотоалбум /на л. 116, т. ІІ от ДП/ става ясно, че илюстрира оглед на местопроизшествие, но самия протокол за оглед не е приложен към досъдебното производстдво. Освен това, в албума липсват данни за инкриминираните 99 броя банкноти, на снимка № 4 е отразена само един брой банкнота. Следователно, по делото няма данни за инкриминирания предмет. При това положение съдът не би могъл, дори и в хипотезата на решаване на делото със споразумение между страните в процеса, да извърши надлежна проверка за процесуалната годност на доказателствения материал, както и във връзка с това, дали самопризнанието на обвиняемия се подкрепя от доказателствата по делото. На фона на изложеното до тук, показанията на обвиняемия П. П. /на л. 106,107 от ДП/, имат характер на „оговор”. Освен това в същия протокол, след даване на обясненията този осъден е поискал промяна на мярката за неотклонение, отправил е молба да му се върнат иззетите при претърсването в дома му вещи и е направил декларация, че ще съдейства на органите по разследването. Обстоятелства, които дават основание за много по-внимателна и прецизна оценка на единствения източник да данни за престъпното поведение на осъдения С.. Поради изложеното, сезираният със споразумение съд, като не е извършил нужната проверка на доказателствата от досъдебното производство и е осъдил молителя С. само въз основа на изявлението му в съдебното заседание, че се признава за виновен, е постановил атакуваното определение за одобряване на споразумение в нарушение на цитираните конституционни и процесуални правила. Това налага отмяна на това определение, по реда на възобновяването, както и на определението, с което е приложен чл. 68 ал. 1 от НК и връщане на делото на Пловдивския окръжен съд за отстраняване на допуснатото нарушение, чрез изпращане на делото на прокурора, на основание чл. 382 ал. 8 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 422 ал. 1, т. 5 и чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н о х д № 577/2012 година, постановено от състав на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение; ОТМЕНЯВА постановеното по него определение № 28 от 2.05.2012 година за одобряване на споразумение и прекратяване на наказателното производство и определение № 309/2.05.2009 година, с което същият съд активирал условно наложено наказание лишаване от свобода на Ж. С., с присъда № 135/ по н о х д № 1571/2010 година по описа на ОС-Бургас и постановил ефективното изтърпяване на две години и шест месеца лишаване от свобода при строг първоначален режим; ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд от стадия на съдебното заседание, за отстраняване на допуснатото процесуално нарушение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: