11 Р Е Ш Е Н И Е
№283
гр. София, 26 март 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
НЕВЕНА ГРОЗЕВА
при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурор Тома Комов, изслуша докладваното от съдията Рушанова дело № 1093/2018 година и съобрази следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на подсъдимия П. А. и защитника му, както и на гражданските ищци и частни обвинители В. А. и С. К. срещу решение на Апелативен съд – София № 338/17.09.2018г., постановено по внохд № 738/2018г. по описа на същия съд.
С жалбите на подсъдимия и неговия защитник се ангажират всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3 от НПК. Съдебният акт бил постановен от предубеден съдебен състав, който променял протоколите от съдебните заседания, при неизяснена фактическа обстановка и при крайно неубедителни и вътрешнопротиворечиви показания на пострадалите К., А.. Игнорирани били редица обстоятелства, незаконосъобразно били отхвърлени доказателствени искания; не било обсъдено съпричиняването от страна на пострадалите; липсвало и кореспонденция между констатациите в отделните експертни заключения, оспорват се и изводите за нанесените на А. телесни увреждания, доколкото съдебно-медицинската експертиза била основана на неверни данни; липсвало протокол за освидетелстване на пострадалата А. и не били осигурени поемни лица. Мотивите не съдържали и отговор на редица въпроси, пунктуално посочени в жалбите. Нарушението на материалния закон се защитата с довода, че осъждането на подсъдимия е по недоказани обвинения. Не било извършено деяние по чл.116 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, тъй като петте удара с нож нанесли повърхностни наранявания, а и нападението било прекратено от подсъдимия по собствени подбуди, а не поради това че някой го е възпрял от довършване на престъплението. При обвинението по чл.142а от НК пък липсвало упражнена принуда, а единствено субективните възприятия на пострадалите за изпитан от тях страх. Наложеното наказание било несправедливо, тъй като нямало довършен опит, не са нанесени по-сериозни наранявания на пострадалата А., нападението е прекратено от самия подсъдим по собствени подбуди. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане.
С жалбата на гражданските ищци и частни обвинители се претендират основанията по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. В резултат на неправилна оценка на обстоятелствата, касаещи личността на подсъдимия му било наложено наказание за престъплението по чл.116, ал.1, т.3, пр.4 във връзка с чл.115, във връзка с чл.18, ал.1 от НК в занижен размер. В жалбата се сочат конкретни аргументи в защита на релевираното касационно основание относно трудовата ангажираност, добрите характеристични данни, наличието на множество квалифициращи признаци, довършеността на опита, липсата на каквото и да е разкаяние. Смятат, че справедливо е единствено наказанието „лишаване от свобода” в максимален размер или наказанието „доживотен затвор”. В заключение искат атакуваното решение да бъде отменено, а делото- върнато за новото му разглеждане на въззивния съд за увеличаване размера на наказанието и прилагане на чл.24 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат касационната жалба. Поставя се акцент на факта, че за личното си предаване на полицейските органи от страна на подсъдимия не е съставен съответния протокол. Липсвали и протоколи за освидетелстване на пострадалите Обвинението изцяло почивало на показанията на двете свидетелки- К. и А., а останалите доказателства били манипулирани. Веществените доказателства били предявени от разстояние, протоколите за съдебните заседания били поправяни. Подсъдимият бил нанесъл единствено леки телесни повреди на дъщеря си, а съдебно - медицинската експертиза страдала от съществували съществени недостатъци. Поддържа се искането за отмяна на съдебното решение.
Подсъдимият, в лична защита, заявява, че решението е постановено при противоречиви доказателства и при неизяснена фактическа обстановка, като той самият е бил афектиран и предизвикан от поведението на частната обвинителка К.. Моли да бъде оправдан и алтернативно- делото да се върне за новото му разглеждане от въззивния съд.
Частните обвинители С. К. и В. А. поддържат касационната жалби и молят за нейното уважаване.
Прокурорът при ВПК намира жалбите за неоснователни, а атакуваният съдебен акт - за правилен и законосъобразен.
Подсъдимият Я., в последната си дума, моли за намаляване размера на наложеното му наказание.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С атакуваното пред ВКС съдебно решение Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда № 9/14.03.2018г., постановена по нохд № 375/2017г. по описа на Софийски окръжен съд.
С посочената присъда подс. П. А. А. е признат за виновен и осъден, както следва:
- за престъпление по чл.142а, ал.1 от НК, извършено на 25.02.2015г., по отношение на С. Б. К., поради което и на осн. чл.54 от НК е осъден на 3(три) години лишаване от свобода;
- за престъпление по чл. 142а, ал.3, пр.3 във връзка с ал.1 от НК, извършено на 25.02.2015г. по отношение на непълнолетната В. П. А., поради което и на осн. чл.54 от НК е осъден на 6(шест) години лишаване от свобода;
- за престъпление по чл.116, ал.1, т.3, пр.4 във връзка с чл.115 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, извършено на 05.08.2016г. по отношение на рождената му дъщеря В. П. А., поради което и на осн. чл.54 от НК е осъден на 17(седемнадесет) години и 6(шест) месеца лишаване от свобода;
-на осн. чл.23, ал.1 от НК съдът определил едно общо най-тежко наказание на подсъдимия А. - 17(седемнадесет) години и 6(шест) месеца лишаване от свобода, като постановил същото да се изтърпи при първоначален строг режим.
-приспаднал предварителното задържане на подсъдимия, считано от 05.08.2016година;
- подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец С. К. сумата от 5000(пет хиляди) лева-обезщетение за причинените от деянието по чл.142а, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието;
-подсъдимият е осъден да заплати на гражданската ищца В. А. сумата от 100 000(сто хиляди) лева-обезщетение за претърпени от деянието по чл.116 НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието, както и сумата от 5 000(пет хиляди) лева- обезщетение за претърпени от деянието по чл.142а, ал.3 НК неимуществени вреди;
-съдът се произнесъл по веществените доказателства и по разноските по делото.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намира, че касационните жалби на подсъдимия А. и частната обвинителка В. А. са допустими – подадени са от процесуално легитимирани страни, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.
Касационната жалба на частната обвинителка С. Б. К. е недопустима. С. К. е конституирана като частен обвинител в наказателното производство поради качеството си на пострадал от престъплението по чл.142а, ал.1 от НК, а не като пострадала от престъплението по чл.116, ал.1, т.3 от НК. Следователно нейните претенции относно неправилността на въззивния акт следва да са относими именно към обвинението по чл.142а, ал.1 от НК, по което тя наред с прокурора може да го поддържа и отстоява. Ето защо, доколкото в касационната жалба се претендира явна несправедливост на наложеното за престъплението по чл.116, ал.1, т.3 във връзка с чл.18, ал.1 от НК на подсъдимия наказание, жалбата като недопустима следва да се остави без разглеждане.
Разгледани по същество, жалбите на подсъдимия и частния обвинител В. А., са неоснователни.
І. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
- на първо място е необходимо да се отбележи, че претенцията за оправдаване на подсъдимия с касационното решение не може да бъде удовлетворена, тъй като това означава промяна на приетите от инстанциите по същество фактически положения относно авторството и механизма на деянията. Без да е необходимо детайлно разяснение на касационните правомощия, е редно да се посочи на страните, че принципно необосноваността не е самостоятелно касационно основание, поради което не е в правомощията на касационната инстанция да проверява фактическата необоснованост на присъдата и да контролира вътрешното убеждение на въззивната инстанция относно приетите за установени факти. Поради това, касационният съд разполага единствено с възможност да провери процесуалната дейност на съда, гарантираща правилното формиране на вътрешното му убеждение при установяване на релевантните обстоятелства и в зависимост от резултата от проверката му да вземе отношение по приложимото право.
- в настоящия случай, не се констатират допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд.
Обжалваното решение не е постановено от предубеден и пристрастен съдебен състав – процесуално нарушение от категорията на абсолютните по смисъла на чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК. Не е налице такова нарушение и при първоинстанционното разглеждане и решаване на делото. Направеното от касатора общо оплакване в тази насока е подкрепено с довода, че първоинстанционният съд е променял съдържанието на протоколите, не ги е поправял при изричните искания в тази насока, изготвял звукозапис на съдебните заседания от личен телефон. Отправена е претенция към протокол от съдебно заседание на САС, в който думата „първоинстанционен” била заменена с „първостепенен”.
Необходимо е да се посочи, че отговор се дължи на тези възражения, които са конкретно посочени и защитени с доводи, произтичащи от закона. В настоящия случай, подобна конкретика в оплакванията на касатора липсва, а част от доводите са несъвместими с понятието за правна аргументация. Касационният състав не дължи произнасяне по правописни или граматически непрецизности в съдебните актове, нито пък разясняване на синонимите на общоприети за ползване в съдебната практика термини. Достатъчно е да се посочи, че липсват обективни данни за външно проявена позиция, на базата на които да се счете, че първоинстанционният съд е бил предубеден. Напротив – той своевременно се е произнасял по всички молби на подсъдимия и защитата му- по повод смяна на защитник, доказателствени искания, запознаване със съдебните протоколи, тяхната поправка и прослушване на аудиозаписите от съдебна зала(вж. л.138,139, т.1 от с.д.; л.260,т.1, л.358,т.1 от с.д.), като при съобразяване на обстоятелството, че аудиозапис не е провеждан за конкретното съдебно заседание, с основание е отхвърлил исканията на защитата в тази насока. По подобен начин – своевременно, в деня на постъпването на искане за отвод на съдебния състав(л.524 и сл., т.ІІ от с.д.) е насрочено открито съдебно заседание, в което са изслушани доводите на страните и е взето обосновано становище по основателността на отправеното искане. Именно във връзка с оспорването медико-биологичните характеристики на нараняванията на пострадалата В. А. и механизмът на причиняването им, съдът резонно е предприел действия по запълване на доказателствената съвкупност чрез допускането на тройна разширена съдебно-медицинска експертиза. Съдът е проявил активност и за изясняване психичното състояние на подсъдимия, като е постановил извършването на комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза след стационарно наблюдение и изследване на подсъдимия в болницата при Затвора-гр. Ловеч, включително и разширявайки кръга на поставените въпроси, уважавайки искане на защитата. В рамките на суверенната му преценка са и отказите му да уважи редица доказателствени искания на защитата (за установяване на трудовата заетост и трудовите възнаграждения на подсъдимия за минал период от време; за данъчните декларации на частния обвинител С. К.; за договор за финансов заем между две дружества; за провеждане на очни ставки; за провеждане на полиграфско изследване; за разпит на окръжния прокурор на ОП-София в качеството му на свидетел; за разпит на прокурор при ВАП с твърдения за интимна връзка между него и частния обвинител С. К.). Друг е въпроса, че и по същество преценката му е законосъобразна, тъй като посочените доказателствени искания касаят установяване на факти, извън предмета на доказване, очертан в разпоредбата на чл.102 от НПК. Обективно проявление на безпристрастността на първостепенния съд е и констатацията за косвена заинтересованост от изхода на делото от участващия в съдебното заседание прокурор, респ. и за отвеждането му от по-нататъшното участие в наказателното производство. Следователно, по делото липсват каквито и да било фактически данни, на основата на които да се заключи, че инстанциите по фактите са били предубедени пристрастни при разглеждане и решаване на делото.
- не е вярно твърдението, че в мотивите не се съдържал отговор на редица възражения на защитата. Видно от прочита на въззивното решение, на л. 105-107 от внохд № 738/2018г. апелативният съд пунктуално и детайлно се е спрял на доводите на подсъдимия, като е дал конкретен отговор на поставените пред него въпроси. С основание са отхвърлени като неоснователни оплакванията за пороци при предявяването на веществените доказателства, необходимостта от събиране на нови доказателства, както и събиране на доказателства за проверка на вече събрани такива. Към изтъкнатите от въззивния съд съображения - за липса на необходимост да се изследват вече изяснени въпроси или да се изследват въпроси, извън предмета на доказване, друго не е необходимо допълнително да се добавя. Същественото е, че за релевантните за отговорността на подсъдимия фактически въпроси – авторство, механизъм, хронология на събитията, уврежданията на пострадалата, причинната връзка между реализираното от подсъдимия поведение и настъпването на общественоопасния резултат, доказателствената съвкупност е била достатъчна, като нито един от фактическите изводи не е основан на недопустими и негодни доказателствени източници, както и при тяхната непълнота.
- възраженията на касатора за нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите също е неоснователно. При касационната проверка не се констатират процесуални пороци, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал. 5 от НПК, поради което не възниква съмнение в осъдителните изводи на съда. Приетите за установени от Софийския апелативен съд фактически положения са изведени в резултат на задълбочен анализ и са мотивирани с обективно наличната по делото доказателствена съвкупност. Не е вярно, че на местопрестъплението не е извършен оглед, поради което въпросите за вината и авторството са разрешени при непълнота на доказателствата. Още в деня на деянието по чл.116, ал.1, т.3 във връзка с чл.18, ал.1 от НК - 05.08.2016г., в присъствието на поемни лица (Х. Ш. и Ж. Ш.) е извършен оглед на местопроизшествието, запазено от автопатрул при РУ-Е. П., на дневна светлина и при добра видимост, при което действие са иззети надлежно 2 бр. проби от петна с червеникаво-кафяв цвят, както и сгъваем нож в отворено положение с дължина на острието 10 см. и дължина на дръжката 12 см., с констатация за огънатост на острието и наличие на червеникаво-кафяви петна по него. Констатациите по огледа са закрепени в годен протокол за процесуално-следственото действие, ведно с изготвен към него фотоалбум, в който и визуално са закрепени отразените в протокола констатации.
На следващо място, показанията на св. С. К. и В. А. правилно са оценени като достоверни, последователни и разкриващи във възможно най-пълна степен реализираното от подсъдимия поведение, насочено хронологически в различно време и място - първо към лишаването им от свобода, и второ- към умишленото умъртвяване на дъщеря му В. А.. Претенцията за наличие на сериозни вътрешни противоречия в показанията им е неоснователни. Извадените от общия контекст на казаното от свидетелките отделни техни думи и дадената от касатора субективна интерпретация, съвсем не води до извод за манипулативност на показанията, респ. за тяхната недостоверност. По основните въпроси- авторство, механизъм на протичане на деянията, показанията се отличават с яснота и безпротиворечивост. Друг е въпросът, че съдът не се е отнесъл безкритично към показанията им, отчитайки личният им конфликт с подсъдимия и извънредно усложнените отношения в семейството, а ги е съпоставил с останалите косвено и пряко кореспондиращи с тях гласни и писмени доказателствени материали, както и експертни заключения – показанията на св.А. А., Б. А., Д. В., съдебно-медицинско удостоверение за белезите от сочения при лишаването от свобода побой на С. К., показанията на П. И., П. С., Б. А., Е. М., С. Т., Г. С., Н. Х., А. С., Д. Д., И. Н. , Н. И., в. Х., М. Я., С. П., А. А., П. Ц., Л. Х., А. Х., К. К., С., С., И., В., Б. и частично от обясненията на подсъдимия и заключенията на изслушаните и надлежно приобщени експертни заключения. С основание съдът е отграничил доказателствената съвкупност, насочена към установяване на елементите на престъплението по чл.142а от НК, както и тази, на базата на която са направени фактическите изводи относно престъплението по чл.116, ал.1, т.3 във връзка с чл.18, ал.1 от НК. Нещо повече, правилно е и заключението му, че подсъдимият не оспорва авторството на деянието по чл.116, ал.1, т.3 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, а насочва защитата си към оспорване на доказателствата за причинените при удара с нож увреждания на дъщеря му, обосновавайки позицията си за причинени леки телесни увреди, а оттам и за липсата му на умисъл да умъртви дъщеря си – В. А.. Тази позиция е изразена и в касационната жалба, като допълнителни съображения, извън тези, развити пред апелативния съд, не са посочени. Общо изразеното недоволство от дадения на възражението отговор, не намира обективна опора в събрания по делото доказателствен материал. Не е вярно, че доказателствената съвкупност не е еднозначна относно вида и характера на причинените при ударите с нож травматични увреждания на пострадалата. Установено по несъмнен начин по делото е, на базата на еднопосочните медицинска документация и заключенията на съдебно –медицинската експертиза(изготвена в досъдебното производство) и допълнителната съдебно-медицинска експертиза, назначена в хода на първоинстанционното производство, че на В. А. са причинени: 1) прободна рана на лявата горночелюстна област; 2) една порезна рана на шията вдясно; 3) три прободно-порезни рани в горния полюс на левия трапецовиден мускул; 4) прободна рана на гръдния кош вляво с левостранен хемопневмоторакс; 5) порезна рана на лявата ръка и охлузване на лявото бедро. Прободната рана в лявата половина на гръдния кош е наранило пристенната плевра, прониквайки в гръдната кухина, предизвикало набирането на кръв и въздух, а поради нарушаване херметичността и стерилността на плевралната кухина на пострадалата е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота. Допълнително прободно-порезните рани на шията вдясно и врата са разположени в област, в която са разположени големи кръвоносни съдове – аорта и горна празна вена, при засягеното на които е възможно да настъпи смърт на пострадалата, макар и в конкретния случай при нея да не е диагностицирано засягане на жизнено важни органи. Оплакването, че вещите лица са работили по ксерокопия на оригинална медицинска документация, е неоснователно, тъй като заключенията е изготвено на базата на личен преглед на пострадалата, а не по писмени данни. На следващо място, в най-общ план се оспорва компетентостта на вещото лице А., без конкретни доводи, поради което касационният съд не намира за необходимо да дава отговор. Достатъчно е да се посочи, че на л.105 от внохд № 738/18г. по описа на САС, въззивният съд подробно е разсъждавал относно компетентността и обоснованост на изготвеното от вещото лице А. съдебно-медицинско заключение, като към изтъкнатото от него няма какво допълнително да бъде добавено.
В заключение, във въззивното решение е възпроизведена приетата от първоинстанционния съд фактология, кореспондираща с доказателствените източници и тяхната вярна оценка. В съдържанието на атакувания съдебен акт надлежно фигурира и юридическата му част със съответните правни изводи (л. 106-108 от внохд № 738/18г. по описа на САС). Липсата на съществени непълноти в мотивировката на въззивния съдебен акт дава възможност на касационния съд безпрепятствено да установи действителната воля на въззивния съд и да проконтролира правилността на вътрешното му убеждение, като гарантира и правото на страните да разберат ясно и недвусмислено съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които е потвърдена първоинстанционната присъда.
При тези констатации относно процесуалната дейност на Софийския апелативен съд релевираните в касационната жалба на подсъдимия А. оплаквания за неправилно разкриване на фактологията на деянието, сочат единствено субективното несъгласие на жалбоподателя с осъждането му по чл.142а, ал.1 от НК, по чл.142а, ал.3, пр.3 във връзка с ал.1 от НК и по чл. 116, ал.1, т.3, пр.4 във връзка с чл.115 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, а атакуваният съдебен акт отговаря на изискванията за обхват на неговото съдържание съгласно чл.339 от НПК и не подлежи на отмяна на процесуално основание.
ІІ. По доводите за нарушение на материалния закон- касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
В рамките на правилно установената фактическа обстановка инстанциите по същество правилно са приели, че от обективна и субективна страна подсъдимият А. е осъществил при условията на реална съвкупност три престъпления - чл.142а, ал.1 от НК, по чл.142а, ал.3, пр.3 във връзка с ал.1 от НК и по чл. 116, ал.1, т.3, пр.4 във връзка с чл.115 във връзка с чл.18, ал.1 от НК .
Несъмнено е установено, че на 25.02.2015г. подсъдимият се намирал в семейната къща в [населено място], общ. Е. П., заедно с бившата си съпруга С. К. и рождената си дъщеря В. А.. След като нанесъл побой на С. К. си с метален ръжен и продължавайки да го държи, той чрез заплахата за повторната му употреба, ги накарал да седнат на диван в помещението, като не им позволил във времевия период от 09,10ч. до 10,45ч. да напуснат къщата, за да потърсят медицинска помощ за К.. По този начин, съзнавайки както действията си, така и техните последици, които пряко е искал, подсъдимият е реализирал поотделно спрямо личността на двете свидетелки- К. и А. състава на чл.142а от НК, тъй като противозаконно ги е лишил от свобода, а доколкото В. А. е била непълнолетна спрямо нея престъплението правилно е квалифицирано като такова по чл.142а, ал.3, пр.3 във връзка с ал.1 от НК. За обективната съставомерност на деянието е достатъчно лишаването от свобода да е реализирано „противоправно” (напр. чрез принуда, насилие, измама и др.), като поради тази противоправност и/или други обективни особености на обстановката, пострадалият не разполага със свободен избор да промени положението си в пространството. В този смисъл доводите, че пострадалите не били вързани, или че вратите на къщата не са били заключени, са без основание.
Що се касае до опита за убийство на В. А., осъществен от подсъдимия на 05.08.2016г. на автогарата в [населено място], то несъмнено са налице всички елементи- от обективна и субективна страна, за да се квалифицира дейността на подсъдимия по чл.116, ал.1, т.3 , пр.4 във връзка с чл.18, ал.1 от НК. Подсъдимият нанесъл седем удара с нож на дъщеря си В. А. в областта на шията, врата и гърба, като при тях действително причинил няколко леки телесни увреждания, а с удара с нож в гърба й причинил средна телесна повреда- разстройство на здравето, временно опасно за живота, тъй като с този удар нанесъл прободна рана в лявата половина на гръдния кош с нараняване на пристенната плевра, прониквайки в гръдната кухина, довело до набирането на кръв и въздух, съответно нарушило херметичността и стерилността на плевралната кухина – състояние създаващо опасност за живота. Допълнително – част от ударите са били насочени към шията вдясно и врата – област, в която са разположени кръвоносни съдове, при засяганото на които е било възможно да настъпи смърт на пострадалата. На база на установените действия на подсъдимия и техният интензитет като брой и насоченост към жизнено важни области на тялото на пострадалата апелативният съд законосъобразно е заключил, че от обективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Извън съмнение е, че намерението на подсъдимия да умъртви дъщеря си е намерило обективен израз в нанасянето на бързи, последователни, множество на брой (седем) удара, с годно да причини смърт оръжие ( нож с дължина на острието 10 см.), като ударите са били не само насочени към жизнено важни области на тялото, където са се намирали важни кръвоносни съдове и органи, нараняването на които би могло да доведе до смърт на пострадалата. Обстоятелството, че в конкретния случай, обективно те не са засегнати, не изключва прекия умисъл на подсъдимия за умъртвяването на дъщеря му, но и допълнително - не предпоставя необходимост от преквалифициране на деянието като такова по чл.129, ал. 2 от НК, с оглед констатацията за причинена при едно от нараняванията прободно нараняване, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Известно е, че изводите за субективната страна на деянието се основават не само върху медико-биологичната характеристика на травмите. Водещо значение имат доказаните действия на подсъдимия, а преценката дали умисълът му е ограничен само до засягане на телесната неприкосновеност на пострадалия или е насочен към лишаването му от живот се извършва с оглед използваните средства, разстоянието, от което се посяга на жертвата броя, насочеността на ударите, силата, продължителността и интензитета на въздействие върху пострадалия, броят, тежестта и локализацията на нараняванията. Затова касационната инстанция споделя извода на въззивния съд, че съвкупната преценка на всички тези обстоятелства води до заключението, че подсъдимият А. е искал да лиши от живот рождената си дъщеря, поради което деянието му правилно е квалифицирано по чл.116, ал.1, т.3, пр.4 във връзка с чл.115, във връзка с чл.18, ал.1 от НК.
В касационната жалба се твърди, че деецът сам се е отказал от довършване на престъплението, прекратявайки нападението, поради което се претендира доброволен отказ от довършване на престъплението по смисъла на чл.18, ал.3 от НК, а оттам и липса на предпоставки за наказуемост на деянието. Тези доводи са пространно развити както пред първия, така и пред въззивния съд, които са им дали пространен отговор. Без да е необходимо специално да се пояснява кога са налице хипотезите на доброволен отказ от довършване на престъплението, е достатъчно да се акцентира на това, че в случая се касае за довършен опит, тъй като с нанасянето на ударите с нож изпълнителното деяние е довършено, а отказът на подсъдимия да продължи да нанася удари не е отказ от довършване на изпълнението на престъплението, още повече когато действията на подсъдимия са били преустановени поради намесата на присъстващо на мястото лице, което се е насочило с викове към него.
ІІІ.Настоящата инстанция не констатира наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК.
Конкретни доводи в касационната жалба на подсъдимия в насока на твърдяното нарушение не са изтъкнати, а те се извеждат на базата на общото оплакване за неправилното осъждане на подсъдимия. В жалбата на частния обвинител В. А. се развиват доводи за несправедливост на отмереното наказание за престъплението по чл.116, ал.1, т.3 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, като се претендира неговата заниженост. Затова доводите в касационните жалби позволяват общото им обсъждане.
Въззивният съд е бил изключително внимателен, когато е утвърждавал дейността на окръжния съд по индивидуализацията на наложените на подсъдимия наказания. Извън всякакво съмнение е, че престъпленията са извършени след дългогодишна семейна конфронтация между него и бившата му съпруга, в която са били изцяло намесени и родените по време на брака деца, в това число и пострадалата В. А.. Това обстоятелство е било отчетено при индивидуализация наказанията за всяко от извършените престъпления въззивният съд, който е съобразил личностовите особености на подсъдимия, ескалацията на взаимоотношенията, неколкократните институционални намеси във взаимоотношенията между бившите съпрузи по реда за защита от домашно насилие, заповедта за защита от районния съд - Е. П., проявената от него упоритост при търсене на контакти с дъщеря му, за да отправя директни и индиректни закани към пострадалата К., настъпилите тежки психологически последици за дъщеря му В. А., изразяващи се в нарушението на съня и промяна на характера й. Правилно са съобразени като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото съдебно минало, липсата на други данни за престъпни и противообществени прояви, както и за престъплението по чл. 116, ал.1, т. 3 от НК - че е останало във фазата на опита. Закономерно е съобразено също, че по естество и брой те не са нито изключителни, нито многобройни, така че да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК. Наред с това съдът не е пренебрегнал значението и правилно е преценил, че за двете престъпления по чл.142а от НК следва на подсъдимия да бъде наложено наказание около средния размер, а именно - 3(три) години лишаване от свобода за престъплението по чл.142а, ал.1 от НК с пострадала гражданската ищца К. и 6 (шест) години лишаване от свобода за престъплението по чл.142а, ал.3 НК с пострадала частната обвинителка В. А.. Що се касае до наложеното наказание за престъплението по чл.116, ал.1, т. 3 във връзка с чл.18, ал.1 от НК наложеното наказание в размер на 17 (седемнадесет) години и 6( шест) месеца лишаване от свобода е справедливо и отговаря на обществената опасност на деянието, на обществената опасност на дееца, то е съответно на извършеното престъпление и правилно е прието, че чрез него могат да се постигне не само специалната, на и генералната превенция, на която в касационната жалба на частния обвинител като че ли се поставя акцент. На подсъдимия не е повдигнато обвинение за квалифициращия признак по чл.116, ал.1, т. 6 от НК –деянието да е извършено „по особено мъчителен за убития начин”, съответно той не е признат за виновен по този квалифициращ признак, поради което обстоятелства, изводими от него не могат да се ползват в процеса по индивидуализация на наказанието. Дългогодишните прояви на агресия към членовете на собственото му семейство и съпруга също са отчетени от решаващия съд и не следва да им се придава тази тежест, която се претендира от частното обвинение. В заключение, всички обстоятелства, значими за степента на наказателната отговорност, са правилно съобразени от решаващия съд и те не несъмнено указват, че за постигане целите по чл. 36 от НК, е необходимо изолирането на подсъдимия А. за по продължителен период от време, като не са налице предпоставките нито за намаляване на наказанието, нито за връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд поради необходимостта от увеличаването му.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал.1, т.2 –т.4 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения, ВКС, първо наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 338 от 17.09.2018г. на Апелативен съд – София, постановено по внохд № 738/2018 г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Б. К. срещу решение № 338 от 17.09.2018г. на Апелативен съд – София, постановено по внохд № 738/2018 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|