Р Е Ш Е Н И Е № 394 София, 18.01.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1520/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение от 28.07.2010 год., , постановено по гр.д. № 3122/2009 год. на САС, ГК, 7-ми състав, с което е оставено в сила решението по гр.д. № 535/2008 год. на Софийски градски съд , ГК, І г.о.,1-ви състав, в частта, в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. Г. С. от [населено място] сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди , заедно със законната лихва, считано от 26.04.2007 год. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът застъпва становище , че размерът на претърпените неимуществени вреди е необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действително претърпените ищеца вреди. Иска се решението да бъде отменено частично като размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди бъде съобразен с действителни претърпените такива и принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ответникът по касация Р. Г. С. от [населено място] не взема становище по касационната жалба. С определение № 952/29.07.2011 год. по делото, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по правния въпрос : „При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице как се прилага обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ”. Прието е , че по този въпрос въвзивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. ІІ ППВС № 4/23.12.1968 год., както и в решения, постановени при условията на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер / Р. № 337/ 22.06.2010 по гр.д. № 1381/2009 на ІV г.о. на ВКС, Р от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 год.ІІІ г.о на ВКС, Р № №532/ 24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о., Р №149/02.05.2011 год. по гр.д. №574/2010 год./ С оглед на това, касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280,ал.1,т.1 ГПК . По поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие , а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди. В този смисъл е разрешението на посочения въпрос, дадено в цитираните решения на ВКС, постановени при усл. на чл. 290 ГПК: Прието е , че справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими към стойността , която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретните обстоятелства , с оглед спецификата на фактическия състав на чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ , от който произтича отговорността на държавата. По касационната жалба : За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ на осн. чл. 2,ал.2 ЗОДОВ, доколкото срещу ищеца е било образувано наказателно производство по обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл. 214,ал.2,т.1 във вр. ал.1 във връзка с чл. 213а, ал.2,т.5, във вр. чл.142,ал.2, .6, пр.4 във вр. чл. 20,ал.2 и във вр. чл. 26,ал.1 НК като с присъда постановена по НОХД №249/2004 год. на Софийски военен съд и потвърдена с решение на ВКС е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.Прието е , че в резултат на това обвинение ищецът е претърпял неимуществени вреди ,които подлежат на репариране. При определяне на дължимото обезщетение съдът е отчел обстоятелството, че ищецът е бил обвинен в извършване на тежко престъпление , извършено в съучастие с трети лица , което само по себе си е засегнало доброто му име , че това засягане е било значително тъй като случаят е получил широка медийна гласност , че това затруднило контактите на С. с околните и се е отразило негативно на членовете на семейството му. Взетата мярка за неотклонение задържане под стража за период от 133 дни е ограничила правото му на свободно придвижване като самото задържане е осъществено при незадоволителни материално - битови условия.В тази насока съдът се позовава на представената по делото заповед за закриване на следствения арест , в която ищецът е бил предварително задържан. Кредитирани са показанията на св. М. В., съседка на ищеца, според които докато траело наказателното производство С. не можел да започне работа на друго място, тъй като хората странели от него и никъде не го искали. Семейството било материално затруднено и това ги принудило да продадат обитаваното до този момент семейно жилище и да закупят друго такова през 2003 год. Отхвърлено е като недоказано наведеното в исковата молба твърдение за влошено здравословно състояние на ищеца в резултат на повдигнатото обвинение и проведено наказателно производство, доколкото соченото от него заболяване е било диагностицирано преди привличането му като обвиняем.При тези данни въззивният съд е приел, че сумата от 20 000 лв. справедливо ще обезщети претърпените от Р. С. неимуществени вреди. При определяне на този размер съдът неправилно е взел предвид обстоятелството, че ищецът не е могъл да намери работа доколкото хората странели от него и не са го искали , както и обстоятелството, че поради тежкото материално положение ищецът е бил принуден да продаде жилището, което е било обитавано от семейството му и да закупи друго/ очевидно по- евтино/. Тези фактически изводи са неверни. Още с исковата молба ищецът е представил копия от два трудови договора съответно № 21/30.03.2004 год. и №18/23.08.2005 год. от които се установява, че в хода на наказателното производство ищецът е упражнявал труд по трудов договор. Същевременно по отношение на жилището самият ищец твърди в исковата молба, че същото е било продадено за да се избегне евентуалната му конфискация с оглед повдигнатото обвинение по чл. 214 НК.Отделен остава въпроса, че тези обстоятелства макар и да имат своето отражение върху душевното състояние на лицето и да предизвикват последици от неимуществен характер , принципно са свързани с претенцията за претърпените от ищеца имуществени вреди ,досежно която постановеното решение е влязло в сила. При съобразяване на тези допълнителни обстоятелства, Върховният касационен съд счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди се съизмерява със сумата от 12 000 лв. До този размер обжалваното решение следва да се остави в сила. За разликата над 12000 лв. до 20 000 лв. решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което за този размер искът да се отхвърли. В тази част, доколкото не са обсъдени всички събрани по делото доказателства и относими факти, решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, което от своя страна е довело да нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД/ касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК /. Разноски пред настоящата инстанция не са направени, поради което не се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение, постановено по гр.д. решение от 28.07.2010 год., , постановено по гр.д. № 3122/2009 год. на САС, ГК, 7-ми състав, в частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Р. Г. С. от [населено място] на осн. чл. 2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ сумата от 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.04.2007 год. до окончателното изплащане, за размера над 12 000 до 20 000 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. Г. С. от [населено място] срещу Прокуратурата на РБ иск с пр. осн.чл. 2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за размера над 12 000 лв. до 20 000 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: