4 Р Е Ш Е Н И Е №242 гр. София,7 септември 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря..............Аврора Караджова...............................и с участието на прокурора......................Петя МАРИНОВА..........................................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 602 по описа за 2015 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдените М. Е., Нежла Е. и Миясе Колвер, чрез защитника им адв. К. Т., за възобновяване на нохд № 796/14г. на Свиленградски районен съд. В искането се сочи касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Излагат се доводи, че съдът е одобрил сключеното по делото споразумение, което на осъдените са определени наказания при условията на чл.54 от НК, въпреки наличието на многобройни смекчаващи отговорността им обстоятелства. Настоява се за отмяна на определението и налагане на наказания при условията на чл.55 от НК. В съдебно заседание пред касационния съд осъдените и защитникът им адв. Т., редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Счита, че наложеното наказание не е несправедливо, тъй като на осъдените е наложено наказание в минималния предвиден размер, а не са налице основания по чл.55 от НК. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 443 от 26.09.2015г., постановено по нохд № 796/14г. по описа на Свиленградски районен съд, било одобрено споразумение между прокурор от районната прокуратура от една страна и обвиняемите М. Е., Нежла Е. и Миясе Колвер и защитника им адв. М. В. – от друга, за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство. С влязлото в сила споразумение тримата обвиняеми бил признати за виновни в това, че на 03.09.2014г. през ГКПП „Капитан А.” – шосе в съучастие като извършители превели през границата на страната от Република Турция в Република България не навършилите 16 годишна възраст турски гражданки М. Е. на 11г. и С. Е. на 9 г., без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвано МПС – л.а. джип БМВ Х5 с френски регистрационен номер AD 246 RT, поради което и на основание чл.280, ал.2, т.1, т.3 и т.4 във вр. с ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл.54 от НК били наложени наказания на всеки от тях в размер на по една година „лишаване от свобода”, изпълнението на което било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години и „глоба” в размер на 1000лв. На основание чл.280, ал.3 от НК в полза на държавата била отнета ½ ид. част от л.а. БМВ Х5 с № AD 246 RT. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно. Споразумението за решаване на делото е постигнато от страните на досъдебното производство и внесено от прокурора по реда на чл.382 от НПК за разглеждане от първоинстанционния съд. Съгласно ал.7 на чл.382 от НПК съдът одобрява постигнатото споразумение, ако не противоречи на закона и морала. В случая, одобрявайки споразумението, с което наказанието е било определено при условията на чл.54, ал.1 от НК, съдът не е съобразил цитираната разпоредба. От фактите по делото, не оспорени от страните, е установено, че осъдените М. и Нежла Е. са родители на двете малолетни деца, а осъдената Миясе Колвер е тяхна баба. Мотивът на осъдените да предприемат преминаване на границата, укривайки децата, са изтеклите срокове на френските документи за самоличност на двете малолетни деца и невъзможността семейството да изчака в Турция времето, необходимо за подновяване на изтеклите разрешителни за пребиваване във Франция. Въпреки, че престъплението е осъществено от формална страна, обществената опасност на деянието и извършителите е многократно по - ниска в сравнение с тази на престъпленията от същия вид. Наложеното със споразумението наказание, макар и в минималния предвиден за престъплението размер, не е съответно на тежестта на извършеното. В този смисъл съдът е следвало да упражни правомощията си по чл.382, ал.5 от НПК за определяне отговорността на обвиняемите при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК (каквато принципна възможност нормата на чл.381, ал.4 от НПК позволява). Предвид изложеното касационният съд намира, че атакуваното определение следва да бъде отменено по реда на възобновяването и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да отстрани допуснатото нарушение на закона при определяне на наказанието. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение № 443 от 26.09.2015г., постановено по нохд № 796/14г. по описа на Свиленградски районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.