Р Е Ш Е Н И Е №.34 гр. София, 04.04.3014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 18 март, две хиляди и четринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1282/11 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на А. К. С. в качеството й на ЕТ ” Н.-А.С.”–с.Б., обл.В. срещу решение №857 от 05.08.2011 г. по в.т.д. № 1067/2011 на В., с което е отменено изцяло първоинстанционното решение №1181/24.03.2011 г. по гр.д. №14507/2010 г. на РС-Варна и е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] –гр.В. с правно основание чл. 266 ал.1 ЗЗД за сумата от 11 388,20 лева –възнаграждение по договор за изработка, ведно сс законните последици. В жалбата се излагат доводи и оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска. С определение №701 от 04.10.2012 г. постановено по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по въпроса, дали при констатиран от въззивния съд пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по доказателствено искане в исковата молба и при непълен доклад по делото, същият е следвало да се произнесе по това искане във въззивното производство, при липсата на жалба от страната, доколкото решението на първата инстанция е постановено в нейна полза. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че от събраните по делото доказателства фактура № [ЕГН]/09.08.2010 г. и платежно нареждане за заплащане на сумата от 5000 лева от ответника на ищеца не се установява наличието на твърдяните в исковата молба договорни отношения между ищеца като изпълнител и ответника като възложител възникнали от сключен помежду им договор за изработка с предмет: монтаж и демонтаж на скеле, обработка с четка и рашкет и боядисване на кораб срещу договорено възнаграждение в размер на 16 388,20 лева. Това е така, доколкото не се доказва, с оглед оспорването автентичността на подписа под фактурата от ответната страна и приетото заключение на вещо лице-графолог, същата да е подписана и приета от последния. Съставът на въззивния съд е счел, че не следва да допуска поисканата от ищеца в исковата молба счетоводна експертиза за установяване факта на осчетоводяването на фактурата от страна на ответника, доколкото такова искане не е направено от ищеца като въззиваема страна в самото въззивно производство и липсва оплакване от негова страна, въпреки, че такова доказателствено искане е налице в исковата молба и първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по него. По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС приема следното: Производството по делото е било спряно на основание чл.292 ГПК до проинасянето на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №1/2013 г. по въпросите на въззивното производство. С Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г. ОСГТК се е произнесло по цитираното тълкувателно дело и производството по настоящото дело е било възобновено с определие постановено на 13.12.2013 г.. Съгласно задължителното тълкуване в т.3 на ТР на разпоредбата на чл. 195 ал.1 ГПК във връзка с ограниченията за допускане на доказателства във въззивното производство, съгласно чл.266 ГПК е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. От значение в случая е тази последна хипотеза, относо която ОСГТК се обосновава, че според т.1 от същото ТР, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради това, когато за приложението на тази императивна материалноправна норма е необходимо събирането на доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, въззивният съд следва служебно да събере тези доказателства, дори ако във въззивната жалба не е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. Да се приеме обратното, би означавало въззивният съд да се постави в невъзможност да приложи тази императивна материалноправна норма. От изложеното следва , че след като според ТР № 1 /09.12.2013 г. ОСГТК е задължително за въззивния съд да допусне и събере в полза на жалбоподателя, доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване, когато това е от значение за приложението на императивна материалноправна норма, то същото следва да важи и за аналогични доказателства със същото значение в полза на въззиваемата страна, които са поискани още в исковата молба и не са били допуснати, поради процесуален пропуск на първоинстанционния съд да се произнесе по това искане. В тази ситуация няма основание, да се изисква от въззиваемата страна, в чиято полза е постановено първоинстанционното решение, да навежда оплаквания за това в отговора на въззивната жалба, нито пък повторно да поиска допускане на тези доказателства, след като веднъж вече това е направено с исковата молба. Задължението на въззивния съд да допусне събирането на тези доказателства и в двата случая/ в полза на въззивника и на въззиваемия/ произтича от значението им за приложението на императивна материалноправна норма и от това, че е допустимо, съгласно чл.195 ал.1 ГПК, такива доказателства/експертиза, оглед, освидетелстване/ да се събират служебно от съда. С оглед изложеното във връзка с отговора на релевантния за спора правен въпрос следва изводът, че като е застъпил обратното становище, въззивният съд е постановил решение при съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл.195 ал.1 ГПК във връзка с чл.266 ал.3 ГПК. Допускането на счетоводна експертиза следва от необходимостта, при липса на подпис върху процесната фактура от страна на представител на ответното дружество, като единствен документ материализиращ твърдения от ищеца договор за изработка, да се докаже осчетоводяването на тази фактура от страна на дружеството-ответник, с оглед евентуалното приложение на императивната правна норма в разпоредбата на чл.301 ТЗ . В случай на установяване по делото на това обстоятелство, според задължителната константна практика на ВКС по чл.290 ГПК / решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. №991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. , решение №96 от 26.11.2009 г. по т.д. №380/2008 на ВКС, І т.о. и решение №46 от 27.03.2009 г. по т.д. №546/2008 г. на ВКС , ІІ т.о. , както и решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. и други/ фактурата би била доказателство за сключването на договора при изпълнен фактически състав на чл.301 ТЗ от лице без представителна власт, но при саниране на последиците от тази липса, когато става въпрос за отношения между търговци, доколкото отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач следва да се счита като признание на задължението и доказателство за неговото съществуване. От изложеното следва, че обжалваното решение се явява незаконосъобразно и следва да се отмени-чл.281 т.3 ГПК. Делото следва да се върне на въззивния съд за повторно разглеждане за допускане изслушването на счетоводна експертиза, съобразно искането на ищеца в самата искова молба. Водим от горното ВКС, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №857 от 05.08.2011 г. по в.т.д. № 1067/2011 на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд . Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.