Р Е Ш Е Н И Е № 163 София, 27 юли 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и трети април …........... 2015 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев .................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Даниела Атанасова ............................ при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Петър Долапчиев ............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 14 .. / .. 15 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадени в срок протест от прокурора и жалба от страна на гражданския ищец и частен обвинител П. И.. Обжалва се решение № 394 от 14.11.14 г., постановено по ВНОХД № 868/14 г. по описа на Софийски апелативен съд. С решението е потвърдена присъда от 25.06.14 г. по НОХД № 27/13 г. (допусната е техническа грешка, като в диспозитива е посочено НОХД № 34/14 г.) на Монтанския окръжен съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на Е. И. по чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. В протеста и жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Иска се да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на САС. Протестът и жалбата се поддържат в съдебно заседание на посочените в тях основание и доводи. Защитата на подсъдимия пледира за неоснователност на протеста и жалбата. Счита, че законосъобразно предходните съдилища са приели, че здравословното състояние на И., предопределящо 100 % инвалидност, е изключително смекчаващо отговорността, което ценено в едно с недовършеността на престъплението и ниската обществена опасност на извършителя са мотивирали САС да потвърди присъдата, с която наказанието е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на три години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите протест от прокурора и жалба от частния обвинител и граждански ищец, сочените основание и доводи, намира следното: С цитираната присъда И. е признат за виновен в това, че на 01.09.12 г. в [населено място], /област/, умишлено се опитал да умъртви П. И., като деянието е извършено по хулигански подбуди и е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, поради което и на осн. чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. И. е осъден на осн. чл. 45 от ЗЗД да заплати на П. И. сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 01.09.12 г. до окончателното и изплащане, както и 600.00 лв. разноски по делото. Съдът се е произнесъл по вещественото доказателство и разноските по делото. С въззивното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд намира протеста и жалбата от страна на гражданския ищец и частен обвинител за ОСНОВАТЕЛНИ. САС изцяло е възприел мотивите на първата инстанция за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Споделил е, че здравословното състояние на И. е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Последното е съпоставил с чистото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че деянието е останало във фазата на опита. От това е направил извод, че извършителят е с невисока степен на обществена опасност и целите на наказанието могат да бъдат постигнати със санкция от три години лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. Акцентирал е на психологичното изследване на И., че във връзка с епилепсията му, водеща до повишена раздразнителност и емоционална неустойчивост, той е със склонност към обвинение на външни фактори за възникващите трудности, нисък праг на толерантност към фрустрация, умерено изразена спонтанна агресивност – ситуативно обусловени тенденции към агресивно налагане на собствена гледна точка и използване на сила и заплахи при среща на препятствия, колебания в настроенията, непоследователност, податливост на влияния, неумения за себевладения, незрялост и недоизграденост на личните механизми на саморегулация. Съгласил се е със заключението на вещите лица, че И. е действал в състояние на повишено раздразнение от факта, че за пореден път не е допуснат в дискотеката, но това му състояние не обуславя такава промяна в съзнанието му, която да сочи на патологичен или физиологичен афект. Извън полезрението на САС са останали, че И. предходният път е изведен по време на абитуриентки празник от дискотеката, поради проявена агресия. На инкриминираната дата И. е предприел посещение в дискотеката въоръжен с нож, годен да причини телесни увреждания и смърт в нарушение да действащите правила. Пострадалият не е допуснал подсъдимия до дискотеката, но не, за да го пренебрегне и нарани психически, а в изпълнение на нареждане на управителя на заведението и във връзка със задълженията си на охрана, без да употреби сила или удари. И. не е проявил агресия, а единствено е отказал да допусне И.. Последният е започнал конфликта, извиквайки на помощ баща си, чието агресивното поведение е довело до ескалиране на инцидента. Съдът е пренебрегнал, че пострадалият е бил атакуван в гръб от И., нанесени са му множеството удари с нож в жизнено важни части на тялото (глава, шия и гръден кош) и единствено здравият му организъм и изключително бързата и компетентна медицинска намеса са предотвратили смъртоносния резултат, поради което опитът за умъртвяване е останал недовършен. Съдът не се е съобразил с последващото на нараняванията поведение на извършителя, характеризиращо се с упорито преследване на жертвата с изрази, насочени към намерението му за довършване на умъртвяването. Недооценено е останало заключението на СППЕ (л. 124 – 128, ДП) за психологичните особености на И. и неговата опасност за околните . Безспорно законодателят не е предвидил в чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ограничения за размера, под който съдът може да определи наказание под предвидения в закона минимум. Това не означава, че следва да се пренебрегват предвидените параметри на санкцията за конкретно престъпление (в случая от петнадесет до двадесет години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна), приетите отегчаващи отговорността обстоятелства, обществената опасност на извършеното и тази на конкретния извършител, причините, поради които деянието е останало във фазата на опита. Във всички случаи съдът е длъжен да направи извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко при конкретно установена степен на обществена опасност на деянието и дееца. Такава преценка въззивният съд не е направил. Във връзка с отразените по-горе обстоятелства от значение за индивидуалната рапресия, определеното на И. наказание се явява изключително занижено и според настоящата инстанция не е в състояние да постигне целите по чл. 36, ал. 1 от НК. Апелативната инстанция не е констатирала абсолютно недопустимото заключение на окръжния съд на базата на предположение, че подсъдимият не е в състояние да се грижи сам за себе си без чужда помощ – „не е наясно с вида и дозировката на лекарствата, които поема, и с вида на диетичния режим, за което се грижи майка му. Тя взема мерки по опазването на подсъдимия при хиперактивното му поведение и го обслужва и в битово отношение”. От посоченото първата инстанция е стигнала до извод, че множеството заболявания (парицална епилепсия с терапевтична резистентност, бронхиална астма – средно тежко протичане и лактозна непоносимост) правят несъвместимо пребиваването на подсъдимия в затворническо заведение. Прилагането на чл. 66, ал. 1 от НК е обосновано единствено с обективната невъзможност И. да търпи ефективно наказание в затвор. На първо място, по заключението на ТЕЛК с посочена 100 % инвалидност не е отразено, че подсъдимият не е в състояние да се грижи сам за себе си без чужда помощ. В решението е записано, че „самообслужването на лицето е възможно, поради което не се определя чужда помощ по чл. 68, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза”. ТЕЛК е определил 100 % трайно намалена работоспособност за срок от три години без чужда помощ. На второ място, възможността дадено лице да изтърпява наказание лишаване от свобода е извън обстоятелствата по чл. 54, чл. 55 и чл. 66, ал. 1 от НК за определяне на наказанието и приложението на условното осъждане. Това обстоятелство има отношение към прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода по чл. 447, ал. 1, т. 3 от НПК при тежко заболяване на осъдения – до оздравяването му. Съгласно Глава ХХХІV, раздел 1, чл. 427 - 432 НПК от значение е и за прилагане на принудителни медицински мерки по чл. 89 и следващите от НПК. Във всички случаи, обаче, за преценката дали даден осъден може да търпи наказание лишаване от свобода или да се лекува в условията в затвора са необходими експертни знания, каквито съдът не владее. Само чрез медицинска документация, експертиза за налични заболявания или решение на ТЕЛК това обстоятелство не може да се изясни, поради което е задължително да се назначи нарочна експертиза от съответни специалисти. Последните трябва да отговорят може ли осъдения да се лекува при условията на затворническия режим или в специализирана болница и представлява ли това лице опасност за обществото, или за себе си. Наличните по делото експертизи не са дали отговор на тези въпроси. Отразеното съставлява съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, довело до ограничаване на процесуалните права на прокурора и частния обвинител и директно е свързано с неправилното прилагане на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК. Във връзка с посоченото обжалваното решение следва де се отмени изцяло и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на САС. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА изцяло решение № 394 от 14.11.14 г., постановено по ВНОХД № 868/14 г. по описа на Софийски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................