Р Е Ш Е Н И Е № 19 гр. София, 22 януари 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1659 по описа за 2014 г Производството е образувано по искане на задочно осъдения Г. К. А., депозирано на 8.10.2014 г, за възобновяване на производството по НОХД № 186/13 по описа на Районен съд, Т., по което е постановена присъда № 8 от 19.02.2014 г, с която молителят е признат за виновен в това, че на 3.05.2011 г в [населено място], общ. Т., обл. Д., при условията на опасен рецидив, е отнел чужда движима вещ, на стойност 30 лв, от владението на П. Д. Иванова, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Искането е на основание чл. 423 НПК, алтернативно по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че наказателното производство следва да бъде възобновено с оглед осигуряване възможност на молителя за лично участие в процеса. Алтернативно се изтъква, че наложеното наказание е завишено и оттам, явно несправедливо. Иска се да бъде отменена присъдата, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция, или да бъде изменена присъдата, по същия процесуален ред, и наложеното наказание да бъде намалено. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от задочно осъден при спазване на законоустановения шестмесечен срок / молителят е узнал за присъдата на 21.07.2014 г /. Искането е допустимо и с оглед на алтернативното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК / подадено е от легитимна страна, в законоустановения срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред /. Осъденият Г. К. А. е привлечен към наказателна отговорност с постановление на разследващия орган от 16.03.2012 г, за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Към този процесуален момент все още не е имало данни за съдебното минало на обвиняемия. След запознаване със свидетелството за съдимост, разследващият е преценил, че се касае за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК. Поради ненамиране на молителя на известния по делото адрес по-тежкото обвинение е повдигнато на 14.11.2013 г в отсъствие на обвиняемия, с участието на служебен защитник. Делото е внесено с обвинителен акт в съда на 3.12.2013 г. Подсъдимият е търсен на адреса в [населено място], респективно, в [населено място], общ. Т., но не е намерен на тези адреси. Постъпили са данни, че лицето е в чужбина. Съдебната фаза е протекла в отсъствие на подсъдимия и присъдата е постановена спрямо него задочно. ВКС намери, че са налице условията на чл. 423 НПК за възобновяване на наказателното производство. Съображенията за това са следните: Искането по чл. 423 НПК се уважава, освен ако след предявяване на обвинението на досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Молителят е привлечен към наказателна отговорност на 16.03.2012 г, откогато се счита, че е узнал за воденото срещу него наказателно производство. След повдигане на обвинението молителят е напуснал известния по делото адрес, без да уведоми разследващия орган, в какъвто случай би била мислима хипотезата на укриване, представляваща пречка за възобновяване на наказателното производство. По настоящето дело обаче основанието за възобновяване произтича от обстоятелството, че обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за престъпление, което е различно от това, предмет на присъдата, а именно: привличането е за кражба по основния състав, а осъждането е за кражба при условията на опасен рецидив. При това положение, като се има предвид, че се касае за по-тежко наказуемо престъпление / това по чл. 196 НК /, с оглед ненакърняване на правото на защита, на молителя следва да се гарантира правото на лично участие в процеса и защита по по-тежкото обвинение. Ето защо, влязлата в сила присъда следва да бъде отменена, по реда на възобновяването, и делото следва да бъде върнато на досъдебното производство / с оглед надлежно привличане на молителя към наказателна отговорност, за престъплението по чл. 196 НК /. В посочената хипотеза, не се налага да бъде обсъждано алтернативно наведеното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. На основание чл. 423, ал. 4 НПК, по отношение на молителя следва да бъде определена мярка за неотклонение „задържане под стража”. Водим от горното и на основание чл. 423, ал. 1 и ал. 4 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, присъда на Районен съд, Тервел, № 8 от 19.02.2014 г, по НОХД № 186/13. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на Районна прокуратура, Тервел. ОПРЕДЕЛЯ мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на Г. К. А.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: