Р Е Ш Е Н И Е №  343       София,23.07.2010 година       В  И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А         ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:                                                  Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                       Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                           АЛБЕНА БОНЕВА             при секретаря  Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията  Цачева гр.д. № 203 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното:           Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 952 от 30.07.2009 година е допуснато касационно обжалване на решение № 286 от 28.10.2008 година по гр.д. № 479/2008 година на Софийски градски съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 128 КТ, предявен от Л. Р. Ц. от гр. С. против “Д“Св. Лука” ЕООД, гр. С. за сумата 4 203,39 лева, съставляващи неизплатени 10 % от допълнителното възнаграждение за периода от 01.01.2002 г. до 31.11.2003 г., дължимо съгласно чл. 148, ал.1, т.8 от Национален рамков договор за 2002 г. и чл. 107, ал.1, т.6 от Националния рамков договор за 2003 г. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението и тълкуването на клаузите на Националния рамков договор при определяне на индивидуалното трудово възнаграждение на лекар в лечебно заведение, работещо по договор с НЗОК. Съгласно чл.148, ал. 1 от Националния рамков договор за 2002 г. сключен между Н здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и съюза на стоматолозите в България, лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия имат месторазположение, представят заявление по образец, утвърден от директора на НЗОК, към което прилагат определени документи за статута и дейността на лечебното заведение. Съгласно чл. 148, ал.1, т. 8 от договора, към заявлението се прилага и декларация от управителя на лечебното заведение, че заплаща не по-малко от 30 % бруто от размера на личния принос на лекаря—пряк изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ от приходите, реализирани по договор с НЗОК и потребителски такси. В текста на договора понятието “личен принос на лекаря” не е дефинирано, поради което точният му смисъл следва да бъде изведен от смисъла, произтичащ от целия договор, като уговорката за заплащане не по-малко от 30 % бруто от размера на личния принос на лекаря—пряк изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ следва да бъде тълкувана във връзка с клаузите относно реда на заплащане на медицинската помощ, уговорен между страните по договора и нормативно установен в ЗЗО и Наредба № 28 от 1999 г. за определяне на минималния пакет медицинска помощ по чл. 45, ал.1 ЗЗО. Така, съобразно спецификата на оказаната медицинска помощ, в чл. 214 от Националния рамков договор е прието заплащането от НЗОК да се извършва при разграничение на база помощта, оказвана по различни специалности в зависимост от това доколко оказваната помощ налага специални условия или съставлява високоспециализирана дейност или за определени специалности се включва в минималния пакет медицинска помощ по чл. 45, ал.1 ЗЗО. Минималният пакет медицинска помощ (Наредба № 28 за определяне на минималния пакет медицинска помощ по чл.45, ал.1 от ЗЗО) включва не само първични и последващи прегледи, извършвани от съответния лекар, но и дейности, извършвани от подпомагащия го персонал в звеното (лаборатории, рентген, физиотерапия и пр.), т.е. заплащането на оказаната медицинска помощ включва не само дейността на лекаря пряк изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ, но и тази на съответното специализирано звено. Това обстоятелство обаче не рефлектира върху размера на възнаграждението на лекаря пряк изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ - при разпределение на приходите, реализирани по договора с НЗОК за съответното медицинско звено, определянето на процент за лекаря пряк изпълнител не е обвързано от работата на целия медицински екип за съответното звено. Минимума на този процент е точно определен в чл. 148, ал.1, т. 8 от Националния рамков договор, а разликата до пълния размер на прихода за цялостната дейност на звеното се разпределя от управителното тяло на болницата съобразно възприетите критерии за правилата на определяне на работната заплата на медицинския персонал. Клаузата на чл. 148, ал.1, т. 8 от Националния рамков договор е възпроизведена и в чл. 107, ал.1, т.6 от Националния рамков договор за 2003 г. На неизпълнение на поетите с Националния рамков договор задължения могат да се позоват страните по договора, които могат да инициират налагане на предвидените в него санкции за неизпълнение, както и третите лица (чл. 22, ал.1 ЗЗД), които могат да претендират изпълнение на уговорените в тяхна полза клаузи до отмяната им, когато не са заявили, че ще се ползват от уговорката. В обжалваното въззивно решение на Софийски градски съд е прието, че в трудовия договор между ищеца Л. Р. Ц. и Д. к. ц. “С” ЕООД е било уговорено, че на ищеца, като лекар физиотерапевт в отделение КФТР, ще се изплащат 30 % от извършените платени услуги като допълнително възнаграждение. Същата клауза е била включена и в Колективен трудов договор от 2001 г. На 07.05.2001 г. работодателят е взел решение, променяйки вътрешните правила за работната заплата, когато лекарят не работи самостоятелно, а е подпомаган от други звена на болницата, допълнителното възнаграждение да бъде 20%, тъй като приносът на лекаря не е индивидуален. Въззивният съд е приел, че решението на работодателя противоречи на чл. 148, ал.1, т.8 от Националния рамков договор за 2002 г. и на чл. 107, ал.1, т.6 от Националния рамков договор за 2002 г., поради което е уважил претенцията за присъждане на неизплатените 10 % от допълнителното възнаграждение – на основание чл. 128 КТ е осъдил “Д“Св. Лука” ЕООД, гр. С. да заплати на Л. Р. Ц. от гр. С. сумата 4 203,39 лева, съставляващи неиздължено от работодателя трудово възнаграждение за периода от 01.01.2002 г. до 31.11.2003 г. В касационна жалба против решението на Софийски градски, постъпила от “Д“Св. Лука” ЕООД гр. С. се поддържа, че съдът е приложил неправилно разпоредбите на рамковите договори относно личния принос на лекаря, присъждайки възнаграждение, несъответстващо на действително постигнатия финансов резултат. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания неоснователни. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 148, ал.1, т.8 от Националния рамков договор за 2002 г., правилен е изводът на въззивния съд, че решението на работодателя, с което се определя размер на лекарско възнаграждение по нисък от 30 % от постъпилия приход е в противоречие с рамковия договор от 2002 г. и този от 2003 г., възпроизвеждащ правилата относно определяне на лекарското възнаграждение. Предявената от ищеца претенция за присъждане на неизплатените 10 % от допълнителното възнаграждение за периода от 01.01.2002 г. до 31.11.2003 г. е основателна, тъй като уговорената в негова полза клауза за заплащане на 30 % от постъпилия приход от НЗОК не е била отменена с рамковия договор, нито работодателят е оттеглил декларацията си пред НЗОК, че ще изплаща това възнаграждение. Въззивното решение, с което искът с правно основание чл. 128 КТ е уважен до размер от 4 203,39 лева следва да бъде оставено в сила, като с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.2 ГПК, на ответника по касация се присъдят направените в касационното производство съдебни разноски в размер на 380 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна защита от 19.04.2010 г. с адвокат Н от Софийска адвокатска колегия. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 286 от 28.10.2008 година по гр.д. № 479/2008 година на Софийски градски съд, Втори “д” въззивен състав. ОСЪЖДА “Д“Св. Лука” ЕООД, гр. С. да заплати на Л. Р. Ц. от гр. С., ЕГН ********** сумата 380 (триста и осемдесет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.             ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ: