6 Р Е Ш Е Н И Е № 221 СОФИЯ, 23.10.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 843/2014 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С решение № 1703 от 24.10.2013 г. по гр.д. № 1601/2013 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение № 1379 от 14.04.2011 г. по гр.д. № 3474/08 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е допусната съдебна делба както следва: - между Р. И. Х., А. И. А. и Н. И. Т. по отношение на ПИ № 1245 с площ 930 кв.м и ПИ № 1246 с площ 890 кв.м в кв. 94 по плана на [населено място], обл. Пловдивска, при равни права за всеки от тримата съделители- по 1/3 ид. част. - между Р. И. Х., А. И. А. и П. Д. М.- по отношение на ПИ № 1244 в кв. 94 по плана на [населено място], с площ 1380 кв., при равни права - по 1/3 ид. част. - съделителката Т. П. Т. е изключена от участие в делбата на всички недвижими имоти, а съделителят - Н. И. Т. - от участие в делбата на ПИ № 1244 в кв. 94. В срока по чл. 283 ГПК П. Д. М. е подала касационна жалба против въззивното решение в частта му, с която е допусната делба на имот пл.№ 1244 в кв. 94 по плана на [населено място]. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението в тази част поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното въззивно решение е постановено при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, след като с решение № 132 от 20.05.2013 г. по гр.д. № 942/2012 г. на ВКС, І г.о., е отменено постановеното по гр.д. № 1926/2011 г. въззивно решение и делото върнато за ново разглеждане на Пловдивския окръжен съд. От фактическа страна е безспорно, че с нотариален акт № 34, т. ХХVІ, нот. дело № 9166 от 08.04.1975 г. И. Н. Т. със съгласието на съпругата си дарил на децата си Р. И. Х., А. И. А. и Н. И. Т. по 1/3 ид. част от празно дворно място, съставляващо имот пл.№ 85 в кв. 46 по плана на [населено място], състоящо се от 3 200 кв.м, при съседи: Н. Р. Ч., И. И. Г., П. С. и улица. Своето право на собственост дарителят установил с констативен нотариален акт за собственост № 185 от 25.02.1975 г., с който бил признат за собственик на имот пл.№ 85 на основание наследство и давност. С помощна на съдебно- техническа експертиза, приета при първоначалното разглеждане на делото, е установено, че в посочените нотариални актове е допусната грешка и описаният в тях недвижим имот съставлява имот пл.№ 86 по кадастралния план на [населено място], а не имот пл.№ 85. До този извод вещото лице е достигнало след като е съпоставило съседите и площта на двата имота. По плана от 1968 г. имот пл.№ 86 е бил отреден за “резервен терен”. През 1989 г. е одобрен нов КРП на [населено място], в който имот пл.№ 86 е заснет като три отделни имота - пл.№ 1244, пл.№ 1245 и пл.№ 1246, които попадат в парцел ІІ - за комплексно жилищно строителство. Вещото лице е посочило, че няма данни на какво основание е извършено кадастралното разделяне на бившия имот и попълването на кадастралния план с три новообразувани самостоятелни имота. Установило е, че на място вътрешните граници между имоти 1245 и 1246 са материализирани с ограда от мрежа на бетонни колове, а между имоти пл.№ 1244 и 1245 – със синор с овощни дръвчета. През 1998 г. са подадени данъчни декларации по реда на ЗМДТ, като Р. И. Х. декларирала като свой имот пл.№ 1245 с площ 1000 кв.м, а А. И. А. - имот пл.№ 1246 с площ 1066 кв.м. Двата имота са застроени с индивидуални жилищни сгради. С нотариален акт № 198, т.VІІ, дело № 1304/2004 г. Н. И. Т. и съпругата му Т. П. Т. били признати за собственици на основание давностно владение на имот пл.№ 1244 с площ 1380 кв., след което го продали на жалбоподателката в настоящото производство П. Д. Н./ М./. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че при липса на доказателства за извършена делба между съсобствениците на б. имот пл.№ 86, те са останали съсобственици при равни права в трите новозаснети имота пл.№№ 1244, 1245 и 1246. Тъй като с плана от 1989 г. тези имоти са били включени в границите на парцел ІІ - за комплексно жилищно строителство, на основание чл. 31, ал.1 и 2 З./ отм./ правото на собственост върху тях се е трансформирано в право на собственост върху идеални части от парцела. Регулацията не е била приложена по реда и в срока по § 6 ПР на ЗУТ, поради което на основание § 8 нейното отчуждително действие било прекратено и собствениците на имотите са възстановили собствеността си върху тях. Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на ответниците Т. за придобиване по давност на правото на собственост върху имот пл. № 1244, като е приел, че при действието на З. този имот е бил включен в парцел ІІ - за комплексно жилищно строителство и за него е била приложима разпоредбата на чл. 59, ал.1 З./ отм./, забраняваща придобиване по давност на реално определени части от парцели, а след изменението на чл. 59, ал.1 З./ отм./ през 2000 г. до предявяване на иска за делба през 2008 г. не е изтекъл предвидения в закона 10- годишен давностен срок. Поради това Н. и Т. Т. не са могли да придобият по давност целия имот пл.№ 1244 и съответно да се разпоредят с него. Доколкото Н. Т. на собствено основание / извършеното през 1975 г. дарение/ притежава 1/3 ид. част от имота, сключеният с нотариален акт № 199, т. VІІ, дело № 1305/04 г. договор за продажба е породил действие само за тази част, поради което легитимира приобретателката по него П. М. за собственик на 1/3 ид. част. Оттук е заключил, че имот пл.№ 1244 е съсобствен при равни права - по 1/3 ид. част, между Р. Х., А. А. и П. М., поради което е допуснал извършването на делба между тях при тези квоти. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса приложима ли е забраната на чл. 59 З./ отм. за придобиване по давност на имоти на частни лица, за които има отреждане по плана за обществено мероприятие, но не са отчуждени. Разпоредбата на чл. 59, ал.1 З./ отм./ в редакцията й ДВ бр. 29/1973 г. до изменението в ДВ бр.34/2000 г., забранява придобиването чрез правни сделки или по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели. Това са парцели, образувани с дворищнорегулационния план, за индивидуално и кооперативно жилищно строителство и за вилно строителство във вилните зони и курортните места/ чл. 52 ППЗТСУ- отм./ чрез урегулиране на пълномерни имоти, чрез упълномеряване на маломерни имоти чрез придаване на разполагаеми части от съседни имоти или чрез урегулиране на имоти или части от тях в общ /съсобствен/ парцел. Отреждането на терени, необходими за мероприятия на държавата, общините и юридическите лица, както и за обществено жилищно строителство, е предмет на застроителния и регулационен план за обществени мероприятия - чл.22 З./ отм./. Този план не попада в приложното поле на забраната по чл. 59, ал.1 З. /отм./. За разлика от дворищнорегулационния план, планът за обществените мероприятия, няма пряко отчуждително и вещноправно действие. Собствениците на имоти, необходими за мероприятия на държавата и общините, запазват собствеността си върху тях в кадастралните им граници до влизане в сила на заповедта по чл. 95 З./ отм./, за отчуждаване. При отреждане на терен за мероприятието, включващ няколко имота, с факта на отреждането последните не губят своята юридическа самостоятелност и правото на собственост върху тях не се трансформира в съсобственост върху общия парцел при условията на чл. 31 З./ отм./. Цитираната разпоредба е приложима само за общи /съсобствени/ парцели по дворищнорегулационен план, но не и за парцели за обществени мероприятия. До влизане в сила на заповедта по чл. 95 З./ отм./ тези имоти могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки, на делба и на придобивна давност. При този отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение в обжалваната му част е неправилно. В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че ответниците Т. не са могли да придобият по давност правото на собственост върху имот пл.№ 1244 в кв. 94 по плана на [населено място] поради забраната на чл. 59 З./ отм./, като не е взел предвид, че тази забрана е приложима само за реални части от дворищнорегулационни парцели. Безспорно е установено по делото, че с плана от 1989 г. процесният имот, заедно с имоти пл.№ 1245 и 1246, са били включени в границите на парцел ІІ, отреден за комплексно жилищно строителство, т.е. отреждането е по плана за обществени мероприятия, поради което разпоредбата на чл. 59 З./ отм./ не намира приложение. Поради това въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено, и тъй като делото е за втори път пред ВКС, на основание чл. 295, ал.2 ГПК спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че след извършеното през 1975 г. дарение, имотът бил разделен на три реални части, границите между които били материализирани на място чрез поставянето на ограда от бетонни колове между имота на А. А. и Р. Х. и чрез синор/ затревена площ със дръвчета/ между имотите на Р. Х. и Н. Т.. Всеки от тримата съсобственици обработвал своята част, като между тях не е имало спорове относно границите и начина на ползване. Вещото лице е установило, че материализираните на място граници между имоти пл.№ 1244, 1245 и 1246 съответстват на техните кадастрални граници, заснети в плана от 1989 г. През 1981-1982 г. А. А. и Р. Х. построили, всяка в своя имот, вилна постройка. През 1998 г. Р. И. Х. декларирала като свой имот пл.№ 1245 с площ 1000 кв.м, а А. И. А. - имот пл.№ 1246 с площ 1066 кв.м. Н. Т. и съпругата му упражнявал фактическа власт върху имот пл.№ 1244, като владението им е било явно и необезпокоявано и е продължило повече от 10 години, считано от 1975 г. В този смисъл са показанията на св. С. Н. и Г. Бакалски. При тези данни следва да се приеме, че към 2004 г., когато са се снабдили с нотариален акт за собственост на имота, в полза на Н. Т. и съпругата му е бил осъществен фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС, поради което същите са придобили имота по давност и са могли валидно да се разпоредят с него. Договорът за покупко- продажба, с който са продали имот пл.№ 1244 на касаторката П. М. е произвел вещнопрехвърлително действие в пълен обем, поради което този имот не е съсобствен между съделителите и по отношение на него искът за делба следва да бъде отхвърлен. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1703 от 24.10.2013 г. по гр.д. № 1601/2013 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е допусната съдебна делба между Р. И. Х., А. И. А. и П. Д. М. по отношение на ПИ пл. № 1244 в кв. 94 по плана на [населено място], с площ 1 380 кв., при равни права за всяка от съделителките - по 1/3 ид. част, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. Х. против А. И. А. и П. Д. Н./ М./ за делба на следния недвижим имот: дворно място, представляващо ПИ пл.№ 1244 в кв. 94 по плана на [населено място], обл. П.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: