Р Е Ш Е Н И Е № 222 София, 25.11.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 508 /2011 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 304 ГПК във вр. с чл. 303 ал.1 т.5 ГПК. С определение по чл. 307 ал. 1 ГПК е допусната до разглеждане по същество, заявената от Л. Н. Б. от [населено място], [община] молба за отмяна на влязло в сила Решение Nо 386 от 10.08. 2009 година по гр.д. Nо 1024/ 2009 година на ОС-Благоевград , с което е отменено Решение Nо 1014/30.07.2007 година по гр.д. Nо 1209/2004 година на РС-Разлог и е постановено ново, с което е прието за установено по отношение на [община], представлявана от К. на о., че В. Н. Ч. от [населено място] е собственик на 1/6 идеална част от УПИ * имот пл. Nо * в кв. 48 по плана на [населено място], одобрен през 1991 година. Като основание за отмяна молителката Л. Б. поддържа теза, че по делото е била налице хипотеза на чл. 172 ГПК / отм./ за необходимо другарство в процеса и е следвало да участва като страна , тъй като е собственик на 145/421 идеални части на имот пл. Nо * от кв. 48 по плана на [населено място], образуващи с имот пл. Nо * парцел * от кв. 48 по плана на селото. При данните по делото, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , намира: Съдебното исково производство е образувано по заявения положителен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ , с който В. Н. Ч. е поискал от съда да признае по отношение на [община] че е собственик –до размера на наследствената му част / 1/6 идеална част / на следния недвижим имот-парцел * пл. Nо * в кв. 48 по плана на [населено място], одобрен със Заповед Nо 19-423 / 1991 година , на основание чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ поради неправомерно отчуждаване. Искът е уважен , като по същество е разгледан спора за установяване правото на собственост на наследодателя на ищеца , в т.ч. за придобитите по давност, заедно с придаваеми части, при зачетено отчуждително действие по ЗБНМ /Закон за благоустройството на населените места на Княжество България от 1941 г./ права и за липсват данни за проведена след 1961 година отчуждителна процедура , като основание процесният имот да се счита за общинска собственост. Ищцата поддържа , че се легитимира като собственик на 145/421 идеални части от целия имот пл. Nо * от кв. 48 по плана на [населено място], образуващи с имот пл. Nо * парцел * от кв. 48 по плана на селото, по силата на Договор за покупко-продажба , обективран по НА Nо */1999 година, които права по отношение на имота , предмет на уважения положителен установителен иск дават основания да има качеството на необходим другар на ищеца по см. на чл. 172 ал.2 ГПК / отм./.. С разпоредбата на чл. 304 ГПК е уредена гарантираната от закона процесуална форма на защита на трети лица , неучаствали по конкретен исков процес , доколкото формираната силата на пресъдено нещо по конкретен гражданско правен спор, обективиран с решението, чиято отмяна се иска, засяга техни имуществени интереси. Това са хипотезите, когато тези лица е следвало да участват по делото като главна страна поради неделимост на спорното право и правото им на иск респ. на защита срещу заявения иск , не е било надлежно упражнено. В настоящата хипотеза отменителното основание се поддържа във вр. с чл. 303 ал. 1 т.5 ГПК, и по конкретно с хипотеза, когато молителят – като неконституирана страна по делото , вследствие на нарушение на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото. Конкуренцията на правото на собственост по отношение на един и същ обект / в случая правото на собственост на УПИ * имот пл. Nо * в кв. 48 по плана на [населено място], одобрен през 1991 година/, не предполага общност/ неделимост/ на спорното право , нито необходимост от еднакво установяване на правно-релевантни за спорното право факти. Взаимовръзка между правата на неучаствалиата по делото страна и участвалите лица-ищец и ответник, няма. Претендираното право на собственост за всяка една от страните има различен източник – наследствено правоприемство, отчуждително производство, прехвърлителна сделка т.е. за всяка страна правопоражда- щият юридически факт е различен, поради което не са налице предпоставките на чл. 172 ал.2 ГПК / отм./ на молителката да се признае качеството на необходим другар по приключилото с влязло в сила решение гражданско дело Nо 1209/2004 година на РС-Разлог. След като молителката Л. Б. не е засегната от силата на пресъдено нещо на Решение Nо 386/10.08.2009 година по гр.д. Nо 1024/2009 година на ОС-Благоевград респ. на решението по гр.д. Nо 1209/2004 година на РС-Разлог, то не може да се приеме тезата , че същата е следвало да участва по делото като главна страна , която не е упражнила правото си на защита поради неучастие по делото. По изложените съображения и на основание чл. 307 ал. 3 ГПК, състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявената от Л. Н. Б. от [населено място], [община] молба за отмяна на влязло в сила Решение Nо 386 от 10.08. 2009 година по гр.д. Nо 1024/ 2009 година на ОС-Благоевград , с което е отменено Решение Nо 1014/30.07.2007 година по гр.д. Nо 1209/2004 година на РС-Разлог и е постановено ново, с което е прието за установено по отношение на [община], представлявана от К. на о., че В. Н. Ч. от [населено място] е собственик на 1/6 идеална част от УПИ * имот пл. Nо * в кв. 48 по плана на [населено място], одобрен през 1991 година. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :