3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 458 София, 16.07.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав: Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело №3805/2013 г. Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Е. Р., П. А. К. Р., Д. Р. и П. Г. К. Р., всички със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника им адвокат В. Д., срещу определение №384 от 10.12.2012 г. по ч. гр.дело №360/2012 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение №2606 от 16.10.2012 г. по гр. дело №1902/2011 г. на Бургаския окръжен съд. С първоинстанционното определение на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на гр. дело №2011/2012 г. на Бургаския окръжен съд. Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси за това дали искът по чл.19, ал.3 ЗЗД е обуславящ по отношение на иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на даденото по развален договор. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС. Представени са определения на ВКС. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Бургаският апелативен съд е приел, че производството по делото е образувано по обективно съединените искове на Е. Е. Р., П. А. К. Р., Д. Р. и П. Г. К. Р. срещу [фирма] за сумите от общо 93 712, 50 евро, от които сумата от 73 500 евро – главница, представляваща сума, получена от ответника на отпаднало основание – предварителен договор между страните за покупко – продажба на недвижим имот, сумата от 20 212, 50 евро – пропуснати ползи съгласно чл.10, 2 от договора между страните, представляващи наем в размер на 5,5 % от цената на договора за срок от три години, считано от 01.05.2008 г. до 01.05.2011 г. и законната лихва върху главниците до окончателното изплащане на сумите. С депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът е предявил насрещен иск за обявяване за окончателен предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот между страните и иск за осъждане на ищците по първоначалния иск за сумата от 49 000 евро – неизплатена последна вноска по договора, ведно със законната лихва и обезщетение за забава в размер на 27 625, 05 лв. С определение № 2591/16.10.2012 г. първоинстанционният съд е разделил производството по делото като е постановил предявените първоначални искове да бъдат разгледани в образуваното производство по гр.д. № 1902/2011 г. на БОС, а насрещните искове на [фирма] са отделени в ново производство. След това на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК е спрял производството по делото, защото решението по образуваното гр.д. № 2011/2012 г. на БОС е от значение за правилното решаване на спора по предявените от ищците искове. Налице е обусловеност между делата и разрешаването на въпроса за окончателното сключване на договора, от който и двете страни черпят основанията за претенциите си е от значение за правилното разрешаване на спора по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. По отношение на иска за заплащане на суми, получени на отпаднало основание – развален предварителен договор, обуславящ е въпросът дали договорът е прекратен поради неизпълнение или все още е действащ, който въпрос ще се реши със сила на пресъдено нещо по делото с предмет иска по чл.19, ал.3 ЗЗД. Повдигнатите въпроси обуславят изхода на делото и са решени в противоречие с представената задължителна практиката на ВКС. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По описаните по-горе дела има връзка, която обаче не е такава на обусловеност, за да е основание за спиране на производството по едното от тях до приключване на другото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Това е така, защото исковете на всяка от страните по двете дела включват в обстоятелствените си части взаимно изключващи се твърдения за неизпълнение на насрещни задължения. Тази връзка между двете дела обуславя съединяването им в едно производство и издаване общо решение по тях. Обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени и делото да се върне на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №384 от 10.12.2012 г. по ч. гр.дело №360/2012 г. на Бургаския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение №384 от 10.12.2012 г. по ч. гр.дело №360/2012 г. на Бургаския апелативен съд и потвърденото с него определение №2606 от 16.10.2012 г. по гр. дело №1902/2011 г. на Бургаския окръжен съд. ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.