Р Е Ш Е Н И Е № 78 София 19.08. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 2271 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], област Р., представлявано от управителя В. М М чрез юрисконсулт М. В. М срещу решение № 138 от 23.05.2014 г. по в.т.д. № 105 / 2014 г. на Варненския апелативен съд. Касаторът релевира оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, с молба да бъде отменено обжалваното решение и делото върнато на апелативния съд за ново разглеждане с указания за правилното приложение на закона. Излага доводи за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалните правила като не е допуснал назначаването на допълнителна счетоводна експертиза. Необходимостта от назначаването на икономическа експертиза е обоснована с настъпил нов факт след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд, а именно продажбата на публична продан на актив на дружеството в несъстоятелност / недв. имот/ за погасяване на задължение на трето лице / търговското дружество [фирма] по договор за кредит. В резултат на извършеното отчуждаване в полза на дружеството, като ипотекарен длъжник, е възникнало на основание чл.155, ал.2 във връзка с чл.155, ал.1 ЗЗД регресно вземане, с настъпила изискуемост и с краткосрочен характер. С помощта на вещото лице следва да бъде определена стойността/ размерът/ на вземането и поради краткосрочния си характер да бъде включено като актив на дружеството при изчисляване на коефициентите за ликвидност. Въззивният съд е пренебрегнал това важно обстоятелство като не е допуснал нова експертиза, още повече, че след извършената продан на недв. имот чувствително е бил редуциран дългът на дружеството към О. АД, по който касаторът е солидарен длъжник. Молбата е за отмяна на решението на Варненския апелативен съд и връщане на делото за ново разглеждане с указания за назначаване на допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, която да преизчисли коефициентите за ликвидност. В писмения си отговор на касационната жалба дружеството [фирма], дружеството инициирало производството по несъстоятелност, поддържа искането на касатора за отмяна на решението на ВАС, като счита, че след разваляне на договора за продажба от 8.8.2013г. не разполага с произтичащо от търговска сделка парично вземане срещу длъжника, поради което се поставя под съмнение законосъобразното протичане на самото производство по несъстоятелност. Отпадането на легитимацията на дружеството по чл.625 ТЗ е новонастъпило обстоятелство, което по силата на императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде взето предвид от въззивния съд при решаване на делото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: К. контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК за задължението на съда да изложи мотиви по направени доводи за естеството на суброгационното вземане на [фирма] по чл.155, ал.2 във връзка с чл. 155, ал.1 ЗЗД към солидарни длъжници по изп. дело 1893/2013г. след продажбата му на собствен недв. имот, послужил като обезпечение по договор за ипотека на договор за банков кредит между О. АД и [фирма], в противоречие на цитираната в определението задължителна за съдилищата съдебна практика. В хода на делото касаторът е поддържал, че суброгационните му права са от категорията вземания, които имат определена парична стойност и която евентуално би се отразила на коефициентите за ликвидност, за което обаче са необходими специални знания, което налага назначаване на допълнителна счетоводна експертиза. С решение по т.д. № 65 / 2013 г. Разградският окръжен съд е отхвърлил като неоснователна молбата на [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]. Съдът е приел, че дружеството-ответник е изпаднало в трайно финансово затруднение, но разполага с активи, достатъчни за покриване на задълженията му към кредиторите. Варненският апелативен съд е отменил решението на окръжния съд и е постановил решение, с което е обявил неплатежоспособността на дружеството касатор [фирма], определил е началната дата на неплатежоспособност и е открил производство по несъстоятелност. За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че към датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ касаторът е имал изискуеми задължения по търговски сделки в размер на 31 342,24 лв., задължения към НАП 19 483,78 лв., задължения към други кредитори 33 625 лв., задължения за трудови възнаграждения 22 897,41 лв., частни държавни вземания -1066,38 лв.. Към 30.09.2013 г. дружеството е разполагало и е имало касова наличност 852,37 лв., стокови запаси – 13 587,47 лв., Д. на стойност 60 9000 лв. и краткосрочни вземания -14 959,97 лв. За 2012 г. и 2013 г. дружеството- длъжник не е декларирало приходи от дейността си. Коефициентите за обща ликвидност към 31.12.2011 г. и към 31.12.2012 г. са под единица. Коефициентите за ликвидност за 2013 г. въззивният съд е взел по вариант втори от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, при който е изключен дългът по предоставен банков заем и свързани плащания по просрочени главница, лихва и разноски, по който дружеството не е кредитополучател. Тези коефициенти са също под единица. Направен е извод, че затрудненията на търговеца по плащанията имат траен характер, тъй като не разполага с налични парични средства, което се дължи на липса на приходи за 2012 г. и 2013 г. . През същия период дружеството е начислило разходи, което е обусловило влошаване на финансовото му състояние. Съдът само е отбелязал, че към момента на постановяване на решението дружеството не е разполагало с Д., с които е обезпечено чрез ипотека вземане на О. АД по договор за банков кредит, сключен с трето лице, продадени чрез проведена публична продан на цена 215 003 лв. без ДДС. Изобщо не е обсъден довода на ответника по молбата по чл.625 ТЗ, че съдът трябва да съобрази настъпил в хода на делото нов факт, а именно възникване на суброгационни права за дружеството за вземания, стойността на които следва да бъдат взети предвид при определяне на коефициентите за ликвидност. По въпроса по който е допуснато касационно обжалване е формирана задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, която се споделя изцяло от настоящия състав на ВКС/ решение №217 по гр.дело № 761/2010г. на ВКС, ІV г.о., решение №589 по гр.дело № 1359/2009г. на Іг.о. и др., постановено по реда на чл.290 ГПК/. В същата е прието, че въззивният съд, като съд по съществото на спора и с оглед на изискването на чл.235, ал.2 ГПК е длъжен да направи самостоятелни фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Съгласно постановките на ТР №1/2013г. на ОСГТК обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на съдебния акт на първоинстанционния съд е само косвен резултат от тази дейност, а основната е въззивната инстанция да реши спора по същество. Съобразно собственото си становище относно крайния изход въззивният съд може да потвърди или отмени решението на първоинстанционния съд. Уредбата на второинстанционното производство, като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, не води до промяна на основната му характеристика на въззивно. Освен това, с разпоредбата на чл. 621а, ал.1, т.2 ТЗ се засили служебното начало в производството по несъстоятелност, като на съда се предостави възможност по свой почин да установява факти и събира доказателства, които да са от значение за неговите решения и определения. Целта е както да се осигури бързина на производството по несъстоятелност, така и в пълнота да се изяснят отношенията между страните в това производство. Според цитираната разпоредба, съдът по несъстоятелността може по своя инициатива да установява факти и събира нови доказателства, включително служебно да назначава експертиза, когато са необходими специални знания на експерт във всяка една от фазите на производството по несъстоятелност. Съгласно приетото в решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и съставляващи поради това задължителна за съдилищата съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС , разпоредбата на чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ е приложима както за първоинстанционния съд, така и за въззивния съд/ решение № 153 по т.дело № 255/2010г. ВКС, ТК І т.о., решение №90 по т.дело № 1152/2011г. на ВКС, ТК Іт.о./. В случая Варненският апелативен съд, в нарушение на цитираната съдебна практика и на процесуалния закон - чл.235, ал.2 ГПК не е обсъдил наведените в производството по чл.625 ТЗ доводи на ответника за възникнало в негова полза регресно вземане на основание чл.155 ал.2 във връзка с ал.1 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба собственикът, който е ипотекирал своя вещ за чуждо задължение, встъпва в правата на кредитора срещу длъжника и поръчителите след продажбата й. По изложените съображения обжалваното въззивно решение е неправилно и следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал.3 ГПК делото ще следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд, поради необходимостта от извършване на нови процесуални действия. При новото разглеждане на делото въззивният съд ще следва да упражни правомощията си по чл. 269 ГПК и чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ за събиране на доказателства за размера на регресните вземания на касатора и служебно назначи счетоводна експертиза, която да направи оценка на вземанията и отражението им върху коефициентите за ликвидност и състоянието на неплатежоспособност. Тъй като делото се връща за ново разглеждане, разноски в това производство не се присъждат. Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №138 от 23.05.2014г., постановено по в.т.дело № 105/2014г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: