РЕ Ш Е Н И Е № 39 гр. София, 30.01.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 2117 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения С. Г. С. за възобновяване на внохд № 223/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд и отмяна на решение от 26.07.2013 г. Оплакванията са за допуснати нарушения на закона и процесуалните правила- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Алтернативно се иска осъденият да бъде оправдан или деянието да се преквалифицира по чл. 133 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт установи следното: С присъда № 98/ 27.09.2012 г. по нохд № 788/ 2012 г. Районният съд в гр.Дупница признал подсъдимия С. за виновен в извършване на престъпление по чл.131а, вр. чл.129, вр. чл.29 ал.1 б.А от НК и го осъдил на пет години лишаване от свобода. Осъдил го да заплати на А. И. В. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 лв. Кюстендилският окръжен съд изменил присъдата в частта по наказанието, което намалил на 2 години и шест месеца. Потвърдил присъдата в останалата й част. Искането е процесуално допустимо, тъй като е подадено от легитимна страна в законния шестмесечен срок от влизане в сила на решението. Разгледано по същество е неоснователно. Доводите на осъдения и неговата защита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, защото липсват категорични доказателства в подкрепа на приетата фактическа обстановка, в частност относно причинната връзка между поведението на осъдения и настъпилия вредоносен резултат, не се подкрепят от данните по делото. Въззивният съд е възприел съществените фактически положения, установени от първата инстанция след пълен и обективен анализ на доказателствената съвкупност. Показанията на свидетелите П. П., И. К., Р. С. и на пострадалия А. В. са интерпретирани обективно, без извращаване на действителното им съдържание. Всички те съобщават, че лично са възприели удара, който осъденият нанесъл с дървената дъска за хляб и който попаднал върху лявата ръка на пострадалия при опита му да се предпази. Това обстоятелство не се оспорва и от С.. Еднозначни са и твърденията на свидетелите, че отношенията между двамата са били изострени, че взаимно се дразнели по различни поводи, но че на 19.01.2012 г. инцидентът е предизвикан от осъдения С.. Съдът е подложил на проверка обясненията му, че пострадалият го е нападнал, а той се е отбранявал с дъската, но е отказал да ги кредитира с доверие, тъй като са опровергани от показанията на свидетелите, които не съобщават да са възприели такова нападение. Неоснователно е възражението за недоказаност на причинната връзка между поведението на осъдения и настъпилия съставомерен резултат. По-късното диагностициране на счупването на лакътната кост очевидно се дължи на действията на лекаря на затвора, който не е установил своевременно тежестта на травмата. Това обстоятелство не предпоставя липса на оспорената причинна връзка, защото по делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, чието заключение категорично свързва травматичното увреждане с инцидента на 19 януари. Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на материалния закон. Доводите на защитата, че осъденият е действал в състояние на неизбежна отбрана, съотв. при липса на умисъл, са идентични по съдържание с наведените във въззивната жалба. Те са обсъдени от Кюстендилския окръжен съд, който е изложил подробни съображения защо ги намира за несъстоятелни. За да бъде приложен института на чл.12 от НК е необходимо от фактическа страна да се установи наличие на непосредствено противоправно нападение от пострадалия, срещу което деецът се защитава. Доколкото такива факти не са установени по делото, настоящата инстанция също намира тезата на осъдения за неоснователна. Законосъобразни са изводите за субективна съставомерност на деянието. Действията на осъдения по време на инцидента, използваното оръдие, силата и насочеността на удара са мотивирали решаваният съд законосъобразно да приеме, че деянието е извършено умишлено, а не по непредпазливост. Не са налице основания за преквалификация на деянието по чл.133 от НК. Като взе предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение стигна до извод, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Поради това Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Г. С. за възобновяване на внохд № 223/2013 г. на Кюстендилския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: