О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 373 София, 06.11.2008 г.               Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и осмата година, в състав:                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА                                        ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА                        МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1246 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 274 ал. 3 т. 1 от ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на Д. Н. Н. от гр. П., чрез процесуалния й представител адв. П, против определение № 228 от 12 май 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 409 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г., с което е оставено в сила определение от 14 април 2008 г., постановено по гр.д. № 507 по описа на районния съд в гр. П. за 2008 г. В жалбата се сочи, че изводите на съда относно възможностите на непълнолетните наследници на обявения за отсъстващ техен баща да заведат иск за лишаване от родителски права или да поискат да встъпят във владение върху имотите му са неправилни, защото не притежават пълна процесуална дееспособност, поради което не биха могли да изпълнят ролята на процесуални представители на обявения за отсъстващ; освен това интересите им са противоречиви с тези на обявения за отсъстващ, защото се претендира лишаване на родителски права спрямо тях; единствената възможност за продължаване на процеса е назначаване на особен представител на ответника по реда на чл. 16 ал. 6 от ГПК (отм.). В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК за основанията за допускане на частната жалба до касационно обжалване по реда на чл. 280 ал. 1 от ГПК се сочи, че съдът следва да се произнесе по съществения процесуално правен въпрос кой следва да представлява обявения за отсъстващ, в случай, че наследниците му не са пожелали да бъдат въведени във владение. Твърди се, че произнасянето по посочения съществен процесуалноправен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК от лице, имащо интерес от обжалване срещу акт на съда, оставящ в сила определение за преграждане на по-нататъшното развитие на делото. Жалбата е редовна по смисъла на чл. 260 и 261 от ГПК и е процесуално допустима. С атакуваното определение въззивният съд приел, че на ответника не е назначавано лице, което да го представлява по чл. 8 ал. 1 от ЗЛС, а и той нямал пълномощник; за малолетните му наследници били налице възможностите по чл. 10 и 11 от ЗЛС, но поради това, че са малолетни, те трябва да бъдат представлявани от майка си; особен представител по чл. 16 ал. 6 от ГПК (отм.) би могъл да бъде назначен само в случай, че децата са предявили иска поради конфликт на интереси. Относимите обстоятелства по спора са следните: Предявен е иск за лишаване от родителски права на ответника П от майката Д. Н. Не е спорно, че от съвместното съжителство между страните по спора били родени децата Н. и Б. , които към настоящия момент са непълнолетни. С решение, влязло в сила на 6 ноември 2003 г. ответникът бил обявен за отсъстващ. Съдът оставил исковата молба без движение с указания да му бъдат съобщени име и адрес на назначения от съда представител за обявения за отсъстващ, едва след което евентуално можела да се приложи разпоредбата на чл. 16 ал. 6 от ГПК (отм.). Не е спорно, че непълнолетните деца не са правили искане пред съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му по реда на чл. 10 и 11 от ЗЛС. Според правилото на чл. 29 ал. 1 предложение второ от ГПК обявените за отсъствуващи се представляват от въведените във владение наследници. Процедурата по обявяване на лице за отсъстващо и правните последици от тази процедура са определени с разпоредбите на Закона за лицата и семейството. Текстът на чл. 10 ал. 1 от Закона за лицата и семейството определя, че лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъствуващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му. ГПК в чл. 29 ал. 4 пък сочи, че при противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. Съдът намира, че повдигнатият процесуалноправен въпрос е съществен за конкретния спор и от неговото разрешаване зависи продължаването на процеса по лишаване на ответника от родителски права спрямо непълнолетните му деца. Касационното разглеждане на жалбата на Д. Н. следва да се допусне при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК, тъй като липсва съдебна практика по повдигнатия въпрос и разрешаването му ще спомогне за точното приложение на закона в конкретната хипотеза. В унисон с разпоредбата на чл. 29 ал. 1 от ГПК, Законът за лицата и семейството в чл. 11 ал. 1 определя, че въведените във владение имат право да управляват имотите на отсъстващия и да го представляват пред съд. Ето защо е несъмнено, че в случаите, в които наследниците на обявения за отсъстващ са въведени във временно владение на имотите му, именно те могат да представляват отсъстващия пред съда. Разпоредбите обаче не създават задължение, а само възможност за наследниците да бъдат въвеждани във владение. Точният прочит на разпоредбата на чл. 11 ал. 1 от Закона за лицата и семейството води до извода, че чрез въвода във владение се цели управление на оставените от отсъстващия имоти и ползването на приходи от тях, като в тази връзка е предвидено представителството пред съд и пред други места и лица. При тези съображения следва да се приеме, че необходимостта от назначаване на процесуален представител във връзка с други права на обявения за отсъстващ, не създава задължение за наследниците му да бъдат въведени във владение, което да ги постави в положението на негови представители. Ето защо представител на обявения за отсъстващ при посочената хипотеза следва да бъде назначен по някоя от останалите възможности по смисъла на чл. 29 от ГПК. В разглеждания случай касационният съд намира, че на обявения за отсъстващ следва да бъде назначен представител при условията на чл. 29 ал. 3 от ГПК. Освен това съдът следва да съобрази необходимостта от участие на децата на страните в процеса и правата им, дадени от чл. 15 ал. 8 от Закона за закрила на детето. Допълнително, макар и извън разглежданата конкретна хипотеза следва да се отбележи, че предвид възрастта на децата на страните по спора, дори те да бяха въведени във владение на имотите на отсъстващия им баща, те биха могли да извършват процесуални действия лично, но със съгласието на майка си – чл. 28 ал. 2 от ГПК. В този случай би се явила хипотезата на противоречиви интереси между представител и представляван, което пък би наложило назначаване на особен представител по реда на чл. 29 ал. 4 от ГПК. По изложените съображения атакуваното определение следва да се отмени, като делото се върне на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение   О П Р Е Д Е Л И :   ДОПУСКА до касационно разглеждане частната касационна жалба на Д. Н. Н. от гр. П., чрез процесуалния й представител адв. П, против определение № 228 от 12 май 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 409 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г. ОТМЕНЯ определение № 228 от 12 май 2008 г., постановено по в.ч.гр.д. № 409 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2008 г. ВРЪЩА делото на районния съд в гр. П. за продължаване на съдопроизводствените действия.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: