Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 223   София, 17 август 2009 год.     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. седми май .………………........... 2009 год. в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова ....................................   ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................                                     .. Севдалин Мавров ..............................              при секретар  .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Красимира Колова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. НОХД № .. 215 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по глава ХХХІІІ НПК. В срока по чл. 421, ал.3, вр. чл. 422, ал.1, т.5 НПК е постъпило искане от осъдения Д. З. за възобновяване на неподлежащо на проверка по касационен ред и влязло в сила решение № 6 от 09.03.09 год. по ВНОХД № 428/08 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е изменена присъда № 273 от 04.12.07 год. по НОХД № 116/07 год. на Радомирския районен съд. Сочат се всички основания по чл. 348, ал.1, т. 1-3, но се излагат доводи единствено за необоснованост на съдебния акт. Иска се отмяна на присъдата и решението и оправдаването му по повдигнатото обвинение по чл. 131, ал.1, т.7, вр. чл. 129, вр. чл. 28 НК, като се отхвърли предявения граждански иск. Искането се поддържа в съдебно заседание и се представя писмена защита, в което се иска и отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Гражданският ищец и частен обвинител и неговият п. по делото не се явяват, редовно призовани. Прокурорът намира искането за основателно, тъй като не са изпълнени указанията на ВКС при предходното разглеждане на делото по искане на осъдения за възобновяване. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид постъпилото искане, доводите и становищата на страните и съобрази закона, намира следното: С цитираната присъда З. е признат за виновен в това, че на 25.10.06 год. в с. И., общ. Радомир, обл. Перник, при условията на повторност причинил средна телесна повреда на Р. М. , изразяваща се в счупване на долната челюст, поради което и на осн. чл. 131, ал.1, т.7, вр. чл. 129, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година и ОСЕМ месеца лишаване от свобода, които да се изтърпят при първоначален „общ” режим. Осъден е да заплати на пострадалия 4 000.00 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 25.10.06 год. до окончателното им изплащане, както и да му заплати 300.00 лв. съдебни разноски, като искът е отхвърлен в останалата му част до сумата от 5 000.00 лв. като неоснователен и недоказан. Съдът се е произнесъл и по разноските. По протест на прокурора и жалба на подсъдимия П окръжен съд е изменил присъдата, като е намалил размера на наложеното на З. наказание на една година лишаване от свобода. По искане за възобновяване на наказателното дело от подсъдимия ВКС, второ наказателно отделение, с решение № 563 от 09.12.08 год. по НОХД № 558/08 год. е отменил въззивния акт и е върнал делото на Пернишкия окръжен съд за нова разглеждане. Дал е задължителни указания с насоченост поведението на пострадалия преди деянието и отражението му върху подсъдимия с оглед приложението на по-леко наказуем престъпен състав, както и необходимостта от подробен анализ на събраните доказателства във връзка с авторството на деянието и доводите на защитата в тази посока. С новия въззивен акт присъдата отново е изменена, като е намалено наказанието на подсъдимия на една година лишаване от свобода, намалено е присъденото на М. обезщетение на 2 000.00 лв. и са присъдени съответните разноски. В по-голямата си част доводите на защитата са насочени към необоснованост на съдебния акт, пречупена през основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2, вр. ал.3, т.1 НПК за допуснато съществено процесуално нарушение, базирано на неправилна оценка и превратен анализ на доказателствата по делото в противоречие със задължението на съда по чл. 14 НПК. Настоящата инстанция намира, че това са доводи, насочени към необоснованост на съдебния акт, а не на нарушение на чл. 14 НПК. От въззивното дело е видно, че съдът в пределите на своята компетентност е взел всички мерки за разкриването на обективната истина. Направил е обстоен анализ на събраните от първоинстанционния съд гласни доказателства и съдебномедицинската експертиза. Приета е психиатрично – психологична експертиза, установяваща с много голяма степен на вероятност, че З. по време на деянието не е изпаднал в състояние на физиологичен афект или силно раздразнение, най вече поради факта, че има ясен спомен за случилото се, респективно – не е бил в състояние на стеснено съзнание. Анализирал е това заключение поотделно и в съвкупност със събраните доказателства по първоинстанционното дело. Задълбочено е обсъдил противоречията в свидетелските показания и е изложил убедителни мотиви защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Взел е своето решение за виновността на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл. 339, ал.3, вр. чл. 305 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали е постановил решението си и какви са правните съображения за същото. При това изцяло са изпълнени задължителните указания на ВКС с назначаването и приемането на психиатрично-психологичната експертиза, анализа на гласните доказателства и законосъобразната преценка на деянието като престъпление по чл. 131, ал.1, т.7, вр. чл. 129, ал.1, вр. чл. 28 НК с оглед липсата на физиологически афект, предизвикан от пострадалия чрез непосредствено въздействие върху личността на подсъдимия, изразено в насилие, тежка обида или клевета. От друга с. на л. 21 от решението съдът е обосновал, защо е изключил принципната възможност нараняването да е получено при падането на пострадалия от собствен ръст, включена като такава в заключението на съдебномедецинската експертиза. Във връзка с наказанието на З. и присъденото обезщетение на М. не се сочат конкретни доводи. С решението е намален размера на първото до предвидения в закона минимум от една година лишаване от свобода. Спрямо подсъдимия липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК. Законосъобразно и справедливо е и присъденото на пострадалия обезщетение в размер на 2 000.00 лв. То е съобразено не само с претърпените от последния болки и страдания, но и с провокативното му поведение. При тези съображения искането на подсъдимия е неоснователно, поради което следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал.1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,       Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. Б. З. за възобновяване на ВНОХД № 428/08 год. по описа на Пернишкия окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................   ЧЛЕНОВЕ:.................................................   ..................................................