Р Е Ш Е Н И Е № 83 София, 14 март 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 16/2011 година. Производството е по саморъчно написано искане на осъдения А. Г. Б. за възобновяване на внчд № 2570/2010 год., по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 15-ти състав и изменяване на постановеното по същото дело решение № 814, като се отмени в потвърдителната му част по приложението на чл. 24 от НК. От лаконичното и твърде общо съдържание на депозираното искане се извежда основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК - поради допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Искането се поддържа от осъдения Б. и неговия служебен защитник в съдебно заседание пред настоящата инстанция с уточнението, че се иска намаляване на наказанието чрез отмяна на приложението на чл. 24 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване е неоснователно, тъй като при определяне на наказанието въззивният съд не е нарушил принципа за съответност, по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните и провери атакуваният съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъдения е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК, в законния срок, но разгледано по същество е неоснователно. С определение от 05.03.2010 год. постановено по нчд № 374/2010 год., С. районен съд, наказателно отделение, 112 състав, е групирал наказанията, наложени на осъдения А. Г. Б., както следва: 1. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК му е определил едно общо наказание в размер на седем години лишаване от свобода между тези, наложени му по нохд № № 144/2004 год. и 4297/2005 год. на РС-Враца, по нохд № № 436/2005 год. и 114/2007 год. на РС-Монтана, по нохд № 169/2006 год. на РС-Балчик, по нохд № 2983/2007 год. на РС-Плевен, по нохд № 330/2009 год. на РС-Пловдив и по нохд № 10804/2007 год. и № 2700/2009 год. на РС-София. На основание чл. 24 НК е увеличил така наложеното наказание с три години. На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по цитираните дела и по мерки за неотклонение „задържане под стража". 2. На основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 и 2 от НК съдът е определил на Б. едно общо наказание в размер на шест години лишаване от свобода между тези, наложени му по нохд № № 124/2003 год., 175/2003 год., 201/2003 год. и № 447/2002 год.-всички на РС-Монтана и по нохд № 10969/2002 год. на РС-София, към което присъединил наказанието 200лв. глоба наложено с присъдата по нохд № 10969/2002 год. На основание чл. 24 НК, съдът е увеличил така наложеното наказание „лишаване от свобода”с две години и на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е определил първоначален „Строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор. На основание чл. 59, ал. 1 НК и чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпените наказания лишаване от свобода по тази втора група цитирани дела и по мерките за неотклонение „задържане под стража" взети по тях на осъдения. По жалба на осъдения с решение по внчд № 2570/2010 год. Софийският градски съд е изменил първоинстанционното определение, както следва: Намалил е с една година и шест месеца размера на увеличеното по реда на чл. 24 от НК общо най-тежко наказание наложено на Б. с влезлите в сила присъди по нохд № № 144/2004 год. и 4297/2005 год. на РС-Враца, по нохд № № 436/2005 год. и 114/2007 год. на РС-Монтана, по нохд № 169/2006 год. на РС-Балчик, по нохд № 2983/2007 год. на РС-Плевен, по нохд № 330/2009 год. на РС-Пловдив и по нохд № 10804/2007 год. и № 2700/2009 год. на РС-София; Отменил е увеличеното по реда на чл. 24 НК общо наказание по присъдите по нохд № № 124/2003 год., 175/2003 год., 201/2003 год. и № 447/2002 год.-всички на РС-Монтана и по нохд № 10969/2002 год. на РС-София. В останалата част определението е потвърдено. Решението като неподлежащо на обжалване е влязло в сила и не е проверено по касационен ред. Второинстанционният съд е решил законосъобразно всички въпроси по предмета на делото, определяйки точно подлежащото на изтърпяване от осъденото лице наказание. Верен е изводът както на първоинстанционния, така и на въззивния съд, че цялостната оценка на осъжданията на А. Б. сочи на наличието на усложнена форма на престъпна дейност, при която част от престъпленията във формираното множество са в условията на съвкупност помежду си, но същевременно са и в рецидив с други, което налага при групирането на наказанията да се приложи най-благоприятното съчетание за осъденото лице. Решаващите съдебни състави прецизно са диференцирали кои от наложените на искателя с отделните присъди наказания подлежат на групиране. В този смисъл са съобразени и задължителните предписания дадени[населено място] № 4/ 65г. на Пленума на ВС, ТР 14/ 87г. на ОСНК на ВС и ТР № 3/ 2009г., на ОСНК на ВКС. Законосъобразно Софийският районен съд е преценил приложението на чл. 24 НК по отношение на първата от двете съвкупности от престъпления като е отчел многобройните му осъждания, сочещи на трайно изградени престъпни навици, при което правилно е заключил, че постановените срещу него осъдителни присъди не са произвели своя възпитателен и превантивен ефект. Извършените от осъдения престъпления в голямата си част са тежки, умишлени и преимуществено насочени срещу собствеността. Второинстанционният съд е отчел всички релевантни обстоятелства и съобразявайки реализиране целите на чл. 36 НК е намалил размера на това увеличено общо наказание в законосъобразен и справедлив размер, а по отношение втората съвкупност от престъпления е извел мотивирани и законосъобразни изводи, че приложението на чл. 24 от НК не е необходимо. Намаляването на наказанието чрез отмяна на увеличението му по реда на чл. 24 НК-за първата от съвкупностите от престъпления, би било проява на неоправдан либерализъм. С изолирането му от обществото за приетия по делото срок ще му се даде възможност на Б. да преосмисли своето поведение. Предвид горните съображения, ВКС в настоящия си състав намери, че искането на осъдения А. Б. за възобновяване на внчд № 2570/2010 год. на Софийски градски съд и отменяване/изменяване/ на влязлото в сила решение, постановено по него, е изцяло неоснователно, поради което и съобразно правомощията си по чл. 425 НПК прие, че същото следва да бъде оставено без уважение. Воден от изложените съображения, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Г. Б., за възобновяване на внчд № 2570/2010 год. по описа на Софийски градски съд и отменяване/изменяване/ на постановеното по същото дело решение № 814/24.06.2010 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: