6 Върховен касационен съд на Република България, ТК, ІІ т.о. дело № 3135/2013 год. Р Е Ш Е Н И Е №. 24 гр.София, 12.05.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА със секретар Лилия Златкова изслуша докладваното от председателя (съдията) СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело под № 3135/2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. М. срещу решение на Софийския апелативен съд № 525 от 19 март 2013 год., постановено по гр.дело № 4012/2011 год. на ГК, 4 състав, с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд, І ГО, 13 състав, от 24.02.2010 год. по гр.дело № 12957/2009 год. С определение № 484 от 25 юли 2014 год. по чл.288 ГПК е допуснато касационно обжалване на постановеното от САС въззивно решение № 525 от 19.03.2013 год. В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решението на СГС по гр.дело № 12957/2009 год. от 24.02.2010 год. за уважаване на предявения от И. Г. Ж. срещу А. Б. М. иск с правно основание чл.86 ЗЗД в размер на 8 291,64 Е.. В останалата част, с която е уважен предявеният от И. Г. Ж. срещу А. Б. М. иск с правно основание чл.538 ТЗ за сумата 130 100 Е. по запис на заповед от 27.02.2007 год., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на иска за мораторна лихва върху сумата по запис на заповед и разглеждането на претенцията по чл.86 ЗЗД в противоречие със задължителната практика на ВКС в ТР № 1 от 28.12.2005 год. на ОСТК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, моли за отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Ответницата по касация И. Ж. изразява становище, че обжалваното въззивно решение е допустимо и правилно. Задължителните указания по т.4 на Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 год. по т.дело № 1/2004 год. на ОСТК на ВКС се отнасят до издаването на изпълнителен лист по реда на чл.242 във вр.чл.237 ГПК/отм./ за лихвата върху сумата по запис на заповед от датата на падежа до подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист и нямат връзка с настоящия казус и с предмета на осъдителния иск, предявен по общия ред. ВКС, Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и поддържаното касационно основание в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Производството по гр.дело № 12957/2009 год. на СГС, І ГО, 13 състав, е образувано по искова молба от 24.09.2007 год. на И. Г. Ж., с която са предявени по общия ред частични искове с правно основание чл.538 ТЗ и чл.86 ЗЗД. По молба на процесуалния представител на ищцата от 02.02.2009 год. е допуснато увеличение на иска за мораторна лихва до пълния му размер 8 291,64 Е. с определение от 03.02.2009 год., постановено при първото разглеждане на делото /в открито с.з. по гр.дело № 3641/2007 год. на СГС, І ГО, 1 състав/. Чрез заключение на ССЕ, което не е оспорено от страните, е установен размерът на законната лихва върху увеличения пълен размер на присъдената с влязлото в сила решение главница 130 100 Е. за периода от 12.04.2007 год. – дата на падежа на процесния запис на заповед, издаден на 27.02.2007 год., до предявяването на иска – 24.09.2007 год. Лихвата възлиза на 8 291,64 Е.. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение след връщане на делото за ново разглеждане от СГС, като е уважил обективно съединените искове на предявеното основание – чл.538 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД в съответствие с указанията на въззивния съд, съдържащи се в решение № 1296 по гр.дело № 1804/2009 год. на САС. Сезиран с въззивна жалба на ответницата А. М. от 06.04.2010 год., Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, е потвърдил с обжалваното решение първоинстанционния съдебен акт, с който са уважени в увеличения им размер прекият иск срещу платеца и акцесорният иск с правно основание чл.86 ЗЗД във вр.чл.538 ТЗ. Осъдителните искове на кредитора са предявени по общия ред след обезсилване на издадения въз основа на несъдебно изпълнително основание по реда на чл.242 ГПК/отм./ изпълнителен лист от 10 май 2007 год. с определение на СГС от 14 август 2007 год. по ч.гр.дело № 3134/2007 год. на І ГО, с което е отменено определението на СРС, ІІ ГК, 84 състав, от 9 май 2007 год. по гр.дело № 9393/2007 год. за уважаване на молбата по чл.237 б.”е” ГПК/отм./. Обезсилването на изпълнителния лист не се основава на отричане на изпълняемото право със сила на пресъдено нещо и кредиторът по менителничния ефект е предявил осъдителен иск за сумата по записа на заповед и за обезвреда в размер на законната лихва върху нея, дължима от момента на изискуемостта на паричното вземане, чийто падеж е 12.04.2007 год. Предявеният по общия ред иск с правно основание чл.86 ЗЗД във вр.чл.538 ТЗ е допустим и разглеждането му не е в противоречие със задължителната практика на ВКС. В т.4 на тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 год. по ТД № 1/2004 год. на ОСТК на ВКС се съдържат задължителни указания по въпроса ДОПУСТИМО ЛИ Е ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ по реда на чл.242 ГПК/отм./ във вр.чл.237 б.”е” ГПК/отм./ И ЗА ЛИХВАТА върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. Според указанията, задължителни за съдилищата в Република България, издаването на изпълнителен лист за лихвата върху сумата по записа на заповед от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист по предвидения от законодателя специален облекчен ред НЕ Е ДОПУСТИМО. Съгласно дадените в цитираното тълкувателно решение разяснения, запазили своята актуалност за заповедното производство, е недопустимо издаване на изпълнителен лист за мораторните лихви върху сумата по записа на заповед за периода от падежа до датата на подаване на молбата /заявлението/ за издаването на изпълнителен лист, тъй като в това производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и проверката му не може да се основава на данни извън него. Съдържанието на записа на заповед по чл.535 ТЗ не включва данни за размера на закъснителни лихви и е недопустимо да се присъждат такива в производство по издаване на изпълнителен лист. Въззивното решение на Софийския апелативен съд е допуснато до касационно обжалване в частта, в която е потвърдено решението на СГС за уважаване на предявения срещу касатора иск с правно основание чл.86 ЗЗД, по втория от наведените в изложението обуславящи изхода на правния спор въпроси, чието разрешаване в противоречие с постановките на ТР № 1 от 28.12.2005 год. на ОСТК би довело до процесуална недопустимост на обжалваното пред ВКС решение в описаната част за сумата 8 291,64 Е., представляваща мораторна лихва. Настоящият съдебен състав намира, че правният въпрос за дължимостта на изтеклата лихва върху сумата по записа на заповед до завеждане на делото не е разрешен в противоречие с постановките на т.4 от ТР № 1 от 28.12.2005 год. по т.дело № 1/2004 год. на ОСТК по спорни въпроси на производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед /чл.237 и сл. на ГПК/отм./, запазили своята актуалност в производството по издаване заповед за незабавно изпълнение по смисъла на чл.417 ГПК и съответно при искове за акцесорни вземания за лихви, предвидени по реда на чл.422 ГПК съгласно ТР № 4/2013 год. от 18.06.2014 год. Дадените с цитираното в касационната жалба тълкувателно решение задължителни разяснения по т.4 са относими към хипотеза, различна от разглежданата в обжалвания съдебен акт, в който става въпрос за законна лихва за забава върху паричното вземане, която започва да се начислява от момента на неговата изискуемост. В производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед не е допустимо присъждането на мораторни лихви върху сумата по него, защото вземането не е ликвидно и обективирано в документа, но установяването на размера му в спорно исково производство по общия ред е допустимо, възможно и е в компетентността на съда. След връщане на делото от въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на СГС, последният е уважил предявения акцесорен иск за мораторна лихва в увеличения му размер 8 291,64 Е.. Искът е разгледан на предявеното основание – чл.86 ЗЗД във вр.чл.538 ТЗ – и е уважен в установения чрез заключение на счетоводна експертиза размер на закъснителната лихва върху сумата по записа на заповед от датата на падежа до подаването на исковата молба. Като е оставил в сила осъдителното решение на СГС, Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, е постановил законосъобразно и обосновано въззивно решение по иска с правно основание чл.86 ЗЗД. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е правилно в описаната част, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторът дължи 360 лева разноски за касационното производство – платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 525/19 март 2013 год. на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, постановено по гр.дело № 4012/2011 год., В ЧАСТТА, В КОЯТО е оставено в сила решение на СГС по гр.дело № 12957/2009 год. от 24.02.2010 год., с което А. Б. М. е осъдена да заплати на И. Г. Ж. сумата 8 291,64 Е., представляваща мораторна лихва за периода от 12 април 2007 год. до 24.09.2007 год., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. ОСЪЖДА А. Б. М. да заплати на И. Г. Ж. сумата 360/триста и шестдесет/лева, представляваща съдебни разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: