3 Р Е Ш Е Н И Е № 52 гр. София, 31.01.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 3014по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Р. М. С. за възобновяване на НОХД № 2516/2010 г. на Плевенския районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 02.06.2011 г. , с което е било одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство, водено срещу него за престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б”, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, като обвиняемият се е признал за виновен в извършването му и при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е било определено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. В лично изготвеното от осъдения искане, поддържано в с. з. пред ВКС лично от него и служебния му защитник, се сочи, че той е бил несправедливо осъден на високо наказание, а в кражбата участвали още две лица, които получили ниски наказания. Служебният му защитник сочи допълнително, че при одобряване на споразумението подсъдимият не подписал декларация, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред, което представлявало процесуално нарушение. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд. Прокурорът от ВКП намира изложените в искането оплаквания за неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване (формулирано като жалба) е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от постановяване на определението за одобряване на споразумението, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: От материалите по делото е видно, че с определението си от 02.06.2011 г., влязло в сила на същата дата, Плевенският районен съд е одобрил споразумение, сключено в с. з. между обвиняемия Р. С. и прокурора, съобразно което той е бил признат за виновен за престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б”, вр. чл. 18 ал. 1 от НК, извършено на 20.03.2010 г., като при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Липсват каквито и да са данни за допуснати процесуални нарушения при одобряване на това споразумение. То е било постигнато в съдебното производство и след сключване на споразумение между прокурора и другия подсъдим И. А., за което С. е дал съгласие по реда на чл. 384 ал. 3 от НПК (вж. протокол от 14.04.2011 г.). Изрично е посочено, че деянието е било извършено при предварителен сговор между подсъдимия, И. А. и трето неустановено лице. Обстоятелството, че на А. е било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода е без всякакво значение за наказанието на С., тъй като правната му квалификация е била по-лека – по чл. 195 от НК. Също изрично в съдебния протокол при одобряване на споразумението е вписано заявлението на С., че е съгласен със съдържанието му, което доброволно е подписал и се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. М. С. за възобновяване на НОХД № 2516/2010 г. на Плевенския районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 02.06.2011 г., с което е било одобрено споразумение за решаване на делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: