Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр. София, 23 февруари 2021 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 12/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т.2 от НПК по касационен протест на прокурор при ОП – Ловеч срещу присъда от 14.10.2020г., постановена по внохд № 267/20г. по описа на ОС - Ловеч. С атакуваната присъда окръжният съд е отменил първоинстанционна присъда по нохд № 86/2019г. по описа на РС- Тетевен и вместо нея признал подсъдимите А. М. И. и О. А. О. за невиновни в това, че на 29.12.2018г. в [населено място], в съучастие помежду си като съизвършители умишлено да са причинили на К. Д. А. от с.с. средна телесна повреда, изразяваща се в травматична луксация на лява раменна става с последваща мека имобилизация, причинила трайно затруднение движенията на лявата ръка за срок от 20 - 25 дни, поради което на осн. чл. 304 от НПК са оправдани по обвинението да са извършили престъпление по чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. В протеста се сочи основанието по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, като в допълнение към него, нарушението на материалния закон се претендира на базата на допуснати нарушения при оценката и анализа на доказателствения материал, въз основа на които са направени заключенията относно телесната повреда, нейната степен и продължителността на засягане здравето на пострадалия. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът не поддържа протеста, като изразява становище, че въззивният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Подсъдимите И. и О., редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. В писмено становище, прието по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК, изразяват позиция за неоснователност на протеста. Изтъкват се подробни съображения, като се моли за оставяне в сила на съдебния акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Оплакването за неправилно приложение на закона се защитава с доводи, че при неправилен анализ на доказателствените материали, съдът погрешно е приел, че деянието не е обективно съставомерно по чл.129, ал. 1 от НК, доколкото причиненото увреждане на пострадалия не съответствало на медико - биологичните характеристики на „средна телесна повреда” по смисъла на посочения текст. Според прокурора, по делото съществували доказателствени източници (извадки от които се цитират), които давали основание да се счете, че е „имало деформиране на лявата раменна става, че е проведена терапия за наместване на ставата и че до наместването й пострадалият е изпитвал силни болки и е било невъзможно движението на крайника”, като признака „трайност” по смисъла на ППВС № 3/1979г. е бил налице. Възраженията са неоснователни. Преди всичко, следва да се посочи, че преобладаващата част от развитите съображения представляват оплакване за необоснованост, доколкото прокурорът предлага своя оценка на доказателствата, изразявайки несъгласие с извършената от контролирания съд оценка и паралелно с това - не изтъква съображения в какво се състои нейния процесуален недостатък. Поради това и доколкото необосноваността не е сред нарушенията, за които касационния съд разполага с правомощия за проверка и контрол, развитите от представителя на държавното обвинение аргументи, свързани със съдържанието на писмено доказателство (оригинал на лист от МБАЛ - Ловеч с отбелязване на диагноза на пострадалия) и с отделни части от заключението на повторна СМЕ, както и от допълнителния разпит на изготвилото го вещо лице пред въззивния съд, следва да се оставят без коментар. При проверката на съдебния акт не се констатираха претендираните от прокурора пороци. В мотивите на решаващия съд се съдържа ясна и убедителна аргументация защо деянието е несъставомерно от обективна страна. Кръгът на изяснените обстоятелства по делото относно причиненото на пострадалия К. А. телесно увреждане, неговите медико - биологични характеристики, както и продължителността на затруднението движението на крайника, правилно са оценени от въззивния съд като такива, предпоставящи оневиняването на подсъдимите по повдигнатото им обвинение за причиняване на средна телесна повреда. Фактическите констатации на съда са резултат от оценъчната му дейност не само по отношение на събраните пред първоинстанционния съд доказателствени материали, но и във връзка с разяснения на експерта- медик, осъществени входа на допълнително въззивно съдебно следствие. Несъмнено е установено, че на пострадалия не е извършена рентгенография, която да удостовери, че му е причинено изкълчване на лявата раменна става, а нарушенията на функцията на левия му горен крайник е за период от 20-25 дни. Наред с това, при него се касае до възможна трета по хронология луксация на ставата, а след две предходни наранявания от този вид, те впоследствие рецидивират ситуативно. С основание съдът се е позовал и на уточненията на експерта, че не може с пълна убеденост да заяви, че е „имало луксация на ставата, нямаме рентгенологична документация, защото има много отклонения в раменната става след първичната луксация, при които ставата може частично да излиза….”. При така посоченото, доводите в протеста са напълно неоснователни, и то не само защото прокурорът не е оспорил с юридически издържана аргументация дадената от решаващия съд оценка на съдебно-медицинското заключение и компетентността на изготвилото я вещо лице, което убедително я е защитило. Те са неоснователни и по същество, тъй като в производството не е установен по несъмнен и категоричен начин един от централните въпроси от предмета на доказване – на пострадалия да е причинено физическо увреждане, което по своите медико-биологични характеристика да отговаря на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК. С основание е отречена доказаността както на увреждането, така и евентуално на неговото времетраене, като при разрешаване на последния въпрос напълно законосъобразно окръжният съд се е позовавал на утвърдените в съдебната практика положения относно признака „трайност” на увреждането. Във всички случаи, за да се квалифицира то като „трайно” е необходимо страданието на лицето да продължава по-продължителен период от време/ „ …поне около тридесет дни…” вж. т.8 на ППлВС № 3/1979г./, което изискване в настоящия случай не е налице. Действително, оказването на лекарска помощ за облекчаване състоянието на пострадалия, както и провеждането на лечение след причиняване на увреждането не следва да се съобразяват при квалифициране тежестта на съответното увреждане предвид т.17 от ППлВС №3/79г., доколкото характера и степента му следва да се преценяват към момента на причиняването му, а не в последващ момент. В настоящия случай обаче решаващо за оправдаването на подсъдимите е не продължителността на затруднението на функцията на крайника/20-25 дни/ на увреждането, а отсъствието на категорични данни за неговото причиняване въобще. Поради изтъкнатото, правилно окръжният съд е постановил съдебен акт, с който напълно е оправдал подсъдимите И. и О. да са причинили, при условията на съизвършителство средна телена повреда на К. А.. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда от 14.10.2020г., постановена по внохд № 267/2020г. по описа на Окръжен съд – Ловеч. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: