Ключови фрази
Касационни дела от частен характер чл. 346, т. 4 НПК * Обида и квалифицирана обида * приложение на чл. 24 НК


Р Е Ш Е Н И Е

№ 4
гр. София, 20.01.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА

при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 2882 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител П. М. Н. срещу решение от 12.09.2011 г. По внохд № 484/2011 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателят не сочи конкретни касационни основания, а твърди, че решението е необосновано, тъй като подсъдимият е извърши инкриминираното престъпление. Претендира отмяна на решението и постановяване на осъдителна присъда.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и защитата на подсъдимия мотивират становища, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с атакувания съдебен акт и обсъди доводите на страните, установи следното:
С присъда от 22.11.2010 г. по нохд № 7454/2009 г. Софийският районен съд признал подсъдимия П. И. П. за невиновен в това, че на 30.10.2007 г., в открито съдебно заседание по гр.д. № 103/07 г. на СГС е разгласил публично позорни обстоятелства за П. Н., поради което го оправдал по обвинението по чл.148 ал.2 пр.1 вр. Ал.1 от НК.
С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Софийският градски съд отменил присъдата и прекратил наказателното производство.
Жалбата е неоснователна.
Лишено от фактическо основание е твърдението на жалбоподателя, че и двете съдебни инстанции не са анализирали доказателствата по делото. Видно е от мотивите на решението, че Софийският градски съд е възприел изцяло фактите, описани в частната тъжба. При разпита си като свидетел по бракоразводното дело, подсъдимият действително е дал показания за отношенията между тъжителя и бившата му съпруга, които са отразени в протокола от съдебното заседание. Описаните от тъжителя фрази, възприети от него като клеветнически, са изречени от подсъдимия, поради което спор относно фактите не е налице. Установено е от анализа на доказателствата, че твърденията на подсъдимия отговарят на истината.
Софийският градски съд законосъобразно е стигнал до заключение, че делото поначало неправилно е образувано като такова от частен характер. Разгласяването на неверни обстоятелства в рамките на депозирани свидетелски показания пред съд- независимо дали са клеветнически по своето съдържание или не- би могло да се квалифицира единствено като престъпление срещу правосъдието, а именно, лъжесвидетелстване по чл.290 от НК. Свидетелят е задължен да изложи правдиво всичко, което знае по делото, за да може съдът да установи обстоятелствата, имащи значение за правилното решаване на съдебния спор. Затова, ако свидетелят изложи неверни обстоятелства в показанията си, осъществява деяние, с което се засягат обществените отношения, свързани с правилното осъществяване на правораздавателната дейност, а не тези, свързани с честта и достойнството на гражданите, както правилно е посочил въззивния съд. Тъжбата на частния тъжител Н. не е процесуалният документ, годен да инициира наказателно производство за престъпление от общ характер, поради което Софийският градски съд правилно е отменил присъдата и е прекратил производството по делото на основание чл.24 ал.4 т.2 от НПК.
Като взе предвид тези съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 12.09.2011 г. на Софийския градски съд, постановено по внохд № 484/2011 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: