О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 314
София, 03.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 5871 /2013 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПКвъв вр. с чл. 23 ал.2 ЗОПДИППД / отм./ .
Образувано по частна касационна жалба вх. Nо 3449/31.07.2013 год. на [фирма] , заявена чрез процесуални представители Адвокатско дружество „М. и Р.”- САК с искане за отмяна на Определение Nо 194 от 01.07.2013 година по ч.гр.д. Nо 257/2013 год. на АС-Велико Търново с което е отменено Определение Nо 784 от 28.05.2013 година по гр.д. Nо 804/2012 година на ОС- Плевен и е допуснато допълнително обезпечение на предявения от К. иск с правно основание чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД/ отм./ срещу Т. К. П. , на основание чл. 397 ал.1 т.3 ГПК чрез спиране на изпълнителното производство по изп. д. Nо */2013 год. на ЧСИ Ц. Н. , с район на действие Плевенски окръжен съд, по предприетото индивидуално принудително изпълнение спрямо недвижим имот- апартамент Nо 2 в жилищната сграда на Ж. ”И.” [населено място], заедно с прилежащите избено и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.
С частната жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване данните по делото.
С изложение към частната касационна жалба се поддържа основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 т.2 и т.3 ГПК, по въпроса : дали предприето индивидуално принудителното изпълнение по отношение на имот , ипотекират по силата на договор в полза на трето лице, което не е ответник по иска по чл. 28 от ЗОПДИППД / отм./, съставлява разпореждане с имущество , увреждащо правно защитени интереси на държавата , произнесен в противоречие със задължителна съдебна практика по чл. 274 ал.3 ГПК, обективирана с Определение Nо 228 от 22.03.2012 год. по ч.гр.д. Nо 81/2012 год. на ВКС-IV отд. , по въпроса какви са правните възможности на ипотекарния кредитор , чиито права възникват на договорно основание, възникнало преди датата на предявяване на иска на държавата по чл.28 ЗОПДИППД/ отм./ и преди недвижимия имот да е възбранен в полза на държавата , без ипотекарния кредитор да е ответник по този иск , поради необходимостта от произнасяне поради липса на съдебна практика и по въпроса доколко спиране на изпълнението по изпълнително дело , предприето от кредитор , в чиято полза е учредена договорна ипотека преди възбраната на имота от държавата по иска по чл. 28 ЗОПДИППД/ отм./ е подходяща и законосъобразно обоснована обезпечителна мярка , без довод в контекста на коя от хипотезите на чл. 280 ал.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по този въпрос.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация- ТД на К. – [населено място], с което се поддържа довод , че поради характера на производството по чл. 28 ЗОПДИППД/ отм./ съдът налага обезпечителни мерки не само когато имуществата са придобити пряко, но и косвено от престъпна дейност, с цел предотвратяване и ограничаване възможностите за извличане облаги от престъпната дейност.Тази специфика е взета предвид от съда , наложил допълнителното обезпечение , поради което като правилно обжалваното определение следва да се потвърди.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира :
Частната касационна жалба е процесуално допустима , заявена при спазване срока по чл. 275 ал.1 ГПК и срещу обжалваем пред ВКС съдебен акт , съгласно правилата на ЗОПДИППД/ отм./.
Поставеният с изложението към частната касационна жалба въпрос дали предприето индивидуално принудителното изпълнение по отношение на имот , ипотекират по силата на договор в полза на трето лице, което не е ответник по иска по чл. 28 от ЗОПДИППД / отм./, съставлява разпореждане с имущество , увреждащо правно защитени интереси на държавата , е произнесен в противоречие със задължителна съдебна практика по чл. 274 ал.3 ГПК, обективирана с Определение Nо 228 от 22.03.2012 год. по ч.гр.д. Nо 81/2012 год. на ВКС-IV отд.
Цитираното определение дава разрешение на правния проблем за възможността да бъде спряно изпълнението по изпълнително дело по предприето индивидуално принудително изпълнение спрямо длъжник по договор за кредит върху недвижими имущество , собственост на трето на лице, учредило договорна ипотека върху имота като гаранция за изпълнение на паричното задължение по кредита , в хипотеза , че длъжникът по кредита е и лице , спрямо което е предявен иск по чл. 28 ЗОПДИППД / отм./, като принудителното изпълнение е започнало преди завеждане на иска по чл. 28 ЗОПДИППД / отм./.Върховният касационен съд е приел, че е в случаите , когато един недвижим имот е ипотекиран по силата на договор преди предявяване на иска по чл. 28 ЗОПДИППД/ отм./ и преди недвижимия имот да е възбранен в полза на Д. , ако ипотекарният кредитор не е ответник по иска по чл. 28 ЗОПДИППД/ отм./ , не се твърди , че ипотеката е учредена с цел увреждане на държавата и държавата не е предявила иск срещу ипотекарния кредитор с цел установяване на нейната симулативност, спирането на изпълнението не е подходяща обезпечителна мярка .
Възприемайки изцяло изложените съображения в рамките на правомощията на трета касационна инстанция , настоящият състав счита , че спирането на предприето индивидуално принудителното изпълнение на основание чл. 397 ал.1 т.3 ГПК образувано по молба на ипотекарен кредитор /Б./ и насочено по отношение на недвижим имот, собственост на трето на кредитното правоотношение лице, ответник по иска по чл. 28 ЗОПДИППД/ отм./, без ипотекарният кредитор да има процесуалното качество на ответник по същото дело / в хипотеза на съединен иск за разкриване симулативността на сключения договор за доброволна ипотека в полза на трето лице/ , се явява неадекватна обезпечителна мярка и като такава , наложена с обжалваното определение следва да бъде отменена.
Спецификата на Закона за отнемане в полза на държавата на имущества придобити от престъпна дейност / отм./ не може да оправдае възпрепятстването на принудителното удовлетворение на ипотекарния кредитор, който има своето обезпечение на неизпълнено парично вземане по договор за кредит с имот , собственост на уличеното лице, в онези хипотези , когато договорът в полза на кредитора не цели увреждане интересите на държавата, защитени от ЗОПДИППД/ отм./ и спрямо този кредитор , от страна на държавата не са предприети надлежни процесуални действия за разкриване симулативност на сключения договор за учредяване на договорна ипотека. Вземането на ипотекарния кредитор съществува като привилегировано вземане и следва да бъде удовлетворено от възбранения недвижим имот независимо от иска по чл.28 ЗОПДИППД/ отм./ и неговите обезпечения. Поисканото допълнително обезпечение , налага извод , че държавата чрез нейните представителни за конкретната дейност органи по същество желаят допълнително включване на нов недвижим имот към имуществата на уличеното лице , удовлетворяването на което искане по принцип в спорно от гл.т. на съдебната практика. Но дори и да бъде реализирано от съда , то – както вече бе посочено, въпреки допълнително наложената обезпечителна мярка - спиране на изпълнението , привилегированото вземане на кредитора- взискател по предприетото индивидуално принудително изпълнение , ще следва да бъде реализирано , освен ако спрямо кредитора взискател не бъде разкрита симулативността на основанието / сделка/ -обезпечение.В тази аспект , след като не може да постигне целите на обезпечението, наложената мярка се явява неадекватна в см. на неотносима към предмета на спора по ЗОПДИППД /отм./
Разгледана по същество частната касационна жалба се явява основателна.Обжалваното определение следва да бъде отменено, като искането на ТД на К.- [населено място] бъде оставена без уважение .Искането не може да обезпечи правата на Д. ищец при евентуалното уважаване на иска по чл. 28 ЗОПДИППД, поради което ограничаване на правната възможност за принудително изпълнение на едно трето лице/ Банката/ , в чиято полза е учредена договорна ипотека при липса на предприет правни действия за прогласяване на евентуална симулация на учредителната сделка, се явява неотносима към обезпечителната нужда на процеса по чл. 28 ЗОПДИППД / отм./ обезпечителна мярка .
По изложените съображения , ВКС състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване частна касационна жалба вх. Nо 3449/31.07.2013 год. на [фирма] , заявена чрез процесуални представители Адвокатско дружество „М. и Р.”- САК с искане за отмяна на Определение Nо 194 от 01.07.2013 година по ч.гр.д. Nо 257/2013 год. на АС-Велико Търново.
ОТМЕНЯВА изцяло Определение Nо 194 от 01.07.2013 година по ч.гр.д. Nо 257/2013 год. на АС-Велико Търново. , с което , след отмяна на Определение Nо 784 от 28.05.2013 година по гр.д. Nо 804/2012 година на ОС- Плевен , е допуснато допълнително обезпечение на предявения от К. иск с правно основание чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД/ отм./ срещу Т. К. П. , на основание чл. 397 ал.1 т.3 ГПК чрез спиране на изпълнителното производство по изп. д. Nо 20137560400151/2013 год. на ЧСИ Ц. Н. , с район на действие Плевенски окръжен съд, по предприетото индивидуално принудително изпълнение спрямо недвижим имот- апартамент Nо 2 в жилищната сграда на Ж. ”И.” [населено място], заедно с прилежащите избено и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя и вместо него п о с т а н о в я в а :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ТД на К.- [населено място]/правоприемник на К. съгласно § 3 ал.3 на ПЗР на ЗОПДНПИ- ДВ.бр.38/2012 год./за допускане на допълнително обезпечение по гр.д. Nо 804/2012 година на ОС- Плевен на предявения от К. иск с правно основание чл. 28 ал.1 от ЗОПДИППД/ отм./ срещу Т. К. П. на основание чл. 397 ал.1 т.3 ГПК чрез спиране на изпълнителното производство по изп. д. Nо */2013 год. на ЧСИ Ц. Н. , с район на действие Плевенски окръжен съд, по предприетото индивидуално принудително изпълнение спрямо недвижим имот- апартамент Nо 2 в жилищната сграда на Ж. ”И.” [населено място], заедно с прилежащите избено и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: |