Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
София, 09.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2857 по описа за 2018 година
Производство по чл.290 ГПК.
С определение № 1006 / 20.12.2018 г. е допуснато на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на К. А. А.,подадена чрез адв.И.К., против решение № 54/26.04.2018 год., постановено от Апелативен съд - Варна по гр. д. № 120/2018 год., в частта, с която предявения му иск против Прокуратура на РБ с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания вследствие повдигнатото на 29.07.2011 г. и поддържано обвинение за извършено престъпление,по което е оправдан с присъда от 27.04.2017 г. по н.о.х.д. № 227/2014 г. по описа на ОС-Варна е отхвърлен за разликата над 7 000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв.,ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба – 25.05.2017 год.
Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материално-правен въпрос : при определяне на обезщетение по чл. 52 ЗЗД дължи ли въззивният съд произнасяне по всички установени релевантни факти, представляващи критерии обусловили крайното му разрешение, както и в случай, че намира за необходимо да редуцира присъденото от първостепенния съд обезщетение, дължи да посочи защо намира, че то е завишено.
Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси,съобрази следното:
Отговорът на поставения въпрос към настоящия момент, следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС, опредметена в решения по чл.290 ГПК,както и с възприетото в т.ІІ на ППВС № 4/1968 год.,а именно : въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в аналогични случаи. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания. Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, не само по искове с правно осн. чл. 2 ЗОДОВ, за база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандарта на живот в страната и средностатическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането. Когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е била професионалната реализация на обвиняемия /подсъдимия/, следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви , авторитета и името на професионалист. Въззивният съд дава конкретен отговор кои обстоятелства налагат намаляване на присъденото обезщетение.
По касационните жалби
За да се произнесе въззивният съд е установил следните факти: К. А. А. е бил дългогодишен служител на НАП, като на 21.12.2009 г. се пенсионирал поради достигане на осигурителен стаж и възраст. На 29.07.2011 г. е привлечен като обвиняем и разпитан по ДП № 436/2009 г. на ОД на МВР Варна за престъпления от февруари 2007 г., извършени от него в качеството му на длъжностно лице при извършване на проверка за процедура по възстановяване на ДДС. На 02.04.2013 г. е внесен нов обвинителен акт по преписка № 983/2009 г. по описа на ОП Варна по дело № 406/2009 г. по описа на ОД МВР по обвинение на А.. С определение от 24.06.2013 г. по н.о.х.д. № 425/2013 г. Окръжен съд-Варна е върнал делото на прокурора за отстраняване на съществени процесуални нарушения. С определение от 08.11.2013 г. по ч.н.х.д. № 1359/2013 г. по описа на Окръжен съд-Варна, досъдебното производство е върнато на прокурор, като му е указано в тримесечен срок да предприеме съответни действия. С постановление от 30.10.2013 г. на разследващ полицай по досъдебно производство № 406/2009 г. по описа на ОД на МВР Варна К. А. А. е привлечен като обвиняем за това, че в периода от 05.02.2007 г. до 15.02.2007 г. при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Д. Я., в качеството си на длъжностно лице – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, като е заемал отговорно служебно положение – изпълняващ функциите ръководител екип, в хода на извършена проверка и във връзка с издаден Акт за прихващане и възстановяване № 2655 от 15.02.2007 г., с който е възстановен ДДС в размер на 186 712,04 лв. на „Е. к. 01“ ЕООД, умишлено не изпълнил и нарушил служебните си задължения по чл. 37, ал. 1 и ал. 3 ДОПК, чл. 51 ДОПК вр. чл. 4, ал. 2, т. 3 ЗСч, чл. 56, ал. 1 ДОПК, чл. 65, ал. 8 ЗДДС, като деянието било извършено с цел да набави на Я. Я., в качеството му на представляващ на същото дружество имотна облага, като от деянието са настъпили значителни вредни последици и то представлява особено тежък случай. На 24.02.2014 г. е внесен обвинителен акт по преписка № 983/2009 г. по дело № 406/2009 г. на ОД МВР Варна. Междувременно Министерството на финансите е предявило иск против К. А. А. и други лица за солидарно заплащане на сумата от 1 758 956, 86 лв., представляваща обезщетение за вредите от престъплението, който съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане. В заседание от 18.01.2016 г. делото е отложено поради заболяване на К. А. А., въпреки че съдът е докладвал, че един от защитниците не може да пътува със самолет от София поради лошото време. С присъда от 17.03.2016 г. по н.о.х.д. № 227/2014 г. по описа на Окръжен съд – Варна К. А. А. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата била предмет на въззивна и касационна проверка и окончателно влязла в сила на 27.04.2017 г.след произнасяне на ВКС.
По отношение на здравословното състояние на К. А. А. съдът е установил, че на ищеца е поставена следната диагноза: исхемична болест на сърцето, остър миокарден инфаркт, коронарна атеросклероза, хипертонична болест III стадий, висока степен, сърдечна форма, хиперточнино сърце, захарен диабет тип 2, диабетна полиневропатия. При преценка на показанията на изслушаните свидетели съдът установил, че обвинението в престъпление сломило К. А. А., който се ползвал с добра репутация и авторитет на работното си място и дори след като се бил пенсионирал бил търсен за съвети. Изслушана е и съдебно-психологическа експертиза, от която се установява, че повдигнатото обвинение било несъвместимо с представата за себе си на ищеца, не са изключвани самоубийствени мисли, преживял кошмари и повишена ситуативна тревожност.
Участието на К. А. А. в престъплението било отразено в национален ежедневник на 30.01.2016 г., а оправдателната присъда е поместена в сайт за местни новини без да се сочи името на ищеца.
За да определи справедливия размер на обезщетението съдът съобразил, че незаконното наказателно преследване продължило почти шест години, през този период К. А. А. не е бил задържан под стража, обвинението се отразило сериозно върху пострадалия с оглед личността му, начина му на живот и възпрепятствало осъществяването на намерението му да работи като вещо лице, засегната била личната и емоционалната му сфера. Гласността на повдигнатото обвинение също допринесла за влошаването на емоционалното му състояние. Съдът обаче е съобразил, че свободата на обвиняемия не била ограничена, не са налице необратими за здравето му последици. Макар и да са били възпрепятствани плановете му да работи като вещо лице в съда, ищецът все пак бил в пенсионна възраст. Съдът е счел за нерелевантни и доводите на ищеца за „вина“ на Прокуратурата на Република България, доколкото отговорността по ЗОДОВ е обективна. Приел е, че твърдението за затруднено лечение е несъстоятелно предвид наложената мярка за неотклонение, която не ограничавала свободата на ищеца. Посочил е, че неправилно първостепенният съд не е възприел довода на ищеца за надграждане в отрицателен смисъл на болестното му състояние, а това обстоятелство е релевантно и следва да бъде взето предвид. При тези мотиви Апелативен съд – Варна е достигнал до извод, че справедливия размер на дължимото обезщетение се равнява на сумата от 7 000 лв. и е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е определено обезщетение над този размер до сумата от 10 000 лв.
По касационните основания
В касационната жалба се поддържа , че съдът не е анализирал правилно събраните по делото доказателства имащи съществено значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и не е дал конкретен отговор кои обстоятелства налагат намаляване на присъденото обезщетение по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ,въпреки констатациите му за утежнилото се тежко хронично болестно състояние.Не е отчел двукратното внасяне на обвинителен акт в съда и продължителността на досъдебното и съдебно производство,поради което неправилно е приложил нормата на чл.52 ЗЗД.
Обстоятелствата по делото действително установяват срив на личния и професионален живот на А., в резултат на образуваното срещу него наказателно производство.Освен сриването на авторитета му сред бившите му колеги в НАП ,с оглед вида на незаконното наказателно преследване – умишлени престъпления в област,в която е била професионалната му реализация и възрастта му /73 год./ към момента на окончателното му признаване за невиновен по повдигнатото обвинение ,доброто име,потъпканото достойнство,нараненото чувство за справедливост и честта на А., са нанесли непоправими поражения,които са го сринали психически и животът му се изчерпал от съдържание.Повишената ситуативна тревожност и натрапчивите мисли за самоубийство,както и утежнено му здравословно състояние обуславят по-висок интензитет на претендираните неимуществени вреди от приетия с въззивното решение и по - висок размер на обезщетение спрямо присъдения размер от 7 000 лв, поради което доводите на касатора А. за нарушение на материалния закон,поради несъответно прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на процесното обезщетение в занижен размер, са основателни.
В съответствие с дадения отговор на поставения въпрос по реда на чл.290 ГПК обжалваното въззивно решение,в частта ,с която предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 7 000 лв. се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД.Необходимият размер за обезщетяване на претърпяните от касатора морални вреди е занижен.
За да определи размера на следващото се обезщетение,настоящият състав съобрази продължителността на наказателното преследване,броя на деянията,по които незаконно е било повдигнато обвинение, вида на деянията /умишлени/, гореизброените причинени вреди,които надвишават тези,които неизбежно следват по човешка презумция,тъй като са довели до дискредитиране на ищеца в обществото,като уважаван специалист в НАП и невъзвратимо са променили начина му на живот и счита , че сумата от 10 000 лв. е справедливия размер, който ще ги репарира.
Предвид изложеното, решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за разликата над 7 000 лв.до 10 000 лв. следва да се отмени и по реда на чл.293, ал.2 ГПК се постанови ново, с което се уважи за сумата от 3 000 лв. /разликата над 7 000 лв.до 10 000 лв./.
Разноски за настоящата инстанция/адвокатско възнаграждение/ се дължат на адв.И. К. на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. в размер на 500/петстотин/лв.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 54/26.04.2018 год., постановено от Апелативен съд - Варна по гр. д. № 120/2018 год., в частта, с която е отхвърлен предявения от К. А. А. против Прокуратура на РБ иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7 000 лв. до 10 000 лв.,ведно със законната лихва, считано от 25.05.2017 год.до окончателното й изплащане и ПОСТАНОВЯВАВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България,гр.София,бул."Витоша"№ 2 да заплати на К. А. А.,ЕГН [ЕГН],със съдебен адрес – [населено място], [улица],ет.1,АК – Н.,адв.И. К. сумата 3 000/три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва,считано от 25.05.2017 год.до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на адв.И. К. на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.сумата от 500/петстотин/ лв.
ОСТАВЯ в сила решението в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове: |