1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 74 София, 18 февруари 2011 г. Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 717/2010 година Производството е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения Н. Г. А. за възобновяване на производството по НОХД № 687/2010 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. В съдебното заседание осъденият А., редовно призован не се явява, като същият е направил изрично изявление, чрез отбелязване върху призовката, че не желае да участва в касационното производство. Процесуалният представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, поддържа искането, като счита, че предмет на проверка е определение на въззивният съд, а по същество предлага да се извърши проверка, дали не са налице основанията на чл. 348, ал.1, т. 1 - 3 от НПК, по отношение и на първоинстанционната присъда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното : І. С пръвоинстанционната присъда осъденият А. е бил признат за виновен в извършването на две отделни престъпления : по чл. 196, ал.1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал.1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 29 от НК, за което при условията на чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а от НК е наказан на две години и десет месеца лишаване от свобода; и по чл. 216, ал.1 от НК, за което за което при условията на чл. 373, ал.2 от НПК във вр. с чл. 58а от НК е наказан с пробация, със съответните пробационни мерки. На основание чл. 23, ал.1 от НК е наложено едно общо най - тежко измежду определените му наказания – две години и десет месеца лишаване от свобода. По жалба на осъденото лице е било образувано ВНОХД № 653/2010 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. В съдебно заседание, проведено на 25.11.2010 г., осъденият А. е направил изявление за оттегляне на въззивната жалба, поради което и съдът, основавайки се на чл. 326 във вр. с чл. 324 от НПК, е прекратил производството по делото. С искането си осъденият А. (озаглавено от него като “заявление”), е посочил единствено следното : “издадената ми присъда е незаконосъобразна и в разрез с НПК”. В самото искане, освен посоченото, липсват каквито и да са доводи в какво се състои неправилността на влезлия в сила съдебен акт, не се навеждат данни, които подкрепят бланковото му оплакване, както и какво искане се прави. В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, осъденият А. не участва, за което е направил и изрично изявление, а назначеният процесуален представител не допълва искането за възобновяване, като само заявява претенция за отмяна на съдебния акт, ако касационната инстанция намери наличието на някое от основанията, визирани в чл. 348, ал.1, т. 1- 3 от НПК. ІІ. При посочените в предходния пункт данни Върховният касационен съд намира, че искането на осъдения А. е процесуално недопустимо по следните съображения : Законът свързва упражняването на правото на осъдения да иска проверка на влезли в сила съдебни актове, по реда на глава тридесет и трета, с определени изисквания относно съдържанието на искането и срока, в който следва да се подаде същото. Второ посоченото изискване е визирано в разпоредбите на чл. 421, ал.3 от НПК, респективно в чл. 423, ал.1 от НПК. Що се касае до другото изискване – за съдържанието на искането за възобновяване, то приложими са правилата за касационното производство по силата на чл. 426 от НПК. Това означава, че в искането за възобновяване следва да се съдържат с достатъчна яснота конкретните съображения на осъденото лице, обосноваващи претенциите му за наличието на някое от касационните основания, както и какво искане се прави от касационната инстанция. Посочените изисквания към съдържанието на искането за възобновяване (чл. 426 във вр. с чл. 351, ал.1 от НПК), са предвидени с оглед възможността касационният съд да извърши проверка на атакувания съдебен акт само в пределите, посочени в искането (виж и чл. 347 от НПК), като вземе предвид съдържащите се доводи и евентуално да удовлетвори съответните претенции на осъденото лице. Съдържанието на така подаденото искане за възобновяване, повече от бланкетно, не може да определи рамките на проверката, извършваща се по реда на глава тридесет и трета, защото от същото не могат да бъдат изведени и по косвен път каквито и да е било основания за неправилност на атакувания съдебен акт. Безспорно вярно е, че искането за възобновяване може да бъде допълнено до даване ход на делото (виж чл. 351, ал.3 от НПК). Тази възможност обаче също предполага наличие на вече заявени доводи и съображения, които се нуждаят от допълване. В конкретния случай, такива доводи не са изложени в искането за възобновяване, инициирало касационното производство и няма как същите да бъдат допълвани по реда на посочената процесуална норма. Отделен е въпросът, че процесуалната позиция на осъденото лице (да не участва в касационното производство), както и напълно обяснимата лаконичност на изявлението на процесуалния представител, очертава, че такова допълване не е и направено. При констатираната процесуална негодност на искането за възобновяване, касационният състав приема, че липсва надлежно сезиране на ВКС. Искането за възобновяване следва да се остави без разглеждане, а производството, образувано по него, да се прекрати. С оглед на изложението съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането по чл. 420, ал.2 от НПК на осъдения Н. Г. А. за възобновяване на производството по НОХД № 687/2010 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. ПРЕКРАТЯВА производството по к.д. № 717/2010 г., по описа на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.