Ключови фрази

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 250

София, 14.06.2022 г.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 675 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 247, ал.3, т. 1 от ГПК.

З. П. А. чрез адв. А. К. обжалва определение № 274 от 03.02.2022 г. по ч.гр.д. 3489/21 г., по описа на Апелативен съд-София, Гражданска колегия, 7 граждански състав, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 20211100901508, с което е върната исковата му молба срещу “Freepik Compaby S.L.” и е прекратено производството по делото.

Излага съображения за допуснати нарушения на чл. 3, ал., т. 5 от ЗАПСП. Счита, че правната защита, която е поискал е ясна, тъй като описаните в исковата молба изображения били произведения на дизайна в хипотезата на чл. 3, ал.1 т. 5 от ЗАПСП. Счита, че са индивидуализирани точно произведенията, съответно в приложен цифров запис на компакт диск.
Въззивният съд не бил отчел, че е възможно да настъпят неимуществени вреди от договорни правоотношения. Било ясно очертано, че ставало въпрос за непозволено увреждане, „електронен деликт“, обстоятелство, което не било съобразено от Апелативния съд.
Липсвали мотиви относно това, че когато неимуществените вреди били причинени от деликт, на обезщетяване подлежали всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това била по-строга отговорност от договорната. Когато неимуществените вреди били причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни задължения , на обезщетяване подлежали вредите, доколкото са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъсвестност на длъжника (знание на фактите, обусляващи по-тежката му отговорност) обезщетението било за всички преки е непосредствени неимуществени вреди. Подобен детайлен подход към материалноправната рамка на казуса липсвала в мотивите на СГС и на САС.
Изцяло в исковата молба бил имплементиран механизъм за претенция на неимуществени вреди от договорна отговорност. Не се претендира заплащане на лицензионни възнаграждения, а неимуществени вреди от договорни отношения, които се изразявали в това, че ответникът бил нарушил правомощието на ищеца да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това. Ответникът бил нарушил правомощието на ищеца да признае авторството върху произведението, както и да реши дали да бъде разгласено произведението, както и да бъде означен като автор и да се запази целостта на произведението му. Определя, че според него САС не бил познавал практиката за определяне на обезщетения за вреди в случаите на нарушени авторски права.
Сочи съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивният съд не бил преценил доказателствата в съвкупност, не бил изградил ясни и точни мотиви.
Моли да се отмени определението .
Сочи, че са налице основания за допускане касационно обжалване, а именно съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност. Счита, че съдът не е съобразил посоченото в исковата молба. Излага подробни съображения за наличието на право на обезщетение за неимуществени вреди и при договорна отговорност. Счита, че в случая били засегнати неимуществени субективни права на интелектуална собственост, под формата на вредата от непозволено увреждане, нанесена по електронен път, електронен деликт.
Счита, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси:
1. Съществуват ли неимуществени субективни права на интелектуална собственост (всички произтичащи ex lege от хипотезата на чл. 15 ЗАПСП), които могат да бъдат засегнати от поведение на даден правен субект, изразяващо се във вреда от непозволено увреждане, нанесена по електронен път, които доктрината нарича „електронен деликт“. В конкретния казус, ако си създал едно произведение на дизайна в електронна форма, имаш ли право на неимуществени права върху него и ако да, имаш ли право на обезщетение, ако тези права са нарушение на базата на нарушени договорни правоотношения – например неизплащане на дължимото лицензионно възнаграждение? Ако отговорът на този въпрос е положителен, то ВКС да отговори и на въпрос
2. Съществуват ли неимуществени вреди, произтичащи от интелектуална собственост, свързани с договорни правоотношения, но не обект на договорна отговорност? Вредите в случая са претендирани под формата на дължимо обезщетение от деликт, а не от договорни отношения. Следвало да се съобрази от ВКС факта, че нарушаването на общата забрана да не се вреди другиму и нарушаването на договорно задължение можело да причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Това е становището именно на ВКС по Тълкувателно решение 4/12 г. на ОСГТК на ВКС относно неимуществените вреди при договорна отговорност, което в случая следвало да бъде съобразно със законодателството, уреждащо авторските права и в частност ЗАПСП. Ако отговорът на двата предходни въпроса е положителен ( би следвало това да е очевидно предвид практиката и доктрината по темата), то (според частния жалбоподател) възниквал и трети (логичен) важен въпрос за развитието на правото:
3. Неимуществените вреди от електронен деликт като механизъм на определяне би ли следвало да се съобразят с нормативния принцип на чл. 13 от Директива 2004/48 . При определяне на обезщетенията се вземали предвид всички приложими аспекти, отрицателните икономически последствия, включително пропусната печалба, които увредената страна била понесла, цялата несправедливо получена печалба от нарушителя, а когато е уместно, елементи, които са различни от стопанските фактори, като например моралната щета, причинена от притежателя на правото поради нарушението. Като алтернатива на посоченото, те можели да определят обезщетението като еднократна сума въз основа на най-малкото, размера на лицензионните и авторските възнаграждения и хонорари, които биха били дължими в случай, че нарушителят бил поискал официално разрешение да ползва въпросното право върху интелектуална собственост.
Обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по всички поставени прави въпроси.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е в срок, подадена от легитимирано да обжалва определението страна.
За да потвърди определението на Софийски градски съд за връщане на исковата молба, на основание чл. 130 от ГПК, въззивният съд е приел, че с оглед констатираните изложени факти в исковата молба, същата е била нередовна. Дадените указания от първоинстанционния съд: да се опише всяко произведение, да го отграничи от всички други, включително чрез представяне на графични изображения, както и да индивидуализира по време, място и начин на извършването им действията на ответника, които представляват нарушение на авторски права. А в случай, че поддържа, че става въпрос за неизпълнение на договорни задължения, да посочи в какво се изразяват, има ли неизпълнение на задължения на ответника да плати възнаграждение по сключените договори за неизключителна лицензия за използване на произведенията – да посочи размери на възнагражденията по всеки от описаните в исковата молба договори, чието присъждане претендира в рамките общо на предявения с исковата молба размер от 68 000 лв, както уточни дали представлява пълния размер или част от размера на възнагражденията, дължими по всеки от договорите, да уточни характера на вредите, като посочи фактите, от които са настъпили, да посочи дали са неимуществени вредите или претендира лицензионно възнаграждение за ползване на произведенията му, съответствали на закона на изразената нередовност в исковата молба от ищеца и били съответни на изискването на чл. 129, ал. 1 от ГПК. Първоинстанционният съд бил дал указания, които съответстват на закона, като целта им била да се отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитум. Въззивният съд е констатирал, че в обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че между страните има сключени 8 договора, по които има частично плащане и се дължи сума от 248 577 евро за придобиване и ползване на авторски произведения. В петитума се претендирало обезщетение за неимуществени вреди във връзка с използване на обекти на авторското право и било посочено, че същите са изброени в чл. 15, ал. 1 ЗАПСП. Не било уточнено, че ще се претендира обезщетение за неизпълнение на договорно задължение или деликтна отговорност, в каквото се изразявали конкретните действия на ответника за причиняване на неимуществени вреди. Обезщетението за вреди от нарушени авторски права , според въззивния съд, имало за свое основание деликта и за да можело да бъде ангажирана отговорността за това, следва да се посочи и докаже наличието на противоправно поведение, вредите, причинно-следствената връзка между противоправното поведение и вредите, а вината се презюмирала. Посочено е от въззивния съд, че цитираната съдебна практика, да може да се претендира обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на договорни задължения, не представлява отстраняване нередовностите на исковата молба, не уточнява търсената защита. Въззивният съд е взел предвид, че изцяло в съответствие със закона, чл. 127, чл. 128 и чл. 129, ал. 2 от ГПК, първоинстанционният съд е дал указания, те са достигнали до страната и след като в срок не е отстранила същите в цялост, следва, че правилно е върната исковата молба. Това е мотивирало и изхода на делото, а именно частната жалба да бъде оставена без уважение, съответно потвърдено прекратителното определение на първоинстанционния съд.
Допускането на касационно обжалване на определенията, с които е преградено развитието на производството, се извършва при условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, като се прилага и нормата на чл. 280 от ГПК. Съгласно така посочената правна уредба, допускането на касационно обжалване се извършва служебно, ако се установят основания, от които може да се направи извод, че обжалваният съдебен акт е вероятно да е нищожен, респ. се установят основания, от които може да се приеме, че обжалваният съдебен акт е вероятно да е недопустим. Извън посочените основания за служебно произнасяне, касационно обжалване не може да се допусне служебно и следва касаторът да обоснове основание за допускане касационно обжалване.
В настоящия случай, по отношение на посоченото от касатора основание за допускане касационно обжалване – очевидна неправилност, съгласно чл. 280, ал.2, пр.3 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че не е налице. Такова основание е налице, само ако от самия акт, без проверка на обжалвания акт, може да се направи извод, че съдът е постановил акта при грубо нарушение на материалния закон, при приложение на норма, която не съществува или в противоположния й смисъл, или при особено съществено нарушение на процесуалните правила, или при грубо нарушение на правилата на логиката. В случая въззивният съд не е допуснал такива нарушения. Нормите са приложени според действителния им смисъл, съобразно данните по делото и при спазване на правилата за тълкуване.
По отношение на първия поставен въпрос настоящият съдебен състав намира, че не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване. На първо място въпросът е теоретичен. Именно поради неуточнените обстоятелства, въпреки дадените указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, въззивният съд е приел, че е налице нередовност на исковата молба. Въззивният съд е направил разграничение между фактите, които са твърдени, относно наличие на сключени договори и твърдението, че е извършено непозволено увреждане, от което са настъпили вреди. Именно неяснотата – наличието на неизпълнение на договорно задължение ли се твърди или се твърди осъществено противоправно действие, засягащо правата на ищеца, е мотивирало съда да приеме, че е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума. По принцип, съществува правна възможност да се обезщетят неимуществени вреди, когато е налице неизпълнение на договорно задължение и от неизпълнение на това задължение са засегнати неимуществени права на кредитора. Но именно поради наличието на признатата и гарантирана от закона възможност да бъдат защитени неимуществените и имуществените права на лицето, при неизпълнение на договорно задължение и правото да се търси обезщетение, е от значение какво е извършеното нарушение – неизпълнение на договорно задължение, какви права са засегнати от това или е нарушено правилото да не се вреди другиму и какви права са нарушени. Касаторът е поставил въпрос, който не кореспондира с разрешението, дадено от въззивния съд, в обжалвания съдебен акт. А именно – че не е изяснено твърдението за това дали се касае за неизпълнение на посочените в исковата молба договори и какви права са засегнати от това неизпълнение, респ. дали се засягат субективни права, кои са тези субективни права и какви са причинените вреди, независимо от извършената квалификация неимуществени вреди. Въпросът за това допустимо ли е да се търси обезщетение на посочените основания – неизпълнение на договорно задължение, респ. обезщетение за деликт, не е разрешен от въззивния съд, доколкото въззивният съд е приел, че не са ясни обстоятелствата, на които е основан иска, за да се прецени какво е основанието на търсената защита. Обезщетението за неимуществени вреди при наличие на неизпълнение на договорни задължения, зависи от твърдението на търсещия защита, какви неимуществени права на притежателя на авторското право са засегнати. Твърдението за неизпълнение на задължението за заплащане на лицензионно възнаграждение при преотстъпено ползване на определено произведение, следва да се свърже с определени засегнати неимуществени права, които следва изрично да се посочат. Така поставен въпросът от касатора - какви права по принцип могат да се защитават от създателя на право върху дизайн, когато има сключен договор, не може да представлява общо основание за допускане касационно обжалване, защото съдържа теоретична основа и не кореспондира с решаващия извод на съда, че са посочени обстоятелства, които не съответстват на искането, като ищецът е направил само теоретично разсъждение, без посочване на обстоятелства, които могат да са от значение за разграничение в засегнатите права на ищеца. Поставеният правен въпрос не представлява общо основание за допускане касационно обжалване.
По отношение на втория поставен въпрос, въззивният съд, за да прекрати производството по делото, не е отрекъл възможността да има осъществяване на защита на авторски права, когато се твърди противоправно деяние, с което са нарушени авторски права, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди. Но е посочил, че ищецът именно това не е уточнил, да изложи обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, какви са фактите, които се твърдят и че тези факти могат да бъдат квалифицирани като противоправно поведение, настъпили вреди и връзка между това поведение и вредите. В този смисъл, поставеният въпрос, по принцип могат ли да се защитят неимуществени вреди, не е разрешен и съответно не съставлява общо основание за допускане касационно обжалване.
По отношение на третия поставен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не е разрешен от въззивния съд. Въззивният съд, за да прекрати производството по делото, е приел, че не е уточнен иска, не е отстранена нередовността на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба. Но изводът му не е обусловен от правото на обезщетение и аспектите, които се вземат предвид при определяне на вредите, подлежащи на възмездяване.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд на Р България
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 274 от 03.02.2022 г. по ч.гр.д. 3498/21 г. по описа на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 7 в.гр.с.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: